Решение № 14490 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2017 г.

Решение № 14490 от 26.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11986/2017 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на УМБАЛ "Свети Георги"ЕАД, ЕИК 115576405, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. "Пещерско шосе" № 66, подадена чрез пълномощника адвокат Р. Владимирова против решение № 1433 от 7.08.2017 г. по адм. дело № 1287/2017 г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед за налагане на санкции № 161331-1721 от 21.04.2017 г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив, за наложени санкции по т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9, на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО. В касационната жалба се поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно поради противоречието му с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението да бъде отменено в тази му част и вместо него постановено друго, с което да бъде отмененен административния акт в тази му част. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът– РЗОК-Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 1433 от 7.08.2017 г. по адм. дело № 1287/2017 г. Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на директора на УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД срещу Заповед за налагане на санкции № 161331-1721 от 21.04.2017 г., издадена от Директора на РЗОК – Пловдив на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, в частта й по т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9. За да потвърди оспорения индивидуален административен акт в тази му част съдът е приел, че обжалваната покана е издадена при спазване на изискванията за писмена форма, съдържа всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и е съобразена с материалноправните предпоставки. Същата е издадена след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая по смисъла на чл. 35 от АПК. Приел е също, че събраните доказателства, налагат несъмнения извод, че здравното заведение в пет случая не е спазило критериите по изпълнение на КП № 26 и КП № 28. Решението е правилно. Фактическата обстановка по спора е изцяло изяснена. Наложените санкции по т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 9 от заповедта касаят нарушения на Решение № РД-НС-04-24-1/29.03.2016 г. на НС на НЗОК и Приложение № 11 в частта му по изпълнението на КП № 26 и КП № 28. Във всички тези случаи клиничните пътеки са били отчетени, без да е изпълнено изискването за осъществяване на ехокардиография от специалист, притежаващ сертификат за експертно ниво по ехокардиография, поради което е прието, че лечебното заведение е нарушило условията за отчитане на завършена клинична пътека. Възражението на дружеството срещу тези констатации е отхвърлено от арбитражната комисия с 6 гласа "за" и "0" против. При тези обстоятелства органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции. Неоснователни са наведените оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон свързано с издаване на заповедта при липса на законово основание. В заповедта правилно е посочено правното основание- чл. 76, ал. 2 от ЗЗО, като са изложени подробни мотиви във връзка с допуснатите нарушения. Неоснователни са наведените оплаквания, че в хода на първоинстанционното производство съдът е разместил доказателствената тежест. В случая административния орган носи доказателствената тежест, с оглед правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК, да установи по несъмнен начин проявлението на фактите и обстоятелствата, на които основава правомощието си да наложи предвидените санкции. Констатациите му се основават на събраните в хода на административното производство доказателства. От друга страна жалбоподателят носи доказателствената тежест да установи спазване на визираните условия и ред за оказване на медицинска помощ при изпълнение на съответните КП. По този начин е процедирал и първоинстанционният съд. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповедта за налагане на санкции в посочената й част, е правилно и обосновано. Не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на същото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,