Решение № 5570 от 22.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1913/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д., Д. Г. О., А. Г. Х., А. Г. К. и Ц. Х. Г., чрез адв. Стоев като процесуален представител, против решение № 38761 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1439/2025 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което заповед № САГ23-РА50-343/06.11.2023 г. на главния архитект на Столична община да се обяви за нищожна, евентуално да се отмени като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - главният архитект на Столична община, чрез пълномощника си гл. юрк. Григорова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Ответникът - „Билд Моском“ ЕООД, чрез адв. Байдаков като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за недопустимост, а при условията на евентуалност - за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Ответниците - Столична община, район „Витоша“, „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, Т. И. З., Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, бул. "Братя Бъкстон№, [адрес] и Етажна собственост на сграда с административен адрес гр. София, [улица], [адрес] не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу неблагоприятен за тях съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, при повторно разглеждане на делото по реда на чл. 226 АПК и във връзка с указанията, дадени в решение № 956 от 6.02.2025 г. по адм. дело № 10155/2024 г. на Върховния административен съд (ВАС), с което е отменено предходно постановено по спора решение № 10829 от 04.07.2024 г. по адм. дело № 177/2024 г. на Административен съд София – град и делото е върнато за ново разглеждане, е отхвърлена жалбата на Д. М. Д., Д. Г. О., А. Г. Х., А. Г. К. и Ц. Х. Г. срещу заповед № САГ23-РА50-343/06.11.2023 г. на главния архитект на Столична община за поправка на очевидна фактическа грешка в негова заповед № РА50-883/17.10.2022 г. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган в условията на делегиране на правомощия, в предвидената от закона писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод, че в заповед № РА50-883/17.10.2022 г. на главния архитект на Столична община е налице очевидна фактическа грешка (ОФГ), която се поправя с оспорената заповед на основание чл. 62, ал. 2 АПК. Като кредитира техническите установявания на назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), приема, че при издаването на заповедта от 17.10.2022 г. е одобрена предходна графична част на работния устройствен план (РУП), а не последно внесената такава от заявителя. Счита, че от мотивите на заповедта от 17.10.2022 г. се установява волята на административния орган да одобри преработения проект, приет с решението на общинския експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) от 21.06.2022 г., в който разстоянието между сградите през дъното на имота е обозначено на 24,21 м. Сочи, че според заключението на приетата по делото СТЕ чертежите, върху които са положени печати за одобряване със заповед № РА50-883/17.10.2022 г., представляват по-ранна версия на проекта от тази, приета от ОЕСУТ, както и че в тях е допусната грешка в изчисляването на средната кота на прилежащия терен, съответно в котите корниз. Достига до заключение, че в случая е налице несъответствие между действителната воля на административния орган и външното й изразяване в графичната част на заповедта от 17.10.2022 г. Сочи също, че според СТЕ със заявлението от 02.11.2023 г. за поправка на ОФГ пред административния орган е внесена графика, която отговаря на текстовата част на заповед № РА50-883/17.10.2022 г. и решението на ОЕСУТ от 21.06.2022 г., като разстоянието през дъно на имота между новопредвидената сграда в УПИ IX - 706 и бл. 40 в УПИ I е определено правилно на 24,21 м., а средната кота на прилежащ терен по ул. "Казбек" на новопроектираната сграда е отразена вярно на 600,50 м. При тези данни обосновава извод, че с оспорената заповед законосъобразно е извършена поправка на ОФГ в индивидуалния административен акт по реда на чл. 62, ал. 2 АПК, като са отстранени допуснати грешки в размерите, височините и отстоянията, с което не се променя по същество волеизявлението на органа. Решението е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото писмени доказателства, вкл. и заключението на СТЕ. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. С оспорената заповед на основание чл. 62, ал. 2 АПК във вр. с чл. 129, ал. 2 и чл. 114, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 113, ал. 2 и ал. 4 ЗУТ е допусната поправка на ОФГ в графичната част на проект за подробен устройствен план – изменение на план за регулация и застрояване (ПУП – ИПРЗ) и РУП, одобрени със заповед № РА50-883/17.10.2022 г. на главния архитект на Столична община. С оглед обхвата на ПУП – ИПРЗ и РУП, който се ограничава до два урегулирани поземлени имота в рамките на един квартал, компетентен да одобри устройствения план съгласно чл. 129, ал. 2 ЗУТ е кметът на Столична община. Със заповед № СОА21-РД09-455/22.03.2021 г. (т. 1.18) той предоставя правомощията по чл. 129, ал. 2 ЗУТ на главния архитект на Столична община, който е издател както на първоначалната заповед от 17.10.2022 г., така и на заповедта за поправката й. В тази връзка правилно съдът приема, че изискването на чл. 62, ал. 2 АПК допуснати в административния акт ОФГ да се поправят от органа, който го е издал, е изпълнено. При тези данни неоснователно е възражението на касационните жалбоподатели за нищожност на оспорения акт. Настоящият състав споделя извода на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена от компетентен орган и в предписаната от закона форма, следователно представлява валиден административен акт. Неоснователни са наведените в касационната жалба доводи за нарушение на чл. 130, ал. 2 АПК поради постановяване на оспорената заповед след обжалване по съдебен ред на поправената заповед от 17.10.2022 г. и образуването на адм. дело 5619/2023 г. по описа на АССГ. Изрично в решение № 956 от 6.02.2025 г. по адм. дело № 10155/2024 г. на ВАС, с което е отменено предходно постановеното по настоящия спор решение е прието, че наличието на висящо съдебно производство по оспорване на административния акт не е пречка за отстраняване на допусната в него ОФГ. В случая се касае за несъответствие между действителната воля на издателя на заповедта за одобряване изменение на ПУП – ПРЗ и РУП и обективно изразеното в одобрената към него графична част, като с оспорения акт е отстранено това противоречие без да се изменя разпоредителната част на поправената заповед. Предмет на производството по адм. дело 5619/2023 г. на АССГ е проверката за законосъобразност на заповедта от 17.10.2022 г. Допуснатата в нея ОФГ не е основание за отмяната й като незаконосъобразен административен акт, а следва да бъде отстранена от издателя й, дори и ако административният акт е в сила и разпоредителното му действие е придобило стабилитет. По тези причини образуваното съдебно производство по оспорването на поправената заповед не следва да се приема като основание за прилагане на нормата на чл. 130, ал. 2 АПК. Законосъобразен е изводът, че оспореният акт е издаден без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Производството по чл. 62, ал. 2 АПК цели да отстрани допуснати от административния орган очевидни фактически неточности във вече постановен акт, които не са свързани с промяна на изразената в него воля. Поради това правилно съдът приема, че не се налага уведомяване на страните по реда на чл. 26 и сл. АПК. В случая установената ОФГ е отстранена след изтичане на срока на обжалване, което е допустимо съгласно чл. 62, ал. 2, изр. първо АПК. По делото са налични данни за съобщаване на административния акт на заинтересованите страни. По тези съображения доводът на касационните жалбоподатели за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на оспорената заповед е неоснователен. Законосъобразен е изводът, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Разпоредбата на чл. 62, ал. 2 АПК предвижда възможност за отстраняване на очевидни фактически грешки, допуснати от издателя при постановяване на административния акт. Смисълът на разпоредбата е административният орган сам да поправи несъответствието между действителната воля и нейното обективно изразяване в писмения текст на акта. Именно по реда на поправката следва да се разкрие вече формираната действителна воля. В случая е налице ОФГ, изразяваща се в несъответствие между формираната воля на административния орган, която се извежда от изложените в текстовата част на заповедта мотиви, от една страна и от друга страна - нейното обективно отразяване в одобрената графичната част на РУП. В обстоятелствената част на оспорената заповед се посочва, че с проекта за ПУП – ИПР се изменят регулационните граници на УПИ I „за ЖС, офиси и КОО", от който се обособява нов УПИ IX-706 „за ЖС, магазини, офиси и п.г.", кв. 1, м. „Манастирски ливади-запад", район „Витоша" по имотни граници на ПИ с идентификатор 68134.1932. 706, като остатъчен УПИ I „за ЖС, офиси и КОО", извън имота, предмет на регулиране, запазва границите, отреждането и предназначението си по действащ ПУП. Указва се, че с проекта за ПУП – ИПЗ в новообразувания УПИ IX-706 се предвижда изграждането на нова сграда, разположена свободно, високо строителство с преходи в етажността и височината. Сочи се също, че с оглед на това, че в УПИ I се запазва съществуващото застрояване – жилищна сграда (бл. 40) и трафопост, потвърдени с предходен план, ситуирани на намалени отстояния до новата обща регулационна граница с нов УПИ IX-706, се налага одобряване на РУП, като намалените отстояния на съществуващите в УПИ I сгради се компенсират с увеличаване на разстоянията на новопредвиденото застрояване в УПИ IX-706 с цел спазване на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал. 2 ЗУТ. В текста на заповедта от 17.10.2022 г. се посочва също, че постъпилото възражение срещу проекта и съответно преработен проект са разгледани от ОЕСУТ с решение по т. 20 от протокол № ЕС-Г-41 от 21. 06. 2022 г., с което се приема, че новата регулационна граница между УПИ I и УПИ IX-706 се явява странична граница в частта на застрояването с височина по-малка или равна на 21 м, поради което отстоянието се изчислява съгласно изискванията на чл. 31, ал. 4 ЗУТ, а жилищна сграда - бл. 40 в УПИ I е установена на намалени отстояния до новата регулационна граница, съответно с проекта новото застрояване в УПИ IX - 706 компенсира установените намалени разстояния и се отдръпва съгласно РУП на 9,80 м, което е повече от изискуемите 7 м. В решението на ОЕСУТ, описано в поправената заповед, е прието, че регулационната граница между двата имота, в частта след чупката по контура на съществуващия трафопост, се явява граница към дъно и е приложима нормата на чл. 32, ал. 2, изречение първо ЗУТ и тъй като новопредвидената сграда е разположена от по-благоприятната посока на ослънчаване, в тази част застрояването с жилищни функции следва да се отдръпне най-малко един път и половина от височината на сградата. На същото място е посочено, че с котираното разстояние 23,70 м не е спазено изискуемото отстояние през дъно спрямо бл. 40, като с допълнения проект разстоянието през дъно е увеличено на 24,21 м. Изложено е, че ОЕСУТ дава служебни предложения за преработване на проекта, в изпълнение на които със заявление вх. № САГ16-ГР00-1416-(29)/15.07.2022 г. е внесен допълнителен проект. В заповедта от 17.10.2022 г. се потвърждава, че с одобрения проект за ПУП са спазени изискуемите разстояния между сградите по чл. 31, ал. 2 ЗУТ. Въпреки така изложените фактически основания, в одобрената със заповедта от 17.10.2022 г. графична част разстоянието между сградите през дъно на имота е определено на 23,70 м, вместо 24,21 м., както е посочено с решението на ОЕСУТ и възприето в мотивите на акта. По този начин отразеното в одобрената графична част на РУП не съответства на изразената в текстовата част на заповедта воля на административния орган да одобри плана при увеличено отстояние от 24,21 м. При тези факти първоинстанционният съд правилно приема, че е налице несъответствие между действителното волеизявление на органа и неговото графично изразяване в административния акт, което подлежи на отстраняване по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. В случая волята на главния архитект следва недвусмислено от обстоятелствената част на акта. Правилно съдът приема, че заповедта, предмет на поправката, е единство от текстова и графична част, всяка от които следва да отразява действителния смисъл на волеизявлението на административния орган. Противоречието на графичната част с изразената воля в текстовата част на акта представлява фактическо несъответствие, което не е свързано с промяна на смисъла на волеизявлението и подлежи на поправка по реда на чл. 62, ал. 2 АПК. Това несъответствие е отстранено от главния архитект на Столична община с оспорената заповед, с която е допусната поправка на ОФГ, като обозначеното в РУП хоризонтално отстояние през дъно към съществуваща високоетажна сграда в УПИ I е променено от 23,70 м на 24,21 м. В този смисъл неоснователно е възражението на касаторите, че с оспорената заповед не се поправя фактическа грешка, а се пререшава по същество основният въпрос, за който предходната заповед от 17.10. 2022 г. е издадена. Със заключението на вещото лице се потвърждава, че внесената със заявление от 02.11.2023 г. графична част на мотивираното предложение за поправка на ОФГ съответства на предвиденото в заповедта от 17.10.2022 г. по отношение на междусградните разстояния, което отговаря и на приетото от ОЕСУТ решение от 21.06.2022 г., като разстоянието между страдите през дъно на имота, определено на 24,21 м е в съответствие с изискванията на чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ. С оспорената заповед се отстранява и установената техническа грешка при определяне на теренните коти в силуетите на новопредвидената сграда, довела и до грешка в котите на надморските височини. Видно от заключението на приетата по делото СТЕ в мотивираното предложение за поправка на ОФГ средната кота на прилежащ терен по ул. „Казбек“ на новопроектираната сграда е определена правилно на 600,50 м. Въз основа на тази кота са коригирани и останалите, посочени в разпоредителната част на оспорената заповед височини. По този начин е извършена корекция на формални несъответствия и неточности в пресмятането при определяне на средната кота на терена, съответно на котите корниз в силуетните планове, попадащи в понятието за очевидна фактическа грешка. Възражението в касационната жалба, че теренната кота следва да се определи както спрямо ул. "Казбек" и бул. "Братя Бъкстон", така и спрямо прилежащия терен на бл. 40 е относимо към законосъобразността на поправената заповед № РА50-883/17.10.2022 г. и следва да се прецени в производството по обжалването й. Доводът за липса на правоспособност за извършване на геодезически дейности от страна на инж. А., изготвил представеното по делото геодезическо заснемане, наведен за пръв път в касационната жалба срещу постановеното при новото разглеждане на спора решение, представлява ненадлежно упражняване на процесуални права, поради което настоящият състав не дължи произнасяне по това възражение. Заключението на СТЕ, основано на него, не е оспорена от страните, поради което доводите на касаторите за неяснота относно това на какви доказателства се базират изводите на вещото лице, са неоснователни. При тези данни изводът на съда, че оспорената заповед е издадена при изпълнение на условията на чл. 62, ал. 2 АПК, като се коригират допуснати технически грешки, без да се променя по същество волеизявлението на органа, е законосъобразен и обоснован. Неоснователно е възражението на касаторите, че при новото разглеждане на делото, не са изпълнени задължителните указания на касационната инстанция, дадени с решение № 956 от 6.02.2025 г. по адм. дело № 10155/2024 г. С разпореждане на съда № 7154 от 28.02.2025 г. е разпределена доказателствената тежест между страните, като на административния орган е указано да представи списък на страните в производството съгласно чл. 152, ал. 3 АПК, в изпълнение на което по делото е приобщено писмо от 10.03.2025 г. По делото е назначена СТЕ за изясняване на относимите за спора въпроси, с което са изпълнени дадените в отменителното решение на ВАС указания. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен съд на всички, посочени в чл. 146 АПК, основания. Решението е постановено след обсъждане в всички доводи и възражения на страните, като са изложени подробни съображения, мотивиращи заключението, че оспорената заповед е валидна и е издадена след изпълнение на предпоставките, предвидени в чл. 62, ал. 2 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане от ответниците за присъждане на разноски за настоящото производство, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят такива, както следва: - на Столична община в размер на 102.26 евро, представляващи левовата равностойност на 200 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, - на „Билд Моском“ ЕООД в размер на 1104 евро за адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 15.01.2026 г. Направеното от процесуалния представител на касаторите възражение за прекомерност на заплатения от тази страна адвокатски хонорар е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване на процесуалните действия на пълномощника й. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,