Решение № 4385 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2020 г.

Решение № 4385 от 6.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12994/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово срещу Решение № 185/16.10.2020 г. на Административен съд (АС) – Видин постановено по адм. дело № 54/2020 г. в частта за разноските; касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) срещу Решение № 185/16.10.2020 г. на АС – Видин постановено по адм. дело № 54/2020 г. в частта, в която е отменено Решение № 05/07/2/0.0.0858/3/01/03/01 от 9.01.2020 г. (изх. № 01-2600/142 от 9.01.2020 г.), в частта, в която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово по договор 05/07/2/0.0.0858 от 15.11.2017 г. в размер на 157 435, 16 лв., за сумата над 24 954, 94 лв.; частна жалба на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово срещу Определение от 28.10.2020 г. на АС – Видин, постановено по адм. дело № 54/2020 г. С Решение № 185/16.10.2020 г. на АС – Видин постановено по адм. дело № 54/2020 г. в обжалваната от изпълнителния директор на ДФЗ част, е отменено Решение № 05/07/2/0.0.0858/3/01/03/01 от 9.01.2020 г. за изплащане на финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане на Народно читалище "Развитие-1897" гр. Брегово по договор № 05/07/2/0.0.0858 от 15.11.2017 г. в размер на 157 435, 16 лв, за сумата над 24 954, 94 лв. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата на Народно читалище "Развитие-1897" - гр. Брегово против Решение № 05/07/2/0.0.0858/3/01/03/01 от 9.01.2020 г. за изплащане на финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано частично изплащане на финансова помощ, представляваща плащане на Народно читалище "Развитие-1897" - гр. Брегово по договор № 05/07/2/0.0.0858 от 15.11.2017 г. за сумата от 24 954, 94 лв. решението не е обжалвано и е влязло в сила. С Решение № 185/16.10.2020 г. на АС – Видин постановено по адм. дело № 54/2020 г. в обжалваната от Народно читалище "Развитие – 1897" – гр. Брегово част, ДФЗ е осъден да заплати на Народно читалище "Развитие – 1897" – гр. Брегово разноски по делото в размер на 1618, 97 лв. С Определение от 28.10.2020 г. на АС – Видин, постановено по адм. дело № 54/2020 г. е отхвърлена молбата на Народно читалище "Развитие – 1897 г." – гр. Брегово за изменение на Решение № 185/16.10.2020 г. по адм. дело № 54/2020 г. по описа на АС-Видин, в частта му относно разноските. В касационната жалба на Народно читалище "Развитие – 1897" – гр. Брегово (НЧ "Развитие – 1897" – гр. Брегово, Читалището) се оспорват изводите на съда, че не са доказани направените разноски за адвокатско възнаграждение. Сочи се, че по делото е представен договор за правна помощ, в който е посочено уговореното адвокатско възнаграждение, съобразно вида на делото и цената на иска и начина на заплащането му – в брой. В списъка на разноските, представен в последното по делото заседание е уточнено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой и същото е отразено в списъка по чл. 80 ГПК. Твърди, че това е последващо волеизявление относно плащането и конкретизира, че договореното възнаграждение е платено. Позовавайки се на ТР № 6/2012 г. сочи, че това е достатъчно основание да се приеме, че разноските са платени. Моли решението в частта му за разноските да се отмени и да се постанови друго, с което да се присъдят всички направени разноски по делото, така както са претендирани, съобразно уважената част. Този касационен жалбоподател се представлява от адв. Д.. Ответникът по касационната жалба – Изпълнителният директор на ДФЗ я оспорва и моли същата да бъде отхвърлена по съображения изложени в писмена молба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В касационната си жалба изпълнителният директор на ДФЗ сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът неправилно е установил фактическите основания, мотивирали административния орган да постанови частичен отказ от изплащане на помощта. Твърди, че административният орган е отказал изплащането на разходи за ремонтни дейности поради установено несъответствие между заложените в договора показатели и установените реално изпълнени количества при проверката на място. Твърди, че доколкото разходите за консултантски услуги и строителен надзор, представляват процентно отношение, спрямо допустимите разходи, то същите са коригирани със съответните стойности до лимита. Поради установеното разминаване с повече от 10% между поисканите със заявката размери на помощта и установените като допустими за плащане, след извършените административни проверки и проверката на място по заявката за окончателно плащане, е наложена административна санкция по чл. 63, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 г. или по чл. 35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 г. Сочи, че в оспорения акт не е обективиран отказ за плащане, поради това, че дейностите са извършени в помещения, различни от тези, предвидени в одобрения за финансиране проект. Извършеният от съда косвен съдебен контрол на условията, при които е одобрен и договорен проектът са извън обхвата на спора. Контролният лист от проверката не е оспорен от бенефициера, не е оспорен и в съдебното производство. Отразените в него факти и обстоятелства се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила. Счита, че съдът не разполага с правомощието да "преразглежда" параметрите на договаряне на одобрения проект. Моли решението в обжалваната част да се отмени и се постанови ново, с което се отхвърли изцяло жалбата на Народно читалище "Развитие-1897 г.". Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Този касационен жалбоподател се представлява от юрк. П.. Ответникът по касационната жалба – Народно читалище "Развитие-1897" – гр. Брегово я оспорва по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя Списък на разноските и писмена защита. В частната жалба са изложени съображения, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и немотивирано. Оспорват се изводите на съда, че решението не следва да се изменя в частта за разноските, тъй като съдът вече се бил произнесъл. Сочи, че по делото е представен договор за правна помощ, в който е посочено уговореното адвокатско възнаграждение, съобразно вида на делото и цената на иска и начина на заплащането му – в брой. В списъка на разноските, представен в последното по делото заседание е уточнено, че уговореното адвокатско възнаграждение е платено в брой и същото е отразено в списъка по чл. 80 ГПК. Твърди, че това е последващо волеизявление относно плащането и конкретизира, че договореното възнаграждение е платено. Позовавайки се на ТР № 6/2012 г. сочи, че това е достатъчно основание да се приеме, че разноските са платени. Твърди, че плащането в брой се извършва чрез фактическо предаване на паричните суми между страните и поставя въпроса какви доказателства следва да се ангажират за заплащането в брой. Волеизявлението за това е направено в списъка за разноски. Моли обжалваното определение да се отмени и да се постанови друго, с което му се присъдят направените разноски за адвокатска защита в размер на 5250 лв. пред първата инстанция. Представя писмена защита. Частният жалбоподател се представлява от адв. Д.. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на частната жалба и за основателност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира следното: Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа страна е установено следното: Със Заповед № 03-РД/4129 от 3.11.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, е одобрено заявление за подпомагане на НЧ "Развитие-1897" - гр. Брегово на проект с ИД № 05/07/2/0.0.0858 на стойност 387 315, 14 лв. Одобрените разходи са в размер на 381 626, 94 лв. На 15.11.2017 г. между ДФЗ и НЧ "Развитие-1897" - гр. Брегово е сключен Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. -2020 г. с рег. № 05/07/2/0.0.0858 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярката за изпълнение на одобрен проект № 05/07/2/0.0.0858 "Ремонт и оборудване на НЧ "Развитие 1897 г." в размер и при условията на договора. Впоследствие са сключени няколко анекса към договора, последният от които Анекс № IV от 1.10.2019 г. Неразделна част към Анекс № ІV е одобрената Количествено - стойностна сметка (КСС). Съгласно Приложение № 1 към Анекс № IV одобрени за финансиране са следните разходи като вид и размер: "Ремонтни дейности по сградата на НЧ "Развитие-1897" - гр. Брегово етап 2" -133 659, 47 лв.; "Ремонтни дейности по сградата на НЧ "Развитие-1897" - гр. Брегово етап 1" – 201 486, 24 лв.; инверторни климатици 4 бр. - 23 199, 98 лв.; консултантски услуги - разработване на проекта – 3 583, 46 лв.; строителен надзор - 6 702, 90 лв.; консултантски услуги - управление на проекта-3 583, 46 лв. С Решения съответно № 03-РД/558 от 13.02.2019 г., № 03-РД/559 от 13.02.2019 г. и № 03-РД/1000 от 14.02.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ са съгласувани проведените обществени поръчки за избор на изпълнител на строително – монтажни работи (СМР), за доставка и монтаж на климатици и за осъществяване на строителен надзор по проекта. С Решение № 05/07/2/0.0.0858/1/01/03/01 изпълнителният директор на ДФЗ е одобрил изплащането на финансова помощ в размер на 186 107. 76 лв. по заявка за авансово плащане № 05/07/2/0.0.0858/1/01 от 11.04.2019 г. От НЧ "Развитие-1897" - гр. Брегово" е подадена заявка за окончателно плащане с идентификационен № 05/07/2/0.0.0858/03/01. Във връзка със заявката е извършено посещение на място на 11.11.2019 г., за което е изготвен контролен лист (КЛ). С Уведомително писмо изх. № 01-2600/6579 от 29.10.2019 г. изпълнителният директор на ДФЗ е поискал представяне на допълнителни документи, които са представени от НЧ. Във връзка с извършеното посещение на място директорът на Дирекция "ОППМРСР" е поискал извършване на проверка на място по заявката за окончателно плащане. Със Заповед № 397234/29.11.2019 г. на началник отдел "Регионален технически инспекторат" на РА е разпоредено извършването на проверка на място. Резултатите от проверката са оформени в Доклад с приложен Контролен лист от проверка на място. С резултатите от проверката председателят на НЧ е запознат на 13.12.2019 г. Същият е отразил, че е запознат с резултатите от проверката, но следва да се вземат предвид извършените СМР. При извършената проверка на място е извършен оглед и замерване на извършените СМР, като са съпоставени с КСС, неразделна част от Анекс № ІV към договора. Установени са отклонения от одобрената инвестиция: В частта Ремонт на покрива (т. 1 до т. 12 вкл. от КСС и КЛ) е констатирано отклонение по т. 9 - доставка и монтаж на водосточни тръби от поцинкована ламарина: количество по договор 168, 00 м., измерено 132, 50 м. В частта Вътрешен ремонт (т. 15 до т. 24 вкл. от КЛ) е констатирано отклонение по т. 15 Полагане на грунд по стени и тавани; т. 16 Шпакловка стени и тавани; т. 17 Латексово боядисване стени и тавани - договорени по 804 кв. м., измерени 504, 05 кв. м. По отношение на тези позиции е посочено, че е извършено измерване на зададените по проект - втори етаж и стълбище между първия и втория етаж. По т. 18 - Латексово боядисване на стени и тавани, шпакловка и грунд е посочено, че е извършено измерване на дейности не посочени в проекта - сутерен, стълбище между сутерен, и първи етаж и коридор на първи етаж - 632, 80 кв. м. Прието е, че няма извършени настилки от ламиниран паркет и лайсни от ламиниран паркет – т. 19, т. 20 от КЛ. Относно Доставка и монтаж на осветителни тела (т. 21 и т. 22 от КЛ), е посочено, че са заложени 32 бр. съгласно КСС, установени поставени 18 бр. на втория етаж (по проект) и 28 бр. изброени осветителни тела в сутерена и коридора на първия етаж, които са посочени като невключени в проекта. По т. 24 Доставка и монтаж на PVC дограма при договорено количество 137 кв. м. са измерени 116, 37 кв. м. Посочено е, че включва дограмата на цялата сграда. В частта Ремонт на репетиционната зала (т. 26 до т. 36 вкл. от КЛ) ремонтът на репетиционната зала на втория етаж е приет изцяло като неизвършен. Извършено е измерване на гранитогрес от 122 кв. м., 52, 96 кв. м. цокъл и циментова замазка от 137, 11 кв. м. в сутеренния етаж, които са посочени като невключени в проекта. В частта Ремонт ВиК инсталация, вкл. захранване (т. 37-т. 64 вкл. от КЛ) и Ремонт ел. инсталации (т. 65-т. 106 от КЛ) са признати единични дейности. За част от непризнатите е посочено липса на извършени такива дейности на втория етаж. В частта относно "Доставка и монтаж на климатици" резултатът от проверката на място е положителен. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните, комплексна експертиза - съдебно-техническа (СТЕ) и съдебно-икономическа (СИЕ) изготвена от вещото лице инж. В. Н. и вещото лице Р. К., която е кредитирал. Вещото лице инж. Н., след като е извършило сравнителен анализ на видовете СМР и количества съгласно Анекс І (съдът е посочил, че е идентичен с Анекс ІV и това не е оспорено от ответника) е посочило, че е налице разлика между договорените количества и реално извършените. В табличен вид е посочило стойностите по видове СМР: количество по анекс, количество от измерване на място, разлика /изменение/. В табличен вид също по видове СМР съгласно одобрената КСС е съотнесло измерените количества СМР така, както е установило, че са изпълнени като количество по етажи /етаж 1, етаж 2 и сутерен/. Въз основа на горните данни е посочило по етажи в табличен вид установените като изпълнени, но непризнати видове работи и количества, разпределени по етажи и общо. На стр. 15 и 16 от заключението вещото лице е обобщило обема на изпълнението, който е различен от обема по одобреното КСС, като за всеки вид СМР е установило размера на неизпълнението. Вещото лице установява, че е допусната грешка в техническия проект, в който в обяснителните записки е посочено, че се касае само за втория етаж, тъй като в техническия проект се съдържа чертеж и на първия и сутеренния етаж, като е видно от проекта, че в същия са включени СМР в различни части на сградата. Вещото лице установява и че количествата, които са заложени в одобрената КСС, надхвърлят количествата на СМР за втория етаж. Въз основа на техническия проект и одобрената КСС дава заключение, че се касае за СМР в цялата сграда, а не само за втория етаж. В устния си доклад вещото лице е посочило, че заложеното в КСС отговаря като обем на цялата сграда. Същият установява, че е подменена ел. инсталацията на цялата сграда, като са признати и заплатени кабелите за цялата сграда, а не са признати ел. ключове, ел. контакти, осветителни тела, които също са част от тази ел. система, което също води до извода, че се касае за СМР на цялата сграда. Вещото лице установява, че на място е установил една репетиционна зала на приземния етаж, на която е извършил замерване, а на втория етаж не му е показана репетиционна зала и няма такава. На втория етаж има библиотека. Вещото лице К., съдът е посочил, че е установило въз основа на техническата част на експертизата, стойността на одобрените ремонтни дейности по КСС - единична цена, обща стойност по КСС, обща стойност на изпълнено и обща стойност на неизпълнено, след което въз основа на общата стойност на одобрените и реално изпълнените СМР е определило размера на недопустимия разход за етап 2, а именно 18 845, 39 лв. без ДДС или 22 614, 47 лв. с ДДС. Съдът е посочил, че е установил, че в първата таблица на експертизата /л. 3-6 вкл. от експертизата/ същият е отразил данните от одобрената КСС към Анекс І. При съпоставка на данните в КСС към Анекс І и КСС към Анекс ІV, която е последната договорена КСС между страните, която именно следва да се съблюдава при определяне на договорения обем дейности, се установявало, че същите се различат единствено по позиции 28, 29, 32, ЗЗ, 34, 35, 39, 40 и то единствено относно установената в КСС единичната цена и съответно общата цена на съответния вид и количество дейност. Видно обаче от втората таблица в експертизата, независимо, че вещото лице отново се е позовало на КСС към Анекс І, то цифровите записвания в таблицата са именно тези от КСС към Анекс ІV, вкл. по позиции 28, 29, 32, ЗЗ, 34, 35, 39, 40. Поради това съдът е приел, че именно въз основа на КСС към Анекс ІV - относимия анекс, вещото лице е определило стойността на изпълнените и неизпълнени дейности и съответно размера на неизпълнението. От заключението на това вещо лице съдът е установил, че недопустимите за финансиране разходи за етап 1 са 1150, 20 лв. без ДДС, или 1380, 24 лв. с ДДС. Съобразно общия размер на изпълнените СМР – ЗЗ 4351, 00 лв. с ДДС, вещото лице е дало заключение за допустимия размер на консултантските услуги – 3 343, 51 лв., допустимият размер на разходите за строителен надзор – 6 223, 02 лв., допустими разходи по консултантски услуги по управление на проекта – 3 343, 51 лв. Процентът на неизпълнение е 7, 19 %. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, като в тази връзка е направил анализ на относимите разпоредби на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7. 2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 12/2016 г., Наредбата). Приел, че оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Приел, че решението е издадено в несъответствие с материалния закон и изискването за мотивиране на акта. Посочил е, че след извършената проверка, изпълнителният директор на ДФЗ е постановил акт в нарушение на разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от Наредбата. В нарушение на тази разпоредба административният орган при постановяване на отказа за изплащане на част от финансовата помощ не е извършил анализ на установените обстоятелства и не е мотивирал отказа си. Съдът е изложил и съображения, че в обжалваното решение органът не е посочил каквато и да е приложима правна разпоредба. В чл. 48, ал. 1 от Наредбата са посочени обстоятелствата, при които Разплащателната агенция (РА) може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ. Приел е, че доколкото се установява неточно изпълнение, а не пълно неизпълнение, то приложение би могла да намери разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата. В решението си административният орган е посочил единствено, че е налице несъответствие между заложените по договор и реално изпълнени количества СМР, като е препратил към КЛ от проверката на място. КЛ съдържа единствено констатации на проверяващите относно установените като извършени и неизвършени съобразно одобрения проект дейности. В обжалваното решение и съпътстващите издаването му документи административният орган нито е доказал, нито е обосновал, съгласно изискването на чл. 46, ал. 1, т. 4 от Наредбата, наличие по отношение на изпълнената инвестиция на поне едно от заложените от законодателя условия за отказ. От констатациите в КЛ се установявало, че една част от СМР не са изпълнени изобщо, но голяма част от неодобрените разходи са изпълнени в обекта, поради което именно по отношение на тях административният орган е следвало да установи налице ли са предпоставките на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата. Приел е, че от събраните по делото доказателства се установява, вкл. изслушаните експертизи, че обемът на одобрената инвестиция относно етап 2 включва СМР в целия обект - сградата на НЧ "Развитие 1897 г.", а не единствено и само втория етаж на сградата. Позовавайки се на експертизата е приел, че недопустимите за подпомагане разходи относно "Ремонтни дейности по сградата на НЧ "Развитие-1897" - етап 2" са в размер на 18 845, 39 лв. без ДДС, или 22 614, 47 лв. с ДДС. Приел е, че решението, в частта в която не са признати разходи за "Ремонтни дейности по сградата на Народно читалище "Развитие - 1897" - гр. Брегово - 2 етап", в размер на 74 755, 86 лева с ДДС е незаконосъобразно за сумата над 22 614, 47 лв. с ДДС. В частта относно непризнатите разходи в размер на 22 614, 47 лв. с ДДС решението е правилно. Изложил е съображения, че в случая по отношение на неизвършените изобщо дейности се установява несъответствие на заявените факти с действителното положение, поради което разходите в размер на 22 614, 47 лв. законосъобразно не са признати. По отношение обаче на другите дейности - извършени, но непризнати, не се установяват нито предпоставките на чл. 48, ал. 1, т. 1 от Наредбата, нито на чл. 48, ал. 1, т. 6 от същата. За неоснователно е приел възражението на изпълнителния директор на ДФЗ, че в съдебното производство не следва да се извършва проверка на обхвата на одобрения проект, тъй като същият е одобрен с влязла в сила заповед. В тази връзка е изложил съображения, че след като отказът се основа на констатации, че извършените дейности не са обхванати от проекта, то неминуемо следва да бъде установено именно това обстоятелство - дали дейностите, които са признати и от административния орган като извършени на място, са включени в обхвата на одобрения проект. Отчел е, че предмет на изследване следва да бъдат договорените СМР съобразно КСС към договора между страните, но в същата са договорени вид, количество и цена на дейностите, а административният орган не е признал извършени на място дейности, които не надхвърлят установения вид, обем и количество по одобрената КСС. Приел е, че с оглед изменението на размера на допустимите и реално извършени разходи жалбата е основателна и по отношение на размера на приетите като недопустими за подпомагане разходи съответно за консултантски услуги по подготовка на проекта, за строителен надзор и консултантски услуги за управление на проекта. За незаконосъобразно е прието и решението и в частта относно наложена санкция в размер на 78 717, 58 лв. Санкцията е наложена на основание чл. 48, ал. 1, т. 4 от Наредбата във вр. с чл. 63 от Регламент № 809/2014 г. Посочил е, че по делото е установено, че разликата между сумата на заявените за подпомагане разходи и сумата на одобрените за финансиране разходи след извършени административни проверки и проверка на място е 7, 19 %, поради което липсва основание за налагане на административна санкция. По касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ. Касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, а решението, в обжалваната от изпълнителния директор на ДФЗ част, е правилно. Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът неправилно е установил фактическите основания, мотивирали административния орган да постанови частичен отказ от изплащане на помощта. В какво се изразява погрешното установяване, не се сочи. Установената от съда фактическа обстановка кореспондира със събраните доказателства. Видно от изложените от решаващия съд мотиви, същият е съобразил несъответствие между заложените в договора показатели и установените реално изпълнени количества при проверката на място, но в правните си изводи е посочил, защо въпреки това издаденото решение е незаконосъобразно. При правилно установени факти съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно решаващият съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По тези изводи на съда между страните не се спори. Спорът се свежда по приложението на материалния закон и дали е спазено изискването за мотивираност на административния акт. В Решение № 05/07/2.0.0858/3/01/03/01 като правни основания за издаването му са посочени разпоредите на чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП, която касае правомощията на изпълнителния директор на ДФЗ-РА и чл. 46, ал. 1, т. 6 от Наредба № 12/2016 г. предвиждаща, че в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА изплаща одобрената финансова помощ в съответствие с т. 3, като изпълнителният директор на РА издава заповед и уведомява писмено ползвателя. В решението на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която се отказва изплащането на финансова помощ в общ размер 157 435, 16 лв. и която част от решението, е предмет на жалбата на Читалището, не са посочени правни основания за постановения отказ. Изложени са само лаконични мотиви относно частичния отказ за изплащане на финансово подпомагане. Правилно решаващият съд е приел, че е нарушено изискването за мотивираност на административния акт. Фактическото основание на органа, за да постанови частичния отказ за финансиране по отношение на разходите за "Ремонтни дейности по сградата на Народно читалище "Развитие-1897 г." гр. Брегово – етап 2" се свежда до това, че недопустими за подпомагане са разходи в размер на 74 755, 86 лв. с ДДС поради "установени разлики и несъответствия между заложените по договор № 05/07/2/0.0.0858 количества за изпълнение на СМР дейности и установените разлики на реално изпълнените количества, подробно описани в КЛ от проверка на място". Правно основание, под което да е подведен този факт, не е посочено. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 от Наредба № 12/2016 г. в срок не по-късно от три месеца след подаване на заявката за междинно/окончателно плащане РА одобрява или мотивирано отказва изплащането на част или цялата финансова помощ след извършен анализ за установяване на фактическо съответствие и съответствие по документи между одобрената и реално извършената инвестиция, като изпълнителният директор на РА издава заповед и уведомява писмено ползвателя. В чл. 48, ал. 1 от същата наредба са посочени основанията, при наличието на които РА може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изисква възстановяване на част или цялата финансова помощ. В оспореното решение не е посочено нито едно от тези основания. Фактическите установявания на органа не са подведени под съответстващата им правна норма, като изложените от решаващия съд съображения в тази връзка са правилни. Правилно съдът е посочил, че с оглед установените от органа и по делото фактически обстоятелства, в случая приложима би била разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредба № 12/2016 г. съгласно която Разплащателната агенция може да откаже изплащането, да намали договорената финансова помощ, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности – предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА – когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор, с изключение на критериите за брой население, което ще се възползва от услугата, и нивото на безработицата, определени в тази наредба и договора за предоставяне на финансова помощ. От събраните по делото доказателства, вкл. приетата без оспорване от страна на ответника комплексна експертиза се установява, че има отклонение между заложените по договор № 05/07/2/0.0.0858 количества за изпълнение на СМР дейности (съгласно одобрената КСС) и реално изпълненото количество за "ремонтни дейности по сградата на Народно читалище "Развитие – 1897 г." – гр. Брегово", но и че количествата, които са заложени в одобрената КСС, надхвърлят количествата на СМР за втория етаж, че има допусната техническа грешка в проекта, че е налице противоречие между одобрения технически проект и одобрената КСС. Одобрените СМР касаят цялата сграда, като заложеното в КСС отговаря като обем на цялата сграда. Правилно съдът е посочил, че от органа не са изложени каквито и да е съображения, относно наличие по отношение на изпълнената инвестиция на поне едно от заложените от законодателя в чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата условия за отказ. Отклонението от КСС е основание за отказ за изплащане или за намаляване на договорената финансова помощ сами при лимитивно посочените в т. 6 условия. Мотиви в тази връзка органа не е изложил, като не е извършил и преценка на посочените в разпоредбата обстоятелства. Подписването на КЛ от бенефициера със забележка, че "Да се вземат предвид извършените СМР", което следвало да се цени в посока на признаване на изпълнението, съобразно извършените дейности, а не в посока договорените количества и стойности, както се сочи в касационната жалба, не води до различен извод. Обратното, именно това възражение задължава органа да изложи съображения защо приема, че не са налице условията на чл. 48, ал. 1, т. 6 от Наредбата и да докаже, че са налице условията да откаже заявените за възстановяване разходи. По делото не са ангажирани доказателства, че констатираните от органа отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за подбор. Приетата по делото комплексна експертиза, която не е оспорена от ответника установява допустимите и реално извършени разходи въз основа на които следва да се изчисли размерът на дължимите плащания и правилно съдът се е позовал на нея. Правилен е изводът на съда, че от доказателствата по делото, вкл. Заповед № 03-РД/4129 от 3.11.2017 г. за одобряване на финансиране по представения проект, договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, ведно с анексите към него, в частност анекс ІV и КСС към анекс ІV, изслушаните експертизи се установява, че обемът на одобрената инвестиция относно етап 2 включва СМР в целия обект на – сградата на Народно читалище "Развитие 1897 г.", а не само и единствено втория етаж на сградата. От изслушаните експертизи се установява, че в КСС одобрена от РА, заложените като обем дейности значително надхвърлят параметрите на втория етаж. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е извършил косвен съдебен контрол на условията, при които е бил одобрен и договорен проектът. С оглед предмета на спора, очертан от изложените от органа в оспорвания акт съображения за установени разлики и несъответствия между заложените по договора количества за изпълнение на СМР дейности и установените разлики на реално изпълнените количества, поради което са установени недопустими за плащане разходи, решаващият съд правилно е приел, че следва да бъде установено дали дейностите, които са признати от административния орган като извършени на място, са включени в обхвата на одобрения проект и в тази връзка е събрал относими доказателства. Изводите на съда относно обема на реално извършените дейности на етап 2 от инвестицията и общата стройност на неизпълнението се базират на приетата по делото и неоспорена от ответника комплексна експертиза. Вещото лице Р. К. е посочил размер на недопустимия разход, съответстващ на разликата между одобрените СМР и реално изпълнените СМР, етап 2 в размер на 18 845, 39 лв. без ДДС, или 22 614, 47 лв. с ДДС. В устния си доклад това вещо лице е посочило, че стойностите, които е дал се основават на техническата част на експертизата, в която е посочено, че утвърденият технически проект и приложената към него КСС от ДФЗ включва втория, първия и сутеренния етаж, както и други части от сградата на Народно читалище "Развитие 1897 г." – гр. Брегово като количество и видове работи и която е определила допустимите дейности. Вещото лице инж. В. Н. е посочило отклоненията от одобрената КСС. Правилно решаващият съд, позовавайки се на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Наредба № 12/2016 г. е приел, че решението, в частта в която не са признати разходи за "Ремонтни дейности по сградата на Народно читалище "Развитие - 1897 г. " гр. Брегово - 2 етап", в размер на 74 755, 86 лева с ДДС е незаконосъобразно за сумата над 22 614, 47 лв. с ДДС. Правилни са изводите на съда относно размера на приетите като недопустими за подпомагане разходи съответно за консултантски услуги по подготовка на проекта, за строителен надзор и консултантски услуги за управление на проекта, които са процент от допустимите и реално извършени разходи, поради което не следва да се преповтарят. Правилни са и изводите относно наложената с оспорваното решение на основание чл. 48, ал. 1, т. 4 от Наредбата във вр. с чл. 63 от Регламент № 809/2014 г. санкция в размер на 78 717, 58 лв. Видно от доказателствата по делото надвишението е 7. 19 % и не са налице основания за налагането на такава санкция. По изложените съображения и при липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение в обжалваната от изпълнителния директор на ДФЗ част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово. Касационната жалба, макар и подадена в срок и от надлежна страна, е недопустима. Читалището обжалва Решение № 185/16.10.2020 г. на АС – Видин постановено по адм. дело № 54/2020 г. само в частта за разноските. В сега действащия ГПК не е предвидена самостоятелна възможност за обжалване на решението в частта за разноските - липсва аналогична норма на чл. 70 ГПК (отм.);. Ако страната е останала недоволна единствено от постановения по делото резултат за ангажиране отговорността на насрещната страна за разноските редът за защита е друг. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК ако страната е останала недоволна от постановеното решение в частта за разноските следва да поиска в срока за обжалване от съда, който го е постановил допълнение или изменение на съдебния акт в тази му част. Определението, с което съдът се произнася по искане за допълване или изменение на съдебния акт в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК. В случая Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово се е възползвал от тази възможност, като по молбата му с правно основание чл. 248 ГПК е постановено определение от 28.10.2020 г., което е предмет на частна жалба. Касационната жалба е недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК и следва да се остави без разглеждане и производството по делото в тази му част да се прекрати. По частната жалба на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли молбата на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово за изменение на Решение № 185/16.10.2020 г. постановено по адм. дело № 54/2020 г. в частта за разноските съдът от фактическа страна е установил, че с решението е частично уважена жалбата на Народно читалище "Развитие – 1897" гр. Брегово срещу Решение № 05/07/2/0.0.0858/3/01/03/01 от 9.01.2020 г. за изплащане на финансова помощ, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ и е осъдил ДФЗ да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1618, 97 лв. съразмерно на уважената част. В същите са включени разноски за изплатено възнаграждение за вещо лице и държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение изобщо не са присъдени, тъй като по делото не са представени доказателства за реалното им изплащане. Съдът е посочил, че от жалбоподателя е представен договор за правна помощ, в който е уговорено заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5250 лв. в брой и срок за изплащане до 30.04.2020 г. Не е отбелязана като платена, както и начина на плащане, на каквато и да е сума. До приключване на делото не са представени доказателства за заплащане на сумата на падежа – 30.04.2020 г. или за плащането й в какъвто и да е момент и начина на плащане. Определението е правилно. Видно от представения по делото пред първата инстанция договор за правна помощ, в между страните е уговорено заплащане на договорено адвокатско възнаграждение в размер на 5250 лв. в брой и срок за изплащане до 30.04.2020 г. В самия договор липсва отбелязване, че сумата е заплатена. Липсват и доказателства, че това е направено в по-късен момент. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Вписването на заплатената сума в списъка по чл. 80 ГПК не удостоверява заплащането на същата, противно на изложеното от процесуалния представител на частния жалбоподател. Функцията на списъка на разноски е друга, и вписването в него на сумата на договореното адвокатско възнаграждение не доказва реалното му заплащане, независимо, че адвоката е дописал, в конкретния случая израза "в брой". Разплащанията между физически лица, когато е уговорено заплащане в брой, следва да се удостоверят по съответния начин (най-често с разписка), така че да е доказуемо реалното заплащане на договорената сума. По изложените съображения обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските претендирани от страните за производството пред настоящата инстанция. По делото Читалището е представило доказателства за разноски в размер на 5770 лв., от които 150 лв. държавна такса за производството по частната жалба, 370 лв. за производството по касационната жалба и 5 250 лв. договорено и внесено адвокатско възнаграждение. Изпълнителния директор на ДФЗ е представил доказателства за разноски в размер на 1 259, 48 лв. заплатена държавна такса за производството по касационната жалба и претендира заплащането на 150 лв. юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че с оглед оставяне без разглеждане на касационната жалба и без уважение на частната жалба на НЧ "Развитие – 1897 г." – гр. Брегово, при който резултат не се следват разноски и оставяне в сила на обжалваното от изпълнителния директор на ДФЗ решение, при който резултат също не се следват разноски, то всяка от страните следва да понесе направените в настоящото производство разноки. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, чл. 215, т. 4 АПК, чл. 248 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, пето отделение