Решение № 14651 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2017 г.

Решение № 14651 от 28.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от секретаря на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Л. Гоцева, против решение № 506 от 22.03.2017 г., постановено по адм. дело № 3350/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, петнадесети състав, с което е отменен негов отказ за достъп до обществена информация, обективиран в писмо № ДОИ16000185 ВН_003 ВН от 05.12.2016 г. и е върната преписката за ново произнасяне по заявлението на П. Колчев, както и производството е прекратено, в частта по жалбата на същото лице против мълчалив отказ на кмета на община Варна да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, в частта за отмяна на отказа за достъп до обществена информация поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се приетото, че исканата информация има характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). В тази връзка се сочи, че информацията се иска, за да бъде предоставена по търговско дело, което заявителят води, както и че решението на съда не отчита авторските права върху изготвеното архитектурно заснемане, което е предмет на заявлението за достъп до обществена информация. Иска се отмяна на решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част. Не се претендират разноски. Ответникът - П. Колчев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, в част, която е неблагоприятна за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. В производството пред Административен съд - Варна е оспорен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № ДОИ16000185 ВН_003 ВН от 05.12.2016 г., подписано от секретаря на Община Варна, с оплаквания за нищожност на акта, като в жалбата се иска и отмяна на мълчалив отказ на кмета на община Варна, който е компетентен да се произнесе по заявлението за достъп до обществена информация, подадено от заявителя. Съдът е приел, че жалбата е допустима в частта по отношение оспорения акт на секретаря на община Варна, който притежава характеристиките на индивидуален административен акт, съответно е приел, че при наличие на изричен отказ, не може да е налице и мълчалив такъв и в тази част е приел жалбата за недопустима и е прекратил частично производството. Решението в тази част с характер на определение не е оспорено и е влязло в сила. След като е събрал и обсъдил относимите за спора доказателства, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Приел е, че жалбоподателят е подал заявление за достъп до обществена информация на 21.11.2016 г., като е поискал да му предоставено архитектурно заснемане на зала "Конгресна" в "Двореца на културата и спорта" - Варна и прилежащите към нея фоайета, санитарни възли, помощни помещения и други, извършено от проектанта на преустройството "Ателие Серафимов архитекти" ООД. В отговор на изискана от секретаря на община Варна информация, главният архитект на общината е отговорил с писмо от 22.11.2016 г., в което е посочено, че в архива на "АГУП" се съхранява технически паспорт, с цитиран номер, за обект "Дворец на културата и спорта" - Варна, ведно с архитектурно-техническа заснемане на сградата, изготвено от правоспособни проектанти на "Газ флоу контрол" АД, който паспорт е актуализиран при изпълнение на реконструкцията и основния ремонт на сградата, при които са извършени и други заснемания. За същите информация се съхранява в "Дворец на културата и спорта" ЕАД. Относно план - схемите за разрушаване и демонтаж, имащи характер на архитектурно заснемане на зала "Конгресна" е посочено, че същите се съдържат в одобрения на 18.11.2014 г. от главния архитект на общината инвестиционен проект за реконструкция и основен ремонт на "Двореца на културата и спорта" - Варна, като е изразена готовност поради големия обем на поисканото архитектурно заснемане цялата налична документация да се предостави от дирекцията след издаване на решението по ЗДОИ. Независимо от посоченото, секретарят на община Варна е издал оспореното писмо, в което е прието, че исканата информация не попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ и не следва да се предоставя по реда на този закон. Съдът е установил от представеното копие на заповед № 4628 от 15.12.2016 г. на кмета на община Варна, че същият е определил секретаря на община Варна за длъжностно лице, което следва да разглежда исканията за достъп до обществена информация и да взема решения за предоставяне или за отказ от предоставяне на търсената информация. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че кметът на община Варна е задължен субект по смисъла на ЗДОИ, като в случая решението е издадено от компетентен орган, с оглед издадената заповед за делегиране на правата по ЗДОИ на главния секретар. Съдът е посочил, че заповедта, оправомощаваща секретаря на община Варна е издадена десет дни след подписване на оспореното писмо, обективиращо отказа, но факта на делегиране на правата следва да бъде отчетен. Също така е приел, че отказът отговаря на изискванията за форма, тъй като от съдържанието му, независимо че писмото не притежава всички реквизити по чл. 38, ал. 2 от ЗДОИ, става ясно какъв е мотивът за постановяването му - прието е, че исканата информация не попада в обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Първоинстанционният съд е счел, че така мотивиран отказът е незаконосъобразен. Това е така, тъй като са налице и двете предпоставки на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. На първо място, исканата информация е обществена - относима е към сграда, чието предназначение е свързано с широк обществен достъп, а архитектурния й облик има пряка връзка с градоустройството, съответно нейните строителни книжа са пряко свързани с обществения живот, което обосновава извод за наличие на първата предпоставка на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ - информацията да е свързана с обществения живот. На второ място, по отношение втората изискуема в кумулация предпоставка на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, съдът е приел, че с получаването на достъп до информацията, съдържаща се в издаваните, съгласувани или одобрявани от главния архитект актове, издавани в качеството му на служител на задължения субект, се дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения по закона субект, притежаващ на основание чл. 5 от ЗУТ особено съществена роля в областта на устройственото планиране, проектирането и строителството на територията на общината. При наличието на двете материалноправни предпоставки на чл. 2, ал. 1, исканата информация е обществена, съответно за да се откаже обосновано достъп до същата следва да е налице някоя от предпоставките по чл. 37 от ЗДОИ, с каквито обстоятелства, издателят на акта не се е занимал. По тези съображения, съдът е отменил отказа за предоставяне на достъп до обществена информация като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено. Част от изводите на съда, не са съобразени със събраните по делото доказателства, което е довело до тяхната необоснованост, съответно и до неправилно приложение на материалния закон. Видно от процесното заявление за достъп до обществена информация, подадено от арх. П. Колчев, същият изрично е посочил, че иска информацията, във връзка със заведено от него т. дело № 6913/2015 г. по описа на ТО, VI-12 състав на Софийския градски съд за нарушени авторски права относно одобрения от главния архитект на община Варна на 18.11.2014 г., технически проект за реконструкция и основен ремонт на зала "Конгресна" и прилежащите към нея фоайета, санитарни възли, помощни помещения и други, извършено от проектанта на преустройството "Ателие Серафимов архитекти" ООД. Нещо повече, в заявлението е посочено, че на 07.11.2016 г. в присъствие на главния архитект на общината му е предоставена възможността да прегледа архитектурната част на техническия проект. При този преглед е установено, че в описа на техническите книжа и чертежи не фигурира архитектурно заснемане на строежа. С писмена молба рег. № АГУП 16002316 ВН от 08.11.2016 г. Заявителят е поискал от главния архитект да потвърди този факт, но не е получил отговор, което го е мотивирало да подаде своето искане по реда на ЗДОИ, по посочения в заявлението начин. В с. з. на 22.02.2017 г., жалбоподателят арх. П. Колчев, в пледоарията си по същество, отново е посочил, че има заведено дело срещу изпълнителите на основния ремонт, които твърди, че са престъпили авторските му права, както и тези на баща му, който е автор на (проектите за) Двореца на културата и спорта - Варна. Посочил е, че община Варна и "Дворец на културата и спорта" ЕАД, гр. Варна са привлечени като страни по цитираното т. дело № 6913/2015 г., като изрично е заявил, че информацията, която търси му е необходима, за да я предостави пред Софийския градски съд по делото. Съдът не е отчел тези данни при решаване на единствения спорен по делото въпрос дали исканата информация е обществена. Не е спорно, че кметът на община Варна, съответно натовареното с функциите по ЗДОИ длъжностно лице, е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ. Спорът е дали исканата информация има характер на обществена. Верни са изводите на съда, че в чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация, достъпът до която е регламентиран със закона. Именно само за информация, която е обществена, в ЗДОИ е регламентирано задължение за осигуряване на достъп. Правилно съдът е приел, че в нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ се съдържат две кумулативни изисквания, за да се приеме една информация за обществена - същата да е свързана с обществения живот в страната и втората - да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължения субект. Съдът е изследвал наличието и на двете изискуеми в кумулация материални предпоставки на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като правилно по отношение на първата е приел, че исканата с процесното заявление информация е относима към обществения живот в страната. Иска се предоставяне на архитектурно заснемане относно една от емблематичните сгради на гр. Варна, която несъмнено е относима, както правилно съдът е посочил, към градоустройството, съответно към обществения живот на гражданите на община Варна и страната. Съдът обаче, необосновано е приел, че е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като не се е съобразил с посочените по-горе факти. заявителят не е поискал информацията, за да си състави мнение за дейността на задължения субект и неговите органи, какъвто са кметът на общината и главният архитект и администрацията, а е поискал архитектурното заснемане, за да го представи като писмено доказателство по търговско дело, по което са страни със задължения субект. Не е налице втората предпоставка на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. В случая е налице друг ред за снабдяване с исканите документи, чрез процесуалните инструменти, предвидени в Гражданско-процесуалния кодекс за събиране на доказателства, например чрез искане за издаване на съдебно удостоверение от съда, пред който е висящо делото, по което заявителя и задължения субект са страни. Чрез издаване на такова удостоверение и чрез разпореждане на съда може да се задължи страна или трето неучастващо в процеса лице на представи намиращи се у него документи. Следователно няма място за приложение на реда по ЗДОИ за снабдяване с исканата информация, на основание чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, съгласно който законът не се прилага, когато в друг закон е предвиден специален ред за търсене и получаване на обществена информация. Процесната информация не е насочена към създаване на мнение относно дейността на задължения субект и не е изпълнена исканата от закона специална цел. Многократно в практиката си ВАС е имал повод да подчертае, че ЗДОИ не е средство за снабдяване с всякаква информация и документи, извън свързаните с обществените отношения относно правото на гражданите на достъп до обществена информация и повторното използване на обществена информация - аргумент от чл. 1 от ЗДОИ. Пример в тази насока е неприложимостта на закона при процедури за предоставяне на административни услуги или друга информация. С още по-голямо основание следва да се приеме, че ЗДОИ не е приложим като средство за снабдяване с писмени документи, които ще служат за писмени доказателства в граждански процес и то с участието на заявителя и задължения субект. Приемайки, че постановения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация е незаконосъобразен, съдът е постановил необосновано с оглед данните по делото и несъобразено с материалния закон решение, което следва като неправилно да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, настоящата инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли жалбата на арх. П. Колчев против отказа за достъп до обществена информация, обективиран в писмо №ДОИ16000185 ВН 003 ВН от 05.12.2016 г. на секретаря на община Варна, като неоснователна. В останалата част, имаща характер на прекратително определение, решението е влязло в сила и не е предмет на произнасяне в настоящото производство. Разноски не се претендират и не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,