Решение № 9755 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4777/2026 г.
ВАСВторо отделение07.10.2026 г.докладчик Румен Йосифов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3016 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2747/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ РАДКОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА /п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. С. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат И. Марков, срещу решение № 3016 от 16.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2747/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му (искова молба), на основание чл. 256 АПК, да бъде осъден кметът на Община Асеновград, в 14-дневен срок от получаване на съдебното решение, да извърши проверка по реда на чл. 223, ал. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ); да състави констативен акт по чл. 224а ЗУТ и да го уведоми по реда на чл. 57 АПК за предприетите действия по сигнал вх. № 14-00-5988/14.10.2025 г. и напомняне вх. № 14-00-5988/1/18.11.2025 г.; да извърши пълната процедура по проверка на незаконния строеж: оглед на място, назначаване на комисия, съставяне на констативен акт и предприемане на последващи действия съобразно резултатите от проверката, включително прилагане на чл. 225а ЗУТ, ако строежът се окаже незаконен. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Заявява, че съдът не е изпълнил указанията на Върховния административен съд (ВАС) да изследва наличието на фактическо бездействие на органа по извършване дължимата проверка по сигнала му, като се е ограничил в избирателното обсъждане на част от доказателствата по делото, които нямат връзка с предмета на правния спор. Не е направен анализ на представените документи от Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и дадените с тях указания на органа и представеното от органа писмо по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Счита, че проверката по сигнал за незаконно строителство представлява самостоятелно фактическо действие предхождащо издаването на административен акт по установяването му и оспорва извода да съда за липса на административно бездействие. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с уважаване на жалбата му или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски за двете инстанции и представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът - кмет на Община Асеновград, чрез заместник-кмета, с представен писмен отговор оспорва жалбата и пледира за отхвърлянето й. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба, имаща характера на искова молба, подадена от А. Ш. срещу кмета на Община Асеновград, с която на основание чл. 256 АПК се търси защита срещу неоснователно бездействие на органа по подаден от него сигнал за извършено незаконно строителство в съсобствения му поземлен имот с идентификатор (ПИ) 00702.513.76 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Асеновград. Първоначално с постановено по делото определение № 11189 от 10.12.2025 г. жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК., но това определение е отменено с определение № 1059 от 30.01.2026 г. по адм. дело № 634/2026 г. на ВАС и делото е върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Указанията са да се извърши проверка дали е налице фактическият състав на търсената защита по реда на чл. 256 АПК, защото преценката относно наличието му е по съществото на спора, а не по допустимостта на искането. За да отхвърли жалбата срещу така постановения отказ, съдът в изпълнение на дадените задължителни указания от горната инстанция и след като е описал подробно приложимите норми, е намерил, че в случая не е налице бездействие на ответния орган, предвид липсата на дължими фактически действия - а не правни, произтичащи пряко от закон, които е длъжен да извърши. Решението е валидно, допустимо и правилно. Указанията на ВАС по тълкуването и прилагането на закона на основание чл. 224 АПК са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото, включително и за настоящия състав, както по отношение допустимостта на жалбата - искова молба, така и по отношение обстоятелството дали за органа е налице задължение за извършването на фактически действия при подаването на процесния сигнал. Разпоредбите на чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК регламентират оспорването на фактически действия и бездействия на административните органи, допуснати при изпълнение на административните им правомощия и дейност, като предвиждат две хипотези: оспорване на бездействия по задължения, произтичащи пряко от нормативен акт и оспорване неизвършването на фактически действия, които органът е длъжен да предприеме по силата на закона. С оглед невъзможността жалбата да бъде приета за недопустима, предвид дадените задължителни указания по чл. 224 АПК, тя обосновано е отхвърлена като неоснователна, заради липсата двете комулативно изискуеми предпоставки - фактическо бездействие на кмета и законовоуредено задължение, което той не изпълнява. Извършването на проверки по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ и особено издаването на актове по чл. 224а ЗУТ и чл. 225а ЗУТ, не произтича пряко от закона, а съставлява сложен фактически състав, които за да бъдат реализирани следва да са налице определена съвкупност от факти и обстоятелства, повечето от които (напр. наличие на нарушения по чл. 224, ал. 1 ЗУТ и незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ) не настъпват по волята на органа. При упражняване на правомощията си по чл. 224а и чл. 225а ЗУТ, кметът няма законово задължение за произнасяне в определен срок, не е обвързан от наличието или липсата на сигнал за незаконното строителство, а действа служебно и в условията на оперативна самостоятелност, съответно негова е преценката да издаде или не заповеди за спиране изпълнението и забранява достъпа до строежи, както и за премахването на незаконни строежи. Предмет на защита по чл. 256 АПК е съществуващо в полза на ищеца неудовлетворено притезание. Правилно първоинстанционният съд приема, че в случая исковата претенция е неоснователна предвид, че А. Ш. само е сигналоподавател за извършеното в съсобствения му имот незаконно строителство, което не създава насрещно задължение за административния орган за започване на процедура за издаване на административен акт по реда на чл. 224а и чл. 225а ЗУТ, а този сигнал има само сезираща функция, като органът извършва собствена преценка относно наличието или липса на незаконен строеж. Претендираното засягане на частната собственост на Ш. не обосновава основателност на оспорването по реда на чл. 256 АПК, а защитата на евентуално увредените му права следва да се реализира по общия гражданскоправен ред. В тази връзка неоснователни са доводите по касационната жалба за необсъждане дали е налице бездействие на органа, тъй като първоинстанционният е посочил именно липсата на дължими фактически действия, а не правни, произтичащи пряко от закона, които органът е бил длъжен да извърши. Правилно съдът е анализирал приложимите норми, а не представените документи от ДНСК и други органи, тъй като законът определя правомощията на органа, които има значение за разрешаването на настоящия правен спор. По изложените съображения, оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна. Тя претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но в хода на производството тази страна не е била представлявана от юрисконсулт, поради което не са налице основанията на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК за постановяването му. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение