Решение № 12437 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2011 г.

Решение № 12437 от 9.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11905/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит", гр. София против решение № 3619 от 19.07.2011 г. по адм. дело № 365/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменена т. 2 от решение № РД-20-311/22.12.2010 г. на същия административен орган, с която е отказан достъп до обществена информация по т. 2 от заявление № М005 - 10/08.12.2010 г., подадено от Станка и Станимир Иванови и преписката е върната на органа за предоставяне на исканата информация. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като исканата информация е свързана с оперативната подготовка на последващи актове на агенцията и няма самостоятелно значение и освен това не разполага с исканото "становище", тъй като всеки един от външните експерти е представил самостоятелно такова. Моли да бъде отменено и да се постанови ново по същество, с което жалбата против отказа да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците оспорват касационната жалба и молят решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото Върховният административен съд, петчленен състав, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения 14-дневен срок за оспорване и от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София град е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Аргументирано съдът приема, че отказът на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински одит" по т. 2 от решение № РД 20-211 от 22.12.2010 г. да предостави исканата от заявителите информация, е постановен в противоречие със закона и подлежи на отмяна. Правилно е заключението на съдебния състав, че исканата по т. 2 от заявлението на Станка и Станимир Иванови информация е свързана с дейността на Изпълнителна агенция "Медицински одит". Съгласно чл. 116а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) агенцията е създадена за осъществяване на контрол върху медицинското обслужване на гражданите и в правомощията й са включени проверки на дейността и организацията на медицинското обслужване, проверки за спазването на утвърдените медицински стандарти, контрол върху медицинското обслужване на гражданите, извършва оценка за ефективността на проведената терапия и др. (чл. 116б, ал. 1, т. 1, 3, 4, 4а и сл. от ЗЗ). Поради това правилно е преценено, че информацията, съдържаща се в исканото от заявителите "становище на комисията от външни експерти, специалисти в областта на педиатрията и детската кардиология по повод водения диагностично лечебен процес на Диана Иванова" може да формира мнение за начина, по който органът изпълнява контролните си функции, тъй като засяга методологията на извършената проверка и въпросите, поставени на експертите. Законосъобразно е и заключението, че не е налице основание за постановения отказ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 13, ал. 2, т. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Обстоятелството, че части от становищата на експертите са цитирани в доклада, предоставен на заявителите по т. 1 от цитираното по-горе решение на административния орган, не дава основание да се приеме, че достъпът до исканата информация следва да се ограничи съгласно чл. 13, ал. 2, т. 1 от ЗДОИ. Както съдът правилно приема, мнение относно дейността на органа заявителите могат да си съставят след съпоставка между исканите документи, тъй като сравняването на информацията, съдържаща се в доклада и тази в становищата на експертите, ще формира изводи за това доколко експертните оценки са възприети от органа и ще създаде представа за осъществяваната от последния дейност. Обстоятелството, че в т. 2 от заявлението е посочено, че се иска едно становище, а при органа са представени отделни становища на всеки експерт, също не е основание за постановения отказ, тъй като очевидно органът разполага с исканата информация, а неяснотата в заявлението може да бъде преодоляна по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ. В този смисъл са съображенията на първоинстанционния съд, които следва да бъдат споделени изцяло. Поради всичко изложено Върховният административен съд, пето отделение, приема, че решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно, тъй като съответства на закона. Не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК и посочени от касатора основания за отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение