Решение № 14972 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2013 г.

Решение № 14972 от 13.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8032/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационните жалби на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. "Христо Г. Данов" № 37, подадена чрез процесуалния му представител адв. Лора Георгиева и на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, подадена чрез председателя й Евгения Харитонова, срещу решение № 5208/12.04.2013 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. д. № 12813/2012 г., с което е отменено по жалбата на "Солар Юг" ООД решение на ДКЕВР № Ц-33 от 14.09.2012 г. в частта му по раздел III т. 2.

В касационните жалби се излагат доводи за недопустимост и неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК, които се свеждат до следното:

1. Неправилен е изводът на съда за допустимост на жалбата на "Солар Юг" ООД, тъй като за дружеството-жалбоподател не е налице правен интерес от оспорването на решението на ДКЕВР и съгласно чл. 159, т. 4 от АПК тя е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. Това е така, защото административното производство е започнало по подадените заявления на "ЕСО" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД в качеството им на оператор на преносната мрежа и оператори на разпределителните мрежи. Жалбоподателят не е участвал в административното производство, не е страна в административното правоотношение и не е адресат на акта. Решението не засяга негов пряк и непосредствен правен интерес. Жалбоподателят е производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващ преференциални цени и същевременно ползвател на преносната и електроразпределителни мрежи по смисъла на § 1, т. 15 вр. т. 41а от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и като такъв дължи цена за достъп. Задължението му да сключи договор за достъп е законодателно регламентирано в чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и не произтича от решението на ДКЕВР, а задължението за заплащане на цена за достъп в конкретен размер произтича от договорното правоотношение. Както всички останали ползватели за него не е налице пряк и непосредствен интерес от оспорването и в този смисъл има трайно установена практика на ВАС. Оспорването е недопустимо и на основание чл. 159, т. 1 АПК. Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е издадено в рамките на започнало административно производство по издаване на административен акт за определяне на окончателни цени за достъп. С него се определят временни цени, а чл. 32, ал. 4 ЗЕ предвижда компенсаторни мерки при различие между временните и окончателните цени. Това решение не представлява административен акт, подлежащ на съдебен контрол, доколкото на такъв ще подлежи крайният акт.

1. Неправилни са изводите на съда за неспазване на установената форма, поради липса на мотиви - фактически основания за издаването на акта по чл. 146, т. 2 АПК. Ако операторите на мрежи биха били в състояние да представят необходимите документи и информация, нямаше да се наложи да се определят временни цени от ДКЕВР. Необосновано съдът е приел, че в мотивите на решението следва да се посочат конкретни стойности и данни, послужили за определяне на временните цени. Предвид спецификата на производството НРЦЕЕ в случая не намира приложение и контрол по ценообразуването съдът не би могъл да упражни дори при наличието на такива. Освен това определянето на временни цени се осъществява от ДКЕВР при условията на оперативна самостоятелност.

1. Неправилни са изводите на съда за неспазване на определената процедура по чл. 36а от ЗЕ и чл. 27 - 36 от НРЦЕЕ. Тя не намира приложение при определянето на временни цени. Спазването на процедурата би довело до определянето на окончателни цени и тогава определянето на временни такива не би било наложително.

1. Неоснователен е доводът на съда, че производството е започнало преждевременно при изрично заявена от операторите на мрежи невъзможност да се предоставят необходимите изходни данни за определяне на окончателните цени.

1. Наличието на сключени договори за достъп преди изменението в ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. е ирелевантно, тъй като законът след изменението изисква сключването на такива договори с определено съдържание - цена за достъп, регулирана от ДКЕВР. Поради това неправилно съдът е приел, че не е спазено изискването на чл. 35 от АПК за изясняване на всички относими факти и обстоятелства.

1. Не са допуснати при издаването на решението противоречия с материалните разпоредби по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Неправилно съдът е приел, че за да бъдат спазени принципите по чл. 23, т. 4 и т. 5 от ЗЕ, следва да се осигури участие на производителите на електрическа енергия от ВЕИ. За производителите съществува задължение да заплащат цена за достъп само и доколкото те желаят да се присъединят и да ползват електропреносната и електроразпределителните мрежи. Възприемането на тази логика би означавало в административното производство да участват всички потребители.

1. Не е налице дискриминационно определяне на цени в сравнение с решение Ц-17/28.06.2012 г. в нарушение на принципите, установени в чл. 31 от ЗЕ. С посоченото решение са определени различен тип цени - окончателни, а не временни, т. е. те следва да се сравняват с други окончателни цени. Цените се различават и с оглед качеството на лицата, които дължат заплащането им.

Претендира се отмяна на решението на тричленния състав на ВАС и постановяване на друго, с което да се остави без разглеждане като недопустима жалбата на на "Солар Юг" ООД, а производството по делото да се прекрати. В случай че жалбата бъде приета за допустима, да се постанови решение по съществото на спора, с което жалбата да се отхвърли като неоснователна и да се потвърди решението на ДКЕВР. Първият касатор заявява и претенция за присъждане на разноски за двете съдебни производства.

Ответникът по касационната жалба - "Солар Юг" ООД със седалище и адрес на управление: гр. Сопот, ул. "Христо Маджаров" № 5 оспорва същата по съображения, изложени от процесуалния й представител адв. Антов в писмен отговор и заявява претенция за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби, поради това, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за тях, са допустими, а разгледани по същество - неоснователни, поради следните съображения:

За да отмени решението на ДКЕВР в обжалваната му част, Върховният административен съд, четвърто отделение е приел следното в мотивите на своето решение:

По възраженията на "ЕВН България Електроразпределение" ЕАД и ДКЕВР за недопустимост на жалбата на "Солар Юг" ООД тричленният състав на ВАС се е произнесъл с определение от 11.12.2012 г., с което е отхвърлил същите като неоснователни. Приел е, че жалбоподателят обосновава правния си интерес с представените доказателства, че е собственик на фотоволтаична електроцентрала съгласно констативен протокол за установяване на годността за ползване на изграден енергиен обект за производство на енергия от възобновяеми източници и има сключени договори за присъединяване към електроразпределителната мрежа и за изкупуване на електрическа енергия. Налице е засягане пряко и непосредствено на засягане на права, свободи и интереси на жалбоподателя в съответствие с чл. 120 от Конституцията на Република България и чл. 147, ал. 1 от АПК при определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи в качеството му на производител на електрическа енергия и ползвател на мрежите. За да мотивира този свой извод, съдът се е позовал и на изискванията на Директива 2009/72/ ЕО относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия, която с чл. 37, ал. 16 указва, че решенията на регулаторните органи са напълно мотивирани и обосновани и подлежат на съдебен контрол, а ал. 17 изисква от държавите-членки да гарантират, че на национално равнище съществуват подходящи механизми, съгласно които всяка страна, засегната от решение на регулаторния орган, има право да го обжалва пред орган, който е независим от заинтересованите страни и от което и да е правителство. По отношение на основанието по чл. 159, т. 1 АПК в същото определение са изложени съображения за това, че решението на ДКЕВР, постановено в производство по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, определящо временни цени при наличие на предвидените законови предпоставки, има самостоятелно действие, създава права и задължения на адресатите до приемане на решение за окончателни цени и не представлява част от процедурата по определянето на окончателните цени. Решението представлява индивидуален административен акт по изричното законово определение на чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ.

В мотивите на обжалваното решение е изложено следното:

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за липса на компетентност на ДКЕВР. Комисията има генерално правомощие по чл. 30, ал. 1, т. 13 от ЗЕ да определи подлежащата на регулиране цена за достъп до мрежите. Та има и специалното правомощия по § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗЕ. Налице е и компетентност по време, тъй като временните цени са определени считано от 18.09.2012 г., т. е. след изтичане на двумесечния срок по § 197, ал. 2.

Решението обаче не отговаря на изискванията за форма на административния акт. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният орган не е посочил фактически основания за издаването на акта. Липсват конкретни данни за относимите към определянето на временните цени разходи, които се предизвикват във връзка с управление на мрежата. Не е обяснено какъв е начинът на изчисляването на временните цени, което възпрепятства осъществяването на съдебен контрол.

При постановяването на решението си административният орган е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, установени в ЗЕ, НРЦЕЕ е Правилата за търговия с електрическа енергия, приети с решение № 94 от 25.06.2010 г. на ДКЕВР, приложими при определянето на временните цени, доколкото липсва друга нормативна регламентация. Административното производство по издаването на решение № Ц-33/14.09.2012 г. е започнало преждевременно, тъй като двумесечният срок по § 197, ал. 1 изтича на 17.09.2012 г. и не е бил изтекъл към подаване на заявлението на 13.09.2012 г. Този срок не е бил изтекъл и към датата на постановяване на решението. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и налага отмяна на решението в обжалваната му част като по силата на чл. 146, т. 3 АПК.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон. В нарушение на чл. 31, т. 1 от ЗЕ при определяне на временните цени за достъп ДКЕВР не се е ръководил от принципа те да са недискриминационни, например като ги сравни с други цени за достъп - тези, определени в решение Ц-17 от 28.06.2012 г. При определянето на цените ДКЕВР не е посочила метод за регулиране в съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗЕ и не е приложила разпоредбата на чл. 21а от НРЦЕЕ. Липсва икономическа обоснованост, изискваща се от чл. 31, т. 2 от ЗЕ. Нарушени са принципите за ценово регулиране по чл. 31 от ЗЕ и общите принципи по чл. 23 и чл. 24 от ЗЕ.

Така постановеното решение е правилно.

Изводите на тричленния състав за допустимост на жалбата са правилни и законосъобразни и се споделят изцяло от настоящия петчленен състав на ВАС, първа колегия. Цитираните в определението на ВАС, четвърто отделение от 11.12.2012 г. норми на директивата разширяват кръга на правните субекти, които имат право да оспорват решенията на регулаторния орган. В случая става въпрос за правото на защита на една по-особена категория правни субекти, които имат не само статут на потребители на електропреносната и електроразпределителните мрежи, но и статут на производители на електрическа енергия. Реализацията на произведената от тях електрическа енергия би била невъзможна без използването на тези мрежи. От това, че с акта се определят временни цени не следва, че той няма характер на индивидуален административен акт, доколкото създава задължения за неговите адресати и действа през един немалък период от време.

Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в акта липсват изложени фактически обстоятелства. Той не съдържа конкретни мотиви за това какви критерии се използват и въз основа на какви данни се определят временните цени за достъп. Посочването, че се използват служебно известни данни, например представената отчетна информация от дружествата, изисквана от лицензиантите информация във връзка с осъществяването на лицензионната им дейност и други официални източници не представлява мотив. Въпросните данни никъде не са упоменати, нито в доклада, нито в решението. Не е ясно по какъв начин те са послужили за определянето на временните цени, след като същите са определени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и е основание за отмяна на акта без спорът да бъде разглеждан по същество.

Неоснователни са и доводите на касатора, свързани с констатациите в първоинстанционното решение за допуснати нарушения на материалния закон. При определянето на временни цени регулаторният орган не е освободен от законовото си задължение да спазва основните принципи на ценообразуване, залегнали в ЗЕ. Нарушено е правилото на чл. 31, т. 2 от ЗЕ, както правилно е приел тричленният състав на ВАС, тъй като определените цени не са обвързани с икономически обоснованите разходи за дейността. Не е ясно как е определен "относителният дял" от преференциалните цени и как е "съобразена тяхната структура и размер", съответно "изменението на инвестиционните разходи".

С оглед на така изложените съображения, обжалваното решение на Върховния административен съд, четвърто отделение като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е заявил претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение, но не представя доказателства за договорено и заплатено такова.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия