Решение № 13015 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13956/2014 г.

Решение № 13015 от 2.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13956/2014 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Александра Любомирова Колева, чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 5166 от 24.07.2014 г., постановено по адм. д. № 8975 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2013 г. С обжалваното съдебно решение жалбата на Колева против Уведомително писмо (УП) с изх. № 02-140-6500/2472 от 21.02.2013 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА) е отхвърлена. Касационната жалбоподателка твърди, че обжалваното решение е неправилно. Поддържа, че от мотивите на същото не се разбират причините, поради които жалбата й срещу УП е отхвърлена. То е издадено в нарушение на решение, постановено от Административен съд - Перник, потвърдено от Върховния административен съд. Съдът е пристъпил към постановяването му без да събере никакви доказателства и без да съобрази събраните такива по предишните дела, водени от лицето. Излага съображения по съществото на спора досежно незаконосъобразността на спорното УП. Иска отмяната на решението предмет на контрол и отмяната на УП, оспорено пред АССГ. Претендира разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационната жалбоподателка не се явява, но се представлява от упълномощен адвокат, който от нейно име поддържа жалбата. По същество иска да бъде уважена. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ, не се явява и не се представлява в съдебното заседание. Не представя писмен отговор на жалбата. В постъпило по делото писмено становище я оспорва и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Установено е от първоинстанционния съд, че Колева е подала за кампания 2010 г. заявление за единно плащане на площ, като е кандидатствала по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по схемата Плащания за природни ограничения на земеделски стопани в планински райони (НР1). С декларация, която се съдържа в заявлението, Колева е декларирала, че е запозната с условията на схемите и мерките, и приема правилата им. По заявлението е бил постановен акт, отменен с влязло в сила на 18.10.2012 г. решение, постановено от Административен съд - Перник по адм. д. № 426 по описа за 2011 г. С него на административния орган не са дадени задължителни указания на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Съгласно мотивите на съдебния акт, в УП не е била изложена ясно фактическата обстановка. Предвид тази отмяна е било издадено спорното УП, с което изцяло е отказано подпомагане по двете схеми и са наложени санкции за бъдещ период в общ размер на 10724,37 лв. Съдът е приел, че в него подробно са описани фактическите обстоятелства, поради които е отказано подпомагането - установената допустима за подпомагане площ е нула за четирите заявени парцела, тъй като всички попадат извън специализирания слой на площите подходящи за подпомагане. Отчел е, че за два от БЗС е посочено, че са обрасли с тръни, а за другите, че са "нелегитимни". Доколкото административният орган не е посочил какво влага в този термин, съставът на АССГ е направил извод, че това са площи, които изначално представляват обекти негодни са подпомагане. На 28.04.2010 г. е била направена констатация, че всички БЗС излизат извън площите, подходящи за подпомагане, в разпечатка във връзка със заявлението, подписана от Колева. Спорното УП е било обжалвано по административен ред и със Заповед № РД20-867 от 6.08.2013 г. на министъра на земеделието и храните жалбата на кандидата за подпомагане е оставена без уважение. Съдът е приел, че констатациите на органа, направени въз основа на данните от теренната проверка на 14.02.2011 г. не са оборени, поради което е намерил, че площите не са отговаряли на изискванията за подпомагане, което обстоятелство съответства на изключването им от "специализирания слой". Въз основа на така установеното и като е посочил, че в тежест на бенефициента е да установи пред административния орган и пред съда (при отказ от първия), че е изпълнил изискванията за възникване на правото на подпомагане, съставът на АССГ е направил извод, че жалбата е неоснователна и е отхвърлил същата. Посочил е, че на кандидата са известни правилата и условията, по които се събира информацията, необходима за преценката подлежат ли площите на подпомагане, както и начините на извършване на проверки. Изрично се е позовал на проверка на фактическите констатации, извършена от вещи лица, при което не са открити несъответствия с данните налични и анализирани от автоматизираната система (стр. 4, абзац първи от решението). Цитирал е текста на чл. 15 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. на министъра на земеделието и горите. Въз основа на така установеното, съдът е приел, че спорното УП е издадено от компетентен орган, в установената писмена форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В резултат е отхвърлил жалбата. Решението е неправилно. При постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателно е оплакването на касационната жалбоподателка, че съдът е пристъпил към решаване на въпроса по жалбата без да събере необходимите за това доказателства. Искането на Колева за приобщаване на адм. д. № 426 по описа на Административен съд - Перник за 2011 г. е отхвърлено от съда, без същият да изпълни задълженията си по чл. 163, ал. 3 АПК и чл. 171, ал. 4 АПК. В тази връзка и предвид определението от съдебното заседание на 29.01.2014 г. на Колева не са дадени конкретни указания, а общите указания, които се съдържат в разпореждането за насрочване от 10.12.2013 г. на основание чл. 170, ал. 1 АПК не са достатъчни. Наред с горното, съдът е допуснал нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, тъй като в мотивите на обжалвания акт не са посочени фактите (фактическите констатации), такива каквито са приети от съда за установени въз основа на приобщените по това дело доказателства и тяхната преценка. Съдът обсъжда данни от теренна проверка на 14.02.2011 г., за която по делото не са събрани доказателства. Освен това, както се написа по - горе, изрично се е позовал на проверка на фактически констатации, извършена от вещи лица, при което не били открити несъответствия с данните налични и анализирани от автоматизираната система. Не става ясно каква проверка и на какви вещи лица визира съдът, доколкото по делото не е допусната, назначена, изслушана и приета съдебна експертиза. Предвид изложеното обжалваното решение подлежи на отмяна на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ, на основание чл. 222, ал. 2 АПК. При това съдът следва на първо място да събере необходимите доказателства с оглед преценка допустимостта на жалбата на Колева пред АССГ, в това число преписката във връзка с обжалването на спорното УП по административен ред, ведно с цитираните в Заповед № РД 20-867 от 6.08.2013 г. на министъра на земеделието и храните становища с рег. № 13-1925 от 21.03.2013 г. на ДФЗ и становище № 93-3917 от 9.04.2013 г. на Главна дирекция "Земеделие и поземлени отношения" при МЗХ. В случай, че направи положителна такава преценка, съдът следва да пристъпи към разглеждане на делото и постановяване на съдебен акт по същество на спора, след като даде конкретни указания на Колева в изпълнение на задълженията си по чл. 163, ал. 3 и чл. 171, ал. 4 АПК, събере относимите доказателства и съобрази правомощията си по чл. 171, ал. 2, изр. второ АПК. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,