Решение № 13168 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2009 г.

Решение № 13168 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5386/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА против решение по адм. д. № 2948/2008 г. по описа на АС София-град. Иска отмяна на решението като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Съдът неправилно приема, че документите трябва да установяват наличието на реална дейност като щатен или нещатен сътрудник или секретен сътрудник. Съгласно чл. 25, т. 3 от Закона установяване на дейност на секретен сътрудник се извършва чрез неизчерпателно изброени документи, сред които и данни от справочни масиви, какъвто е случая. Възприетият от законодателя подход е различен от този с отменения закон, според който не се считаше за достатъчно установена принадлежността към бившата ДС и/или към бившето РУ на ГЩ на лица, чиито имена или псевдоними са включени в справочната картотека или в регистрационния дневник, но за които липсват документи по чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от Закона. Със сега действащия закон обстоятелствата по чл. 24 се установяват единствено с писмени документи. Ответната страна Милко Иванов Гавазов оспорва касационната жалба и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, намира същата за основателна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил решение № 22/29.01.2008 г. на Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на българските граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА, с което е установена и обявена принадлежност на Милко И. Гавазов към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. За да постанови този правен резултат решаващият съд е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби и с целта на закона. Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът е заключил, че по отношение на жалбоподателя не се установява наличието на принадлежност към Държавна сигурност под формата на дейност като секретен сътрудник, поради което решението на комисията сочи за неправилно прилагане на закона. Решението е неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон. По делото са представени доказателства за изясняване на релевантните за спора факти. Първостепенният съд е обсъдил събраните доказателства, като е извършил служебна проверка на законосъобразността на оспорения пред него административен акт, предвид задължението по чл. 168 от АПК. Доказателствата са обсъдени при спазване на процесуалния закон, като са изложени съображения относно кредитирането на документите. Открито е производство по оспорване на картон обр. 4 и извлечение от регистрационен дневник, като разпитаният свидетел Стоянов е заявил изрично, че той е изготвил картон обр. 4 е положил подписа си. Поради това е неоснователно оплакването за необоснованост. Решението обаче е постановено при нарушение на материалноправните разпоредби. Административното производство е започнало въз основа на писмо от 4.10.2007 г. на Председателя на ОИК Смоля въз основа на изпратен списък с кандидати за кметове на община и кметства и общински съветници в община Смолян, като в приложения по делото доклад от 7.12.2007 г. на министъра на вътрешните работи е изготвен и изпратен списък на секретни сътрудници, в който под № 244 е посочен Милко Гавазов, регистриран като съдържател на явочна квартира от ОУ на МВР Смолян- ДС през 1988 г. с псевдоним "Смолян". Като доказателства са представени картон обр. 4, съставен на името на Митко Иванов Гавазов с дата на вербовка 15.06.1988 г., както и препис извлечение от регистрационен дневник под № 87300 и посочена дата на регистрация 20.06.1988 г., категория СС-Я/К и отразена дата на за изключване на СС с протокол от 1990 г. Съгласно чл. 24 ЗДРДОПБГДСРСБН принадлежност към органите по чл. 1 се установява при наличието на дейност като щатен или нещатен сътрудник или секретен сътрудник на органите по чл. 1. Обстоятелството обаче по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБН се установява, предвид чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБН, въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са посочени за всяка хипотеза отделно. Установяването на дейност на секретен сътрудник по чл. 25, т. 3 от закона става с документи примерно изброени, като законодателят посочва собственоръчно написана или подписана декларация за сътрудничество; собственоръчно написани агентурни сведения; документи за получени възнаграждения; документи, собственоръчно написани или подписани от сътрудника, съдържащи се в делата на оперативен отчет; документи от ръководилия го щатен или нещатен служител, както и наличие на данни за лицето в справочните масиви (регистрационни дневници и картотеки), протоколите за унищожаване или други информационни носители. По силата на посочената материалноправна норма в производството пред Комисията не се събират доказателства за извършването на фактическа дейност като секретен сътрудник, в какъвто смисъл ответникът по касационната жалба развива доводи. Всъщност начинът на установяване на такава дейност сочи за законова презумпция, според която при наличието на съответните документи или данни в справочни масиви, протоколи за унищожаване или други информационни носители, законът предполага наличието на принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБН, а лицето се счита за извършвало дейност като щатен, нещатен или секретен сътрудник на посочените органи. Административното производство по установяване и обявяване на определена категория лица за принадлежали към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА приключва с решението на комисията, което няма конститутивен ефект, а само установява и удостоверява наличието на конкретен юридически факт - принадлежало ли е лицето, към съответните държавни служби, посочени в закона или не. Дейността като съдържател на секретна квартира, за какъвто е обявен жалбоподателя, е форма на дейност като секретен сътрудник по смисъла на легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на закона и попада в кръга на дейностите, извършвани от лицата, оказвали негласна помощ на посочените в ЗДРДОПБГДСРСБНА органи. А обстоятелството по чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА се установява въз основа на изброените в нормата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА документи, като са разграничени различни хипотези според вида дейност. Анализът на чл. 25, т. 3 от закона сочи, че изброяването на тези документи е алтернативно, а не кумулативно и наличието на който и да е тях е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. В писмото на министъра на вътрешните работи е посочено, че документите от делото са унищожени преди да бъде предадено в архив, без протокол през 1990 г. във връзка с докладна записка рег № IV-68/1990 г. Но са приложени копие от картон образец № 4 и копие от регистрационния дневник, които са от кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 на закона писмени доказателства, същите носят информация и отговарят на определението съгласно § 1, т. 1 от Допълнителната разпоредба на ЗДРДОПБГДСРСБНА за "документ". Данните в наличните документи съдържат информация за идентификация на лицето. В административно производство по ЗДРДОПБГДСРСБНА административният орган упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност, т. е. без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. След като изискващите се по чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА предпоставки са налице по отношение на проверяваното лице, то за комисията не съществува друга възможност, освен да обяви принадлежност към ДС, което в случая е сторила. Поради това правните изводи на съда, че документите не установяват "наличието на дейност" по смисъла на чл. 24 от ЗДРДОПБГДСРСБНА са неправилни и не съответстват на чл. 24 и чл. 25 от закона, тълкувани в тяхната връзка. В т. 3 от конституционно решение № № 10/22.1997 г. по к. д. № 14/1997 г. на Конституционния съд на РБ, с което са отменени като противоконституционни чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Закона за достъп до документите на бившата Държавна сигурност (ДВ бр. 63 от 1997 г.) и § 1, т. 3 от ДР на същия закон, е посочено, че справочната картотека и регистрационните дневници се съставят и съхраняват едностранно от органите на ДС и съдържанието им се пази в тайна от сътрудниците, поради което са съществували условия за вписване на картотеката и в регистрационните дневници на лица без тяхно знание и без тяхно съгласие и без да са извършвали дейност по доставяне на информация на бившата ДС. Със същото решение е посочено, че унищожаването на някои лични и работни дела на картотекиране и регистрирани лица не е доказателство за наличието на такова сътрудничество. Така след конституционното решение идеята на отменения закон е била да се обявява принадлежност към бившата ДС само при наличието на доказателства за реална дейност. Въпреки това конституционно решение обаче в чл. 25, т. 3 от действащия ЗДРДОПБГДСРСБНА (обн., ДВ, бр. 102/2006 г.) законодателят отново е посочил, че наличието на определени документи, сред които са посочени "наличието на данни за лицето в справочните масиви (регистрационните дневници и картотеки), протоколите за унищожаване, представляват доказателства, с които се установява дейност на секретен сътрудник. По този начин законодателят с действащия закон не отдава значение дали има или няма безспорни доказателства за реална дейност, в какъвто смисъл е било к. р. № 10/1997 г. по к. д. № 14/1997 г. на КС на РБ. Като не е приложил действащия закон, съдът е постановил неправилно решение, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението следва да се отмени, а жалбата на Милко Гавазов да се отхвърли като неоснователна. Предвид изложеното, Върховният административен съд, III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК