Решение № 11310 от 8.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Ахмед, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. Стойков, срещу решение 531 от 26.04.2022 г., постановено по адм. дело 2865/2021 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД-16-1826/17.11.2021 г. на кмета на община Поморие и е осъден да заплати направените в производството разноски. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта на кмета на общината да бъде отменена, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендират се също присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - кметът на община Поморие, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника му адв. Ю. Бошнаков, изразява съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът М. Ахмед не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на М. Ахмед срещу заповед РД-16-1826/17.11.2021 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 и чл. 151, ал. 1, т. 4 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: Подпорна стена, находящ се в УПИ XI, кв. 2 по плана на [населено място], общ. Поморие от собствениците на имота М. Ахмед и М. Ахмед. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидените от закона съдържание и форма, съдържаща фактическите и правните основания за издаването й, при липса на допуснати съществени нарушения на администраитвнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. По същество е изложил съображения, че разпореденият за премахване обект представлява единна плътна монолитна бетонова стена, с височина в най-високата точка 2.58 м. над прилежащия терен, изградена без издадено разрешение за строеж, която не попада под изключението на чл. 151, ал. 1, т. 4 и т. 11 от ЗУТ. По тези съображения е приел строежът за незаконен, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изграден в имота на М. Ахмед и М. Ахмед след придобиването му от тях през 2010 г., съгласно представения [нотариален акт], том IV, дело 584 от 2010 г. Съобразно характеристиките на изграденото, дадени от административния орган, както и от заключението на вещото лице, се установява, че строежът представлява плътна бетонова стена, изпълняваща функция на подпорна стена, изградена в УПИ XI, кв. 2 по плана на [населено място], общ. Поморие с дължина 10.35 м., ширина 0.25 м. и височина достигаща 2.50-2.60 м. над прилежащия терен. По тези характеристики правилно е прието, че изграденото представлява строеж по смисъла пар. 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за изграждането на който е необходимо издаване на разрешение за строеж. При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ от строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината, какъвто е настоящия случай, или от упълномощено от него длъжностно лице. Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, в който е описан нареденият за премахване строеж по местонахождение, вид, начин на изграждане, конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Предметът на заповедта е ясно и точно индивидуализиран, а възраженията на касатора в обратен смисъл, направени и пред първоинстанционния съд, са неоснователни. В констативния акт са посочени коректно и нарушените при изграждане на строежа разпоредби. Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на собствениците на строежа, един от които е настоящият жалбоподател, който в указания срок не е направил възражения. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като му е предоставена възможност да изложи оплакванията си срещу констатациите на органа в определен срок, а такива той е изложил в жалбата си срещу заповедта на кмета на община Поморие, подадена до първоинстанционния съд. В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена и при наличие на материалноправните основания за това. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Строителството е извършено след 2010 г., което елиминира възможността за трактуването му като търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗУТ. По предназначението си бетонната стена има и укрепващи функции, поради денивелацията на терена, но тя надхвърля допустимата височина от 1.20 м. над нивото на прилежащия в основата терен, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, поради което не може да бъде трактувана като подпорна стена, за изграждането на която не се изисква разрешение за строеж. Безспорно е, че стената не може да се определи и като такава по чл. 151, ал. 1, т. 11 ЗУТ, тъй като плътната й част надвишава значително допустимата височина в цитираната норма. Строежът е изграден без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касатора, същият не може да се определи като търпим, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че съдът не е установил, в коя част е налице подпорна стена и в коя част е налице ограда. В тази насока възприетото от административния орган, а и от съда се подкрепя напълно от заключението на вещото лице, което посочва, че строежът представлява едно цяло, монолитно изграден е и подлежи на премахване в неговата цялост. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, М. Ахмед ще следва да бъде осъден да заплати на община Поморие сума в размер на 900.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, което е в съответствие с определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,