Решение № 10095 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2013 г.

Решение № 10095 от 4.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4937/2013 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Кр. Темелкова, против решение № 630 от 31.01.2013 г., постановено по адм. д. № 10281/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на "Виола" ООД със седалище гр. Велики Преслав е отменено Уведомително писмо изх. № 02-270-2600/7377от 02.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания2010 г. и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените указания от съда. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в акта не се съдържат фактически основания за издаването му и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени обжалваното решение и да остави в сила оспорения акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС не изпраща процесуален представител. Ответната страна по касационната жалба -"Виола" ООД, със седалище гр. Велики Преслав, обл. Шумен, чрез процесуалния си представител адв.. Жеков и в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в него административният орган не е посочил фактически основания за издаването му, поради което правилно съдът е приел, че атакуваният акт не е мотивиран, с което се ограничава правото на защита, а посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка, обуславяща възможност за упражняване на контрол върху същия и за възможност за организиране на адекватна защита спрямо него. Счита, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Намира доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима. Тя е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на "Виола" ООД против Уведомително писмо изх. № 02-270-2600/7377 от 02.11.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., за кампания 2010г, с което по негово Заявление за подпомагане от 01.04.2010 г. с уникален регистрационен номер (УРН) 27/140610/44069 и приложение за кандидатстване по мярка 214 "Агроекологични плащания" за кампания 2010 г. код АП 05 направление"Биологично растениевъдство, за сумата 48 120.6 лева, е оторизирана субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. в размер на 0 лв., т. е. му е отказано финансиране. Оспорващият възразил, че оспореният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в колона 7 от процесното УП извод за "неспазване на базови изисквания за направлението", което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материално правните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление за регистрация и Заявление за подпомагане 2010 г., както и Приложение за кандидатстване за Агроекологични плащания за тази кампания и Таблица на използваните парцели. Посочил, че съгласно отбелязването в таблиците към заявлението, общата площ, с която жалбоподателят е кандидатствал за подпомагане по Мярка 214 през 2010 г. е в размер на 92,15 ха - 13 парцели в землищата на с. Златар, Велики Преслав, Смядово и Суха река, от които 12 броя - засети с лавандула през 2006 г. и един -с маточина през 2007 г. Посочил и безспорно установения факт, че дружеството -жалбоподател е получило плащания за същите БЗС както за 2009 г., така и за 2011 г. и от обстоятелството, че се касае за трайни насаждения -лавандула и маточина, приел за невъзможно насажденията да ги е нямало през процесната 2010 г. Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ-РА, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил фактическо основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., поради което по никакъв начин не може да изведе извод дали наличието на някоя от отрицателните предпоставки, установени в чл. 17 и чл. 18 или неизпълнение на някое от изискванията за управление на земеделски земи, посочени в Наредба № 11/2009 г. на МЗХ е мотивирало ответника да постанови процесния отказ. Допълнил съображенията като посочил, че записванията в приложената към оспореното Уведомително писмо таблица и разясненията под нея също не сочат фактическите основания, довели до отказа за финансово подпомагане по Мярка 214 за 2010 г., тъй като в колона № 1 е посочена заявената за участие площ, в колони № 2 и № 3-идентификаторите на БЗС и площта на декларирания парцел в ха, в случая:. БЗС 7078-1-1: 2.08 ха; БЗС 30942-164-1-2:12.91 ха; БЗС 67708-750-1-2: 6.93 ха; БЗС 70278-58-1-2: 6.93; БЗС 67708-33-2-1: 6.43 ха; БЗС 30942-307-1-2: 30.14 ха; БЗС 58222-46-3-2: 2.47 ха; БЗС 70278-57-1-1: 0.73 ха; БЗС 70278-56-1-2: 1.62 ха; БЗС 67708-34-7-1: 2.29 ха; БЗС 30942-166-1-1: 4.14 ха; БЗС 30942-12-1-2: 10.49 ха; БЗС 67708-40-1-2: 7.23 ха., в колона № 4 липсват данни за площ с неотстранено застъпване, а в колона № 5 не са отразени резултати от извършени на място проверки. В колона № 6 е посочена недопустимата за подпомагане площ на парцела след извършени административни проверки, с посочено в двете последни колони правно основание на чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и обстоятелството, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. По възражението на ответника е отразил посоченото в колона № 6,че в резултат на административните проверки е установена площ за всеки БЗС, общо площ в размер 88.33 ха от заявената 92,15 ха, с посоченото в обясненията към таблицата основание- чл. 37, ал. 2 ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент /ЕО/ 1122/2009 г. на Комисията. По отношение на спорната колона № 7 от таблицата установил, че в нея е посочена площта, за която е установено "неспазване на базови изисквания за направлението", като изрично посочил, че в случая като такава е посочена цялата установена в колона № 6 площ, а именно 88.33 ха, която площ е отразена и в колона № 8, отразяваща установената площ от заявените БЗС. Съобразил и отразеното в поясненията към тази колона, че това е площта съгласно чл. 2, ал. 23 от Регламент /ЕО/ № 1129/2009 г. на Комисията, за която са изпълнени всички изисквания, определен и в правилата за отпускане на помощ, както и че в противовес на горното, в колона № 9 като недопустима площ е посочена цялата заявена площ, общо в размер на 92.15 ха, с пояснения, че това е общият размер на отказаната за подпомагане площ на деклариран парцел БЗС, въз основа на наложените намаления съгласно чл. 37 от ПЗП. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. С назначена по искане на ДФЗ и с въпроси, посочващи едва в него основанията за отказ, изслушана и кредитирана като неоспорена по делото съдебно -техническа експертиза, съдът установил, че евентуално неспазени съответно изискването на чл. 37, ал. 2 от Наредба № 11 и базовите изисквания на Регламент на Съвета /ЕО/ № 834/2007 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, касае БЗС 58222-46-3-2 с площ от 2.47 ха, засят с маточина през 2007 г., но пък за него в контролния лист от 08.08.2010 г. контролиращото лице е вписало забележка: "В резултат на открити пестициди, полето е върнато в първа година преходен период след инспекцията", а и вещото лице установило, че те са приложени преди засяването с този растителен вид. В тази връзка приел, че е недопустимо фактическите и правни основания, довели до постановяване на решението на административния орган да бъдат излагани едва в хода на съдебното производство, още по-малко под формата на "въпроси към вещото лице", което следва да установи съществуването на конкретни факти, посочени от административния орган като основание за издаване на съответния административен акт. Наред с горното приел, че са допуснати и съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, тъй като административният орган не е изпълнил задълженията си, визирани в чл. чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК, предвид че не е дал възможност на жалбоподателя да участва в отделните етапи на административното производство, не го е запознал с допустимия слой, а и игнорирал надлежно представени доказателства-посочения по-горе контролен лист. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Наведеният довод в касационната жалба за "очевидност" на фактическото основание, а именно че за един от блоковете на земеделското стопанство/ БЗС № 5822-46-3 в землището на Велики Преслав/ не били спазени изискванията на Регламент на Съвета относно биологичното етикиране на биологичните продукти, конкретно неспазване на базовите изисквания, определени в правилата за отпускане на помощ, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо и таблицата към него, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение на фактическите основания, поради наличието на които е издаден на съответното правно основание отказ за финансово подпомагане, с което е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а и мотивите към оспореното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени за всяка колона от таблицата, приложена към него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващото дружество. Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил, като упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В този смисъл практиката на ВАС е безпротиворечива -напр. решения № 3899 от 20.03.2013 г. по адм. д. № 13126/2012 г., № 1200 от 24.01.2013 г. по адм. д. № 12488/2012 г. и № 14663 от 21.11.2012 г. по адм. д. № 4869/2012г-трите - на IV отд. на ВАС. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, и доказано, предвид данните в представеното на л. 13 от делото адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 2825 лева на адвокатско възнаграждение. При липса на възражение за прекомерност, искането следва да бъде уважено, като ДФЗ следва да заплати разноските на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение