Решение № 3887 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2021 г.

Решение № 3887 от 20.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2021 г., II о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Куклен, чрез процесуалния представител адв. Недева, срещу Решение № 1196 от 14.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2934/2020 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е обявена за нищожна заповед № 784/13.10.2020 г., издадена от кмета на Община Куклен и е осъдена Община Куклен да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът не е установил правилно фактическата обстановка и неправилно е приел, че волята на органа, издал обжалваната заповед, следва да се приеме насочена към цялостното премахване на незаконното строителство. Излагат се доводи за законосъобразността на процесната заповед. Претендира се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав, както и присъждане на съдебни разноски пред касационната инстанция. Ответникът – "Копривки" АД, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Атанасов, изразява становище за недопустимост на касационната жалба, евентуално за неоснователност по съображения, изложени в писмени отговор. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост, евентуално неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Доколкото касационният жалбоподател е бил конституиран като ответна страна по адм. дело № 2934/2020 г. и с оспореното съдебно решение се отменя заповед, за издател на която е посочен касационният жалбоподател, то именно за него е налице право да обжалва решението, постановено по това дело. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по различни от изложените от касатора съображения. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от "Копривки" АД, срещу заповед № 784/13.10.2020 г. на директора на Дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС и ГР" и главен архитект на Община Куклен, с която на основание чл. 225, ал. 2 и чл. 225а, ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ е наредено премахване на строеж "Прокарване на водопровод с дължина 110. 00 м. за захранване на строеж "Къща за гости" в УПИ I-007130, масив 007, [местност], [землище], Община Куклен, собственост на "Копривки" АД и И. Б.. Заповедта е издадена от арх. Гаджев - директора на Дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС и ГР" и главен архитект на Община Куклен, въз основа на делегирани правомощия със заповед № 512/26.06.2019 г. на кмета на Община Куклен. За да прогласи за нищожна оспорената заповед Административен съд – Пловдив е приел, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, включително и съдебно-техническа експертиза, че волята на административния орган следва да се приеме за насочена към цялостно премахване на незаконното строителство в продължението му до 110 м., които съобразно експертиза се установяват от границата на УПИ I – 007130, през поземлени имоти 7. 8, 7. 150, 7. 51, 7. 128 до изхода в имот 7. 174 /общо 109 м. /, т. е. заповедта не е насочена към премахване на сградната водопроводна мрежа в УПИ I – 007130, нито само до водопроводното отклонение от имота до водомерната шахта в имот 7. 150, а третира установения незаконен водопровод в неговата цялост. При така приетото съдът е обосновал извод, че ответният административен орган е издал нищожен административен акт, извън рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална компетентност. Прието е още, че оспорената заповед страда и от съществен порок във формата, тъй като не съдържа задължителните по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК мотиви и фактически основания за прилагане на възприетите от органа за относими правни норми, както и че ответникът не е спазил задължението по чл. 35 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Производството пред административния съд е протекло без участието на надлежна страна, която е следвало да бъде конституирана по реда на чл. 153, ал. 1 във връзка с чл. 154, ал. 1 АПК. С разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от АПК законодателят е вменил като процесуално задължение на съда служебното конституиране на всички страни по делото, което от своя страна е процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство и решението, постановено при липсата на задължителна страна, подлежи на обезсилване. Съгласно чл. 153, ал. 1 от АПК страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. За изпълнението на това изискване се следи служебно от съдилищата, включително и в касационното производство, т. е. съдът е длъжен да прогласи порока, дори и да не е посочен от страните. В процесния случай пред Административен съд – Пловдив е била оспорена заповед, издадена на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ от арх. Гаджев - директора на Дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС и ГР" и главен архитект на Община Куклен, на който са били делегирани правомощията за това от кмета на Община Куклен със заповед № 512/26.06.2019 г., т. 8. В тази връзка следва да се има предвид, че при делегация на правомощия, действията са от името на органа, комуто са делегирани правомощия, като в този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/22.04.2004 г. на ВАС по тълк. дело № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. Следователно, като надлежен ответник пред първоинстанционния съд е следвало да се конституира директора на Дирекция "УТС, ППОС, МП, ЕТТ, ОМПС и ГР" и главен архитект на Община Куклен, в качеството му на орган, издал оспорения пред съда акт. Вместо това първоинстанционният съд неправилно е конституирал като ответник кмета на Община Куклен, който не е издател на оспорената заповед, и с диспозитива на решението си се е произнесъл по акт, издаден от административен орган, неконституиран и неучаствал като страна в съдебното производство. Поради това първоинстанционното производство се явява недопустимо - касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК, като проведено с ненадлежна страна и без участието на надлежната такава. Въпреки, че в касационната жалба не е направен довод или оплакване за недопустимост на решението, нито искане за обезсилването му поради наличие на такъв порок, при касационната проверка на решението съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК. Поради това и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което се конституира като ответник в процеса надлежно визирания по-горе издател на оспорения административен акт. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по претенциите за разноски пред настоящата инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 във връзка с чл. 218, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,