Решение № 9590 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2020 г.

Решение № 9590 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2011/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, подадена чрез юрк. Флорева, против Решение № 2518/20.12.2019 г., постановено по адм. дело № 2829/2019 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ № 361-ФК от 07.10.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – снек-бар "Силвър Грийн", находящ се в гр. Варна, ул. "Брегалница"№ 48, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите. От изложеното в касационната жалба се налага извод за доводи за постановяване на решението в нарушение на материалния закона – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретно се твърди за безспорно доказан факт на извършване на нарушението, в която хипотеза административния орган действа в условията на обвързана компетентност, както и спазване на принципа на съразмерност при определяне срока на ПАМ вкл. при излагане на конкретни факти, които обуславят прилагането й за 14-дневен срок, в която връзка административния съд е сторил неправилна преценка за обратното и за нарушаване на целите за налагане на принудителната административна мярка по чл. 22 ЗАНН. Твърди се и че неправилно първоинстанционният съд е приел допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на ЗНПАМ, като не се споделят изводите за разминаване между фактическите твърдения на административния орган, отразени в протокола и в самата заповед, относно юридическото лице, което следва да изтърпи последиците от административната принуда, доколкото по категоричен начин било установено противоправното поведение и самоличността на нарушителя. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на процесната ЗНПАМ. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Тиян – Я. Александров"ЕООД, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ № 361-ФК от 07.10.2019 г., издадена от Началник Отдел "Оперативни дейности" – гр. Варна при Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б "а" ЗДДС спрямо юридическото лице "Бест бургер"ЕООД, ЕИК 204741244, гр. Врана, ул. "Дрян"№ 8, ет. 6, ап. 12, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект – снек-бар "Сивър Грийн", находящ се в гр. Варна, ул. "Брегалница"№ 8, стопанисван от "Тиян – Я. Александров"ЕООД, както и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, за нарушение чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 06.10.2019 г. при извършена проверка в търговски обект – снек-бар "Сивър Грийн", находящ се в гр. Варна, ул. "Брегалница"№ 8, стопанисван от "Тиян – Я. Александров"ЕООД, посоченият търговец в качеството си на субект по смисъла на чл. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, а именно не е изпълнил задължението си да регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка /ФКБ/ от работещото в обекта фискално устройство (ФУ) или от ръчен кочан, при една контролна покупка на стоки от орган по приходите преди легитимация на обща стойност 7, 20 лева, платени в брой, като е издадена единствено информационна бележка от нерегистрирания принтер в обекта. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка сер. АА № 0352879/06.10.2019 г. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отменил оспорения индивидуален административен акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че извършването на административно нарушение на чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г., изразяващо се в неиздаване на фискален бон в търговския обект от работещо фискално устройство е установено от събраните по делото писмени доказателства. Според съда при правилно установени от административния орган факти, административният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила – ЗНПАМ има за адресат трето лице, като липсват данни какво е неговото отношение към подлежащия на запечатване и забрана достъпа обект, както и то именно да е осъществило констатираното нарушение; липсват мотиви относно необходимостта от административната принуда; не са изложени конкретни мотиви относно определения срок на мярка; както и при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона - нарушен е принципите на съразмерност /чл. 6, ал. 2 от АПК/ и на последователност и предвидимост в дейността на администрацията /чл. 13 от АПК/, с аргументи че липсват конкретни и съобразени с фактите по случая мотиви относно продължителността на срока на мярката, както и ясно формулирани критерии, правила и установена практика при упражняване на оперативната самостоятелност при определянето на същия този срок; нарушен е и чл. 6, ал. 5 от АПК с мотива, че ЗНПАМ е издадена преди да бъде издадено НП на търговеца, с което същият е лишен от възможността да се възползва от правилото на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, а и с мотиви, че по принцип е недопустимо прилагането й преди издаването на НП и че при това положение мярката е в противоречие със специфичните цели на ЗДДС и общите такива, формулирани в чл. 22 от ЗАНН. Касационната инстанция преценя оспореното решение като валидно и допустимо - то е постановено по отношение на индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, чиито права и законни интереси са пряко засегнати от разпоредените правни последици. Решението е и правилно постановено, но не по всички изложени в него съображения. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. " В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца, установен като извършител на нарушението, ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мерките се налагат спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, обосновано и в съответствие с ангажирането по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел, че ЗНПАМ е незаконосъобразна. Визираният съобразно изискването на чл. 59, ал. 2, т. 3 от АПК в разпоредителната част на всеки един индивидуален административен акт адресат е носител на разпоредените с него права или задължения. В случая ПАМ е приложена необосновано спрямо субект, който не е констатирано да е извършител на установеното нарушение, вкл. и не се установява да осъществява каквато и да било търговска дейност в процесния обект, което всъщност е в противоречие и с правилото на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. Не може да се сподели тезата на касатора, че поради безспорно установения факт на нарушението и неговия автор, не следва да се приеме наличието на релевираното от първоинстанционния съд допуснато нарушение – следва да е на лице единство между фактическите установявания в акт и разпоредените с него правни последици. В съответствие с нормата на чл. 6, ал. 5 АПК, разкриваща част от съдържанието на основния принцип на съразмерност в административното производство, първоинстанционният съд обосновано е приел, че нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. Действително, издаването на ПАМ, не е свързано с издаване на наказателно постановление както е приел съда, тъй като по силата на чл. 186 от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Т. е. материално правната разпоредба на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице стабилизиран административнонаказателен акт с който се установява административно нарушение и се налага съответното наказание. До друг извод не води и разпоредбата на чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, тъй като тя е приложима, само когато за поведението на съответното лице е ангажирана и административно наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване на действието й. Не може да се приеме и че принципно с налагането на ПАМ преследваната от закона цел е нарушена. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, респ. на чл. 3 от Наредбата имат за цел, установяване на стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за целите на косвения и преките данъци от една страна и дисциплиниране на търговците при извършването на продажби на дребно от друга страна. Процесната ПАМ има и превантивна цел - преустановяването на поведение, водещо до неотчитане на касови приходи /каквато съгласно трайната съдебна практика на ВАС е и специфичната цел на процесната ПАМ, каквито са и целите по чл. 22 ЗАНН/. В конкретния случай обаче следва да се споделят крайните изводите на съда, че срокът, за който е наложена процесната ПАМ се явява явно несъразмерен спрямо целта, за която актът се издава при конкретните обстоятелства по делото. Следва да бъдат споделени изцяло изложените от първостепенния съд мотиви, че при определянето на срока на запечатване на търговския обект административните органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени. Издаваните от административните органи актове за налагане на ПАМ при сходни факти сочат определяне на 14 –дневен срок при неиздаване на фискален бон за суми в различни граници, а отделно от това при сходни факти относно размерът на сумите за които не са издадени фискални бонове практиката на административните органи сочи на предприемане на ПАМ за срок в твърде широк диапазон при липсата на ясни критерии за неговото определяне. След като въпросът за това дали да бъде наложена мярката не зависи от конкретния размер на неотчетените приходи, този размер, наред с останалите конкретни обстоятелства при които е извършено нарушението, т. е. тежестта на нарушението, следва да се съобразят при определянето на срока, а това в случая не е сторено, вкл. и при позоваване на предходни НК, едното от тях не е ангажирано като част от доказателствения материал по делото, а второто, макар и да касае ответника по касация, правилно е подчертано, че се отнасяна за период твърде отдалечен във времето. С оглед изложеното касационният състав преценява оспореното решение на Варненския административен съд като правилно, обосновано и съответно на материалния закон. При този изход на спора неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на направените разноски за юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство от юрисконсулт, а от страна на ответника по касация такива не са поискани, поради което и не се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,