Решение № 3156 от 26.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10797/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Ю. Д. К. от гр.Лом, чрез процесуален представител адв. Л. Аврамова, адрес на кантората: гр.Монтана, [улица], срещу Решение 15497/27.08.2024 г., постановено по адм. дело 2347/2017 г. по описа на Административен съд София град/АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на С. В. и на Ю. К. срещу Отказ, обективиран в писмо с Изх. 94-3548/17.01.2017 г. на Заместник-министъра на земеделието и храните. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на решението, поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е кредитирал събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по назначената Съдебно - счетоводна експертиза/ССчЕ/.Не са обсъдени от съда възраженията и доводите,изложени от жалбоподателите по съществото на делото и в писмената защита. Първоинстанционният съд не е обсъдил заключенията по допусната ССчЕ/основно и две допълнителни/ и по-конкретно: че приложените към заявлението на М. С. 18 броя фактури са отразени в дневниците за покупки на жалбоподателя и справките-декларации по ЗДДС за съответните периоди, през които са издадени. Съдът не е изложил съображения относно информацията, съдържаща се в постъпилото по делото писмо от Национална агенция по приходите/НАП/с Вх. 3989/07.11.2022 г., в което е посочено, че М. С. е била регистрирана по ЗДДС с Акт за регистрация по ЗДДС 12042080008581/14.04.2008 г. като физическо лице в качеството на регистриран земеделски производител с идентификационен номер по ДДС [номер], поради това, че лицето е било собственик на еднолична фирма ЕТ М. С. . В писмото на НАП се посочва, че между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец няма разлика, няма нов субект, касае се за едно и също лице . По делото не е установено на коя дата е публикувана Заповед РД-09-197/14.03.2017 г. на Министъра на земеделието и храните, като са представени единствено нечетливи екранни снимки от интернет сайта на Министерство на земеделието с дата 15.03.2017 г. ,които са били оспорени от жалбоподателите. АССГ не се е произнесъл по това оспорване. Не е отчетено от съда, че през 2014 г. и 2015 г. М. С. е получила подпомагане под формата на ваучери за гориво, като е представяла фактури, издадени на ЕТ М. С. , които са били кредитирани от административния орган. По горните съображения се иска от касационната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт като постановен при неправилно приложение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила с всички законови последствия от това. Претендират се разноски за касационната инстанция. Подробни съображения са развити в писмена защита. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции по представен списък на същите. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът С. Д. В. не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не е постъпил отговор по касационната жалба. Ответникът Заместник - министърът на земеделието и храните в съдебно заседание се представлява от служителя с юридическо образование Филева, която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юриск. възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендиран от процесуалния представител на касатора. Моли решението да бъде оставено в сила и претендира направените разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, при извършената проверка на оспореното решение по реда на чл. 218, ал.2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок, от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Делото пред АССГ е било образувано по жалба на М. С. Ц. срещу Отказ на Зам. - министъра на земеделието и храните, обективиран в Писмо с изх. 94-3548/17.01.2017 г., изпратено й в отговор на подадено от същата заявление за държавна помощ по Глава ІV а от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство и против бездействие на Областна дирекция Земеделие Монтана /ОДЗ/. С Определение 649/29.01.2018 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото в частта, в която е бил оспорен отказът на Зам.-министъра на земеделието и храните, обективиран в горепосоченото писмо, а в частта, в която се оспорва бездействие на ОДЗ, делото е изпратено по подсъдност на Административен съд Монтана. Производството по оспорване на бездействието на ОДЗ е приключило с окончателно Решение 1103/31.01.2024г. по адм. дело 7380/2023 г. на Върховния административен съд/ВАС/. С Определение 259/13.01.2022 г. по адм. дело 8791/2021 г. на ВАС/ а не с Определение 12250/05.10.2020 г. по адм. д. 10277/2020 г. на ВАС, както погрешно е посочено в обжалваното съдебно решение/ е отменено горепосоченото Определение 649/29.01.2018 г. и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата против Отказ, обективиран в писмо с Изх. 94-3548/17.01.2017 г. на Зам. - министъра на земеделието и храните. С Разпореждане от 08.03.2022 г. на АССГ са конституирани като жалбоподатели С. Д. В. и Ю. Д. К., които са наследници по закон на М. С. Ц., съгласно представеното Удостоверение Изх. 1191/11.12.20217 г. на Община Лом. От писмените доказателства по делото се установява следната фактическа обстановка: Административното производство е започнало по повод подадено заявление с Вх. 12/206111/0096514/28.10.2016 г. от земеделския производител/ЗП/ М. С. Ц., за държавна помощ по Глава IV а от ЗПЗП, Помощ под формата на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство . Със заявлението от ЗП били представени допълнително документи в ОДЗ Монтана , които били разгледани и били приети като несъответстващи към тези посочени като необходими за отпускане на помощта. В тази връзка ЗП Ц. подала сигнал до МЗХ с техен вх. 94-3548/28.12.2016 г. По повод на този сигнал е издаден и процесният Отказ с изх. 94-3548/17.01.2017 г. По делото са приети Заповед РД09-763/10.10.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, с която е бил определен срок за прием на заявления за посочения вид държавна помощ: от 17 до 28 октомври 2016 г. и Заповед РД09-764/10.10.2016 г. на Министъра на земеделието и храните, с която са били утвърдени указания за прилагане на схемата, методика за определяне на индивидуалните годишни квоти във връзка с прилагане на схемата и образец на заявление за посочения вид държавна помощ. Първоинстанционният съд е посочил, че в хода на съдебното производство от ответника, жалбоподателя и трети неучастващи в процеса лица са представени писмени доказателства, неоспорени от страните / л.85-110, л.125-132, л.138, л.164-191,л.200-217, л.229-234, л.269-270, л.293-298, л.354-436, л.467-506, л.515-520/. Тези доказателства не са обсъдени от съда относно тяхната относимост/неотносимост към предмета на спора. По делото са изслушани и приети без оспорване от страните заключения по ССчЕ и две допълнения към нея. Въз основа на така установените факти АССГ е направил следните правни изводи: Прието е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - лице, надлежно овластено с представената Заповед РД09-764/10.10.2016 г. на Министъра на земеделието и храните /лист 89 от първоинстанционното дело/, който е администратор на помощта съгласно чл.47а, ал.1 от ЗПЗП. Изложил е съображения, че отказът е издаден в писмена форма като съдържа фактическите и правните основания за издаването му, с оглед на се налице пороци водещи до нищожност на акта. Съдът е посочил, че съгласно чл.47б, ал.5 и ал.6 от ЗПЗП, Министърът на земеделието и храните издава заповед за утвърждаване на уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, която подлежи на предварително изпълнение и датата на предоставяне на държавната помощ е датата на издаване на същата заповед. Извършена е от съда справка в общодостъпната интернет страница на МЗХ /на адрес: https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/programi-za-finansirane/darzhavni-pomoshti/otstapka-akciz-gaziol//, че за 2016 г. са били издадени Заповед РД09-985/13.12.2016 г. за утвърждаване на Уведомление за възстановяване на индивидуалните размери на държавната помощ, Заповед РД 09-197/14.03.2017 г. и заповед Заповед РД 09-396/17.05.2017 г. за допълване на Уведомлението, последната от които е публикувана на датата на издаването й 17.05.2017 г. По отношение на датите на публикуване на горецитираните заповеди е постъпило Становище с Вх. 21669/10.06.2022 г. от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Аврамова, поддържано в съдебно заседание на 14.07.2022 г./лист 240 и 263 от първоинстанционното дело/. Съдът не се е произнесъл по направеното възражение от адв. Аврамова относно оспорване на представените доказателства. Като ирелевантни са приети доводите на жалбоподателя и ангажираните доказателства относно предоставяните в предишни години помощи, тъй като те се различават от процесната помощ, за която са утвърдени горепосочените указания и методика. За обстоятелството, че схемата е различна от предходните жалбоподателката М. С. Ц. е била уведомена с процесното писмо, в което се посочва, че с изменение на ЗПЗП, обнародвано в Държавен вестник бр.45/14.06.2016 г. е създадена нова правна уредба за прилагането на нова схема за държавна помощ под форма на отстъпка от стойността на акциза върху газьола, използван в първичното селскостопанско производство. В писмото е посочено и, че заявлението за помощта е подадено от физическото лице, регистрирано като земеделски стопанин, а заедно с него са представени фактури за закупен газьол от едноличен търговец. Това несъответствие с критериите за допустимост на помощта е мотивирало процесния отказ. Съдът е посочил, че в хода на съдебното производство не са били представени доказателства, обосноваващи различен извод. Видно от представените фактури, в тях в действителност е отбелязан получател ЕТ М. С. , който ЕТ не се установява и не се твърди да е регистриран земеделски производител по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗПЗП. Такъв е М. С. Ц., която е подател на заявлението за процесната помощ. Ирелевантни в тази връзка са доводите относно правната природа на ЕТ като физическо лице търговец, начина на образуване на идентификатора за данъчни цели и представеното разяснение изх. 3-29-60/04.11.2010 г. на Националната агенция за приходите, което има за предмет прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Не е обсъдено Писмо с Вх. 39891/07.11.2022 г. от НАП, получено в изпълнение указания на АССГ, дадени в протоколно определение от 13.10.2022 г., съдържащо информация досежно регистрацията на М. С. по ЗДДС/лист 290 от първоинстанционното дело/. АССГ е приел заключения на Съдебно - счетоводна експертиза/основна и две допълнителни/ като обективни, безпротиворечиви и съответни на обстоятелствата по делото. Вещото лице е посочило, че съгласно прегледаните счетоводни данни и документи, представени от жалбоподателя и от НАП, че горивото - предмет на фактурите, приложени към заявлението за подпомагане, е използвано в дейността на ЕТ М. С. . Описаните фактури са осчетоводени и отразени и в системата на НАП. Според АССГ тези констатации на вещото лице потвърждават обстоятелството, видно и от съдържанието на същите фактури, че получател по тях е правен субект, в чийто дейност е използван газьолът, който субект е търговец, различен от регистрирания земеделски производител подател на заявлението. АССГ обаче не е обсъдил писмо с Вх. 31476/30.08.2022 г. на НАП, в което е посочено, че агенцията не разполага с информация за какво е използвано закупеното от фирмата гориво и дали е осчетоводено. Тази информация може да се установи само след проверка на първичните счетоводни документи на дружеството, при ревизионно производство или проверка за установяване на факти и обстоятелства. /лист 269 от първоинстанционното дело/. Следвало е да се дадат конкретни указания на оспорващите да представят доказателства, че горивото, предмет на процесните 18 фактури, е използвано в дейността на земеделския производител, а не автоматично да се приеме, че след като фактурите са издадени на ЕТ, то и горивото е използвано в дейността на ЕТ. Съдът е постановил решението си, без да изясни обективно фактите по спора, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С оглед забраната за фактически установявания предвид разпоредбата на чл.220 от АПК, касационната инстанция следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши преценка за компетентност на издателя на оспорения отказ, като изиска от Министъра на земеделието и храните да представи доказателства за извършено делегиране на правомощията му по глава четвърта а от ЗПЗП. В случай, че ААСГ намери, че делегирането на правомощия на Заместник - министъра на земеделието и храните е извършено въз основа на Заповед РД09-764/10.10.2016 г. на Министъра на земеделието и храните/лист 89 от първоинстанционното дело/, както е приел настоящият състав на АССГ в процесното съдебно решение, то следва да изложи конкретни съображения в подкрепа на този извод. Първоинстанционният съд следва да укаже на оспорващите, че тяхна е доказателствената тежест да установят, че горивото, предмет на процесните 18 фактури, приложени към заявлението за получаване на помощ, е използвано в дейността на земеделския производител М. С.. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила, посочени по - горе, са съществени, доколкото са нарушили правото на защита на касатора и имат за последица невъзможност да се провери дали преценката на АССГ за законосъобразност на оспорения отказ съответства на приложимото право. На основание чл.222, ал.2, т.1 АПК решението следва да бъде отменено като неправилно, делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, при което да се отстранят посочените по - горе нарушения на съдопроизводствените правила при изпълнение указанията на касационната инстанция по тълкуването и прилагането на закона,дадени в мотивите на настоящото решение. По направените в настоящата инстанция искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първата инстанция при новото разглеждане на делото на основание чл.226, ал. 3 от АПК, като отчете и изхода на делото по същество на спора. Воден от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК Върховният административен съд, състав на Пето отделение