Решение № 667 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2012 г.

Решение № 667 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4676/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Екобулгарстрай" ООД моли да бъде отменено решение № 290/13.02.2012 г. по адм. д. № 1809/2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № 091100356/14.04.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Кърджали, като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Ответникът по касационната жалба Директора на ДОУИ-Пловдив по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата против РА № 091100356/14.04.2011 г. на ТД на НАП-Пловдив, ИРМ-Кърджали, с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит 101 829,46 лв. с начислени лихви за периода м. 7 и 8.2008 г. по фактури за доставки на дървесина на "Меджик груп" ЕООД и за м. 5.2009 г. по фактура за доставка на СМР на "Девера строй" ЕООД на основание чл. 70, ал. 5, чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС, тъй като доставките не са осъществени. Жалбата е отхвърлена против РА и в частта, с която е определен допълнителен корпоративен данък 42 005,01 лв. за 2008 г. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и доводите на страните и е достигнал до обоснован извод за неоснователност на жалбата против РА. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че не следва да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактурите на "Меджик груп" ЕООД за доставка на фасониран дървен материал след като не са представени превозни билети за транспорт на дървесината. Съдът е обсъдил подробно противоречията на представените доказателства - дървесината е закупена след като е вложена в извършени от ревизираното лице СМР, дървесината е на стойност значително надхвърляща стойността на СМР, в които е вложена, доставчикът е закупил дървесината много по-късно от датите, на които е фактурирана на ревизираното лице, липсата на позволителни билети за транспорта на дървесината и обосновано е приел, че не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури. По фактурата на "Девера строай" ООД решението също е правилно след като не са представени никакви доказателства за осъществяване на фактурираните СМР. Доводът на касатора, че съдът не е изложил мотиви относно начислените лихви е неоснователен. Съдът подробно е обяснил, че фактурите за извършени от ревизираното лице СМР са отразени в дневника за продажби в период, различен от периода на издаване на фактурите, поради което законосъобразно в РА са начислени лихви от датата на подаване на справките-декларации за периода, в който фактурите са издадени и е следвало да бъдат отразени в дневника за продажби до датата на подаване на справките-декларации за периода, в който фактурите са отразени в дневника за продажби, тъй като данъкът става изискуем в периода на издаване на фактурите. Решението е правилно и в частта по ЗКПО и доводът за необоснованост е неоснователен. Законосъобразно в РА е приложен чл. 26, т. 2 ЗКПО и не са признати за данъчни цели разходите по фактурите, издадени за неосъществени доставки, тъй като не са документално обосновани. Според чл. 10, ал. 1 ЗКПО разходът е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ, отразяващ вярно стопанската операция. Правилно съдът е приел, че фактурите, издадени за неосъществени доставки не отразяват вярно стопанската операция и не са основание да се приеме, че разходът по тях е документално обоснован. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК, тъй като цялото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,