Решение № 4668 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2015 г.

Решение № 4668 от 20.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1032/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началника на Митнически пункт "Варна Запад", подадена чрез юрк. Роева, срещу Решение № 2826 от 10.12.2014 г. по адм. д. № 1792/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено Решение № 32-33038 от 14.04.2014 г. на началника на МП "Варна Запад" към ЕАД № 12BG002002H0042740 от 29.05.2012 г., с което е коригирана митническата стойност на посочените в ЕАД стоки и установен нов размер на дължими държавни вземания. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводът на съда за незаконосъобразност на решението на митническия орган досежно определената по-висока митническа стойност е формиран при липса на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Иска отмяната на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "МИП-ТС" ООД срещу процесното решение на началника на Митнически пункт "Варна Запад". Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "МИП-ТС" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Айдарова, в писмено становище по делото и в съдебно заседание оспорва касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за втората инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. Посочил е, че на 29.05.2012 г. в МП "Варна Запад" е подаден ЕАД за режим допускане за свободно обръщение на стока описана като "стъклофибърна мрежа - 5х5мм, 145 гр./кв. м., вложена в контейнери № № MSKU9341030, MSKU8060423". Декларацията е регистрирана под № 12BG002002Н0042740/29052012. Митните сборове и другите държавни вземания са били изчислени на база декларирани елементи както следва: 1. Тарифен код - кл. 33: 70195900190000; 2. Държава на произход - кл. 34: Тайланд; 3. Преференции кл. 36: 200; 4. условия за доставката - кл. 20: CIF Варна; 5. Обща фактурирана стойност - кл. 22: 63694,40$. Към процесното ЕАД са били приложени документите, описани в кл. 44: фактура № RE036/12/28032012 и коносамент № 4810-0155-203.011/06042012. След получаване на служебна бележка № 4444-152-1/10042014 г. и запознаване подробно с Доклада от мисията на OLAF/OF/2012/0507/B1 и приложенията към него, съдържащи протоколи и копия на документи, предоставено от тайландските власти е установено, че в Анекс 2В-35 към същия има приложена фактура под същия номер и дата като декларираната в ЕАД № 12BG002002Н0042740/29052012, а именно фактура № RE036/12/28032012 г. за същия вид и количество стока /206 800 кв. м./ стъклофибърна мрежа/ с получател фирмата вносител "МИП-ТС" ООД гр. София, но с по-висока фактурирана стойност от декларираната, а именно 64521,60 щ. д. Предвид тези факти митническите органи са приели, че жалбоподателят е декларирал занижена митническа стойност в размер на 63694,40 щ. д., вместо реалната фактурирана стойност на стоката в размер на 64521,60 щ. д. Тази констатация е дала основание на митническите органи да извършат корекция в основата за изчисляване и съответно корекция в кл. № 22, 45, 46, 47 в ЕАД. С оглед на така установената фактическа обстановка и след обсъждане на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания да бъде променена митническата стойност на внесената стока по процесната ЕАД, тъй като не е спазен редът на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92 г. на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността /МКО/, респективно чл. 35 от ЗМ. Изложил е, че по делото по безспорен начин е установена подлежащата на плащане и реално платената цена, въз основа на представените от жалбоподателя доказателства и ССчЕ. Посочил е, че различните стойности, вписани във фактурa № RE036/12 от 28.03.2012г, не могат да обосноват категоричен извод, че действително платената цена за внесената стока e тази по представената фактура по линията на международно сътрудничество от Доклад на OLAF на стойност 64521,60 щ. д. Съдът е приел, че посочената продажна цена, която е приета от митническите органи за реална стойност на сделката, е опровергана от заключението на ССчЕ, която съдът напълно е кредитирал. С оглед на това първоинстанционният съд е стигнал до заключението, че жалбоподателят правилно е посочил за митническа стойност в ЕАД сумата от 63694,40 щ. д., тъй като това е реалният размер на платената продажна цена на стоката, а не сумата от 64521,60 щ. д. и е отменил обжалваното решение на началника на Митнически пункт "Варна Запад". Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. От правилно установените факти АС Варна е направил обоснован и съобразен с приложимите норми извод, че митническите органи неправилно са определили митническата стойност на процесната стока. Позовавайки се на износната митническа декларация, посочена в доклада на ОЛАФ, анекс 2В-35, митническият орган е приел, че стойността на вноса не е 63694,40 щ. д., както е декларирана от вносителя, а стойността на стоката е 64521,60 щ. д. според отразеното в износната декларация. Правилно съдът е приел, че митническата стойност незаконосъобразно е била завишена само на базата на отразената от износителя стойност на стоката. Както се установява от доказателствата по делото, митническите органи не са извършили проверка относно размера на декларираната от дружеството митническа стойност - няма изискван договор за покупко-продажба на стоката, за плащане, осчетоводена стойност на стоките. Приложимите разпоредби към определяне на митническата стойност на стоката са чл. 29 и чл. 30 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 относно създаване на МК на Общността. Съгласно така цитираните разпоредби митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 при условията, визирани в б. "а" - "г". Когато митническата стойност не може да се определи съобразно чл. 29, се прилагат последователно буквите от § 2, докато се стигне до първата, по която въпросната стойност може да бъде определена и само когато митническата стойност не може да се определи чрез прилагане на дадена буква, може да се приложи непосредствено следваща буква от реда, установен с цитирания параграф. Необосновано митническият орган е приел, че цената по износната декларация е договорната, реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката по смисъла на чл. 29 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92. Износната декларация е частен писмен документ, какъвто е и декларацията за внос на стоката, поради което едната декларация не може да има приоритет пред другата. Към ЕАД има приложена фактура, в която е отразена декларираната от дружеството митническа стойност - 63694,40 щ. д. Позоваването от страна на митническия органа на доклада на ОЛАФ също не означава, че докладът служи като достатъчно писмено доказателство за установяване на действителната стойност на процесните стоки. Според съображение 16 от Регламент № 1073/1999 г. докладите на ОЛАФ трябва да имат статут на допустими доказателства в административното и наказателното производство. Допустимостта на доклада в административното производство е изрично призната с чл. 9, § 2 от Регламент № 1073/1999 г., като разпоредбата въвежда изискването при изготвянето на тези доклади да се отчитат и процедурните изисквания, установени в националните законодателства на засегнатите държави - членки, както и да са предмет на оценка по същите правила, като тези, приложими за административните доклади, изготвени от инспектори от националната администрация и имат идентична стойност с тях. Следователно, окончателният доклад на OLAF е изготвен от длъжностни лица в резултат на разследване, възложено в правомощията на Комисията и същият има сила на официален документ, който се ползва с удостоверителна сила по отношение на установените с него факти, като доказателствената му сила следва да се преценява съобразно останалите доказателства. Както се установява по делото, налице е противоречие в данните за цена на стоката по фактурата, представена при вноса в Общността и тези данни за цена на стоката по износната фактура. Фактурите са частни писмени документи и не обвързват съда с материална доказателствена сила относно цената на стоките. В този смисъл митническият орган е бил длъжен да изрази основателни съмнения относно занижената според него митническа стойност на процесната стока и да предприеме действия по последователно прилагане на методите чл. 29 и сл. от Регламент /ЕИО/ № 2913/92, което в случая не е сторено. Доказателствената тежест за установяване на този факт е за митническия орган. Съгласно § 2 на чл. 181а от Регламент 2454/93, когато митническите органи имат съмненията, описани в § 1, те могат да изискат допълнителна информация съобразно чл. 178, § 4, съответно когато съмненията продължават, митническите органи са длъжни, преди да вземат окончателно решение, да известят заинтересованото лице, в писмен вид, ако то желае, относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят възможност за отговор. Окончателното решение и основанията за вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице. Към преписката липсват доказателства, че митническият орган е изискал от лицето документи и разяснения относно действителната стойност на декларираната за внос стока, поради което не е спазена процедурата, разписана в чл. 181а от Регламент 2454/93. Следователно, правилно АС Варна е приел, че митническата стойност на стоката е тази, декларирана от дружеството във вносната ЕАД - в размер на 63694,40 щ. д. Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на Административен съд - Варна за незаконосъобразност на Решение № 32-33038 от 14.04.2014 г. на началника на МП "Варна Запад" към ЕАД № 12BG002002H0042740 от 29.05.2012 г., като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което "Варна Запад" следва да бъде осъден да заплати на "МИП-ТС" ООД разноски в размер на 500 лева, представляващи уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,