Решение № 16601 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2018 г.

Решение № 16601 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7865/2018 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Радев, К. Панова, К. Панов, С. Панова, К. Панов, Ж. Алекова, А. Кадир, Д. Мехмед, Н. Ибрям, С. Георгиева, М. Халил, Ю. Халил, М. Халил, Т. Георгиев, Е. Димова, А. Димова, Н. Димова, Н. Мехмед и С. Халил, представлявани от адвокатите В. Маркова и Ц. Лозева от АК – Варна, срещу Решение № 637 от 23.03.2018 г., постановено по адм. дело № 633/2017 г. от Административен съд Варна в неговата цялост. В касационната жалба се обосновават отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяна на съдебния акт, решаване на спора по същество и присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. ал. 2 вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата. Ответната страна – Община Варна, чрез пълномощника си, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от лица, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Страните по делото не спорят, че настоящите ищци не са доказали с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства правото си на собственост върху дворното място от 592 кв.м, описано в нот. акт № 191 от 27.10.1952 г., както и върху изградената в имота жилищна сграда, находяща се в [населено място], [жк], [улица], но е безспорно, че парцел ІV в кв. 15 по плана на кв. Аспарухово, гр. Сталин е бил частна собственост от 1952 г. насам. Не се оспорва факта, че първоначално в сградата на посочения адрес са се настанили семейството на К. Иванов и А. Хасан с четирите си деца – Н. Мехмед, Д. Мехмед, Н. Ибрям и С. Георгиева, а впоследствие същите тези деца са продължили да обитават постройката и да я доизграждат със своите семейства. Безспорен е факта, че към 19.06.2014 г. на адрес [населено място], [жк], [улица] съществувала двуетажна сграда, "изградена преди повече от 30 години", с обща площ на етаж 80 кв.м (съгласно заключението на неоспорената и приета от съда СТЕ на в. л. М. Атанасова – л. 303), чиято конструкция "се състои от носещи зидове – изпълнени с плътни тухли и кирпич, а подовите конструкции са дървени гредореди. Покривната конструкция е дървена и ляга върху дървения гредоред" (л. 197 – конструктивно становище). Данъчната оценка на имота към 2014 г. е 1 473.70 лв., съгласно представеното на л. 35 от делото данъчно съобщение на Община Варна. Тази сграда не е нанесена в действащата КК на гр. Варна, нито в предходната КК (съгласно заключението на неоспорената и приета от съда СТЕ на в. л. М. Атанасова – л. 304 и показанията на разпитаните свидетели). За нея няма издадени строителни книжа, но до наводнението през 2014 г. властите не са предприели нито едно действие по премахването й. Със Заповед № 2068/20.06.2014 г. на Кмета на Община Варна е обявено бедствено положение на територията на район Аспарухово в гр. Варна във връзка с падналите обилни валежи, формирали вълна и причинили разрушения на домове, обществени сгради, инфраструктура и нанесли значителни материални щети. С друга Заповед - № 78 от 22.06.2014 г. е наредена евакуацията на живущите и техните семейства от точно посочени жилищни сгради, вкл. (т. 6) от сградата, находяща се на [улица]. Със Заповед № 2108/23.06.2014 г. е назначена комисия със задача да извърши оглед и обследване на зона с активирали се свлачищни процеси, такова е извършено на 24.06.2014 г. и заключенията на Комисията са изложени в съставения Констативен протокол (л. 165-168 от делото). Безспорен е и факта, че двуетажната сграда на адрес [улица] била съборена изцяло на неустановена дата, а по заключението на вещото лице Атанасова – на 1.07.2014 г., т. е. във времето на обявеното със Заповед № 2068/20.06.2014 г. на Кмета на Община Варна бедствено положение, без да е налице обаче издаден и връчен по надлежния ред на адресатите административен акт за това (от показанията на свидетелите). Съгласно заключението на вещото лице по делото пазарната стойност на сградата, съобразно конструкцията, квадратурата, използваните строителни материали и положен труд за изграждането й възлиза на 26 424 лева. Унищоженото и увредено имущество в нея не е оценено, тъй като вещото лице не е разполагало с данни за обзавеждането (л. 305-306).. От приложения списък към Заповед № БА-175 от 24.10.2014 г., издадена от Кмета на Община Варна в изпълнение на негова Заповед № 2697 от 5.08.2014 г. във връзка с необходимостта от осигуряване на временен подслон на пострадали от природното бедствие на 19.06.2014 г., е наредено евакуираните от адреса на [улица] лица да бъдат временно настанени в Център за временно настаняване на лица, семейства и домакинства, а това съгласно посоченото доказателство са: 1. Н. Ибрям, С. Халил, М. Халил, Н. Джемал и Д. Джемал; 2. Н. Джемал, М. Джемал, М. Халил и З. Атанасова; 3. К. Панов, Б. Радев, С. Панова и Ж. Алекова; 4. Н. Димова, Р. Димов, А. Димов и Е. Димова; 5. М. Кузманова, С. Георгиева, Т. Георгиев и Н. Димова; 6. А. Кадир и Н. Мехмед; 7. Н. Трайкова, С. Трайкова и А. Димова; 8. Д. Мехмед и Т. Мехмед (л. 386-л. 291), или общо 28 лица. От приложените приемо-предавателни протоколи е видно, че в комплектован жилищен контейнер № [номер] е бил настанен М. Халил, ЕГН [ЕГН]; в № [номер] - М. Халил, ЕГН [ЕГН]; в № [номер] - Н. Ибрям, ЕГН [ЕГН]; в № [номер] - Е. Димова, ЕГН [ЕГН]; в № [номер] – А. Димова, ЕГН [ЕГН] и в № [номер] С. Георгиев, ЕГН [ЕГН]. Не са отбелязани членовете на съответните семейства. Не са представени доказателства в Центъра да са настанявани ищците К. Панова, К. Панов, Ю. Халил и Н. Мехмед. Въз основа на безспорно установените факти съдът обосновано е приел, че конкретната сграда е съборена без да е налице издаден административен акт по смисъла на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, поради което действията на общината по нейното разрушаване са незаконосъобразни, т. е. налице е първата от комулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от специалния закон – ЗОДОВ. Въпреки правилните фактически установявания решението на съда е неправилно, тъй като е постановено при допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, което води до неговата отмяна. В проведеното открито съдебно заседание с дата 26.09.2017 г. съдът е дал указания на процесуалните представители на ищците, във връзка с приетия за безспорен факт, че не всички ищци са живели на посочения в исковата молба адрес и не всички имат еднакъв принос за подобренията в имота, да направят уточнение на исковите претенции за имуществени вреди, както и за неимуществени такива, настъпили във връзка със събарянето на сградата, както и да уточнят размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на Н. Мехмед (л. 323). В изпълнение на така дадените указания, в писмено становище с дата 2.10.2017 г. (л. 371 и сл.) адв. В. Маркова и адв. Ц. Лозева са направили оттегляне на искове за имуществени вреди от събарянето на жилището, находящо се на [улица] [квартал], [населено място] и за унищожена в него покъщнина за част от ищците; уточнили са предявените претенции за неимуществени вреди; приложили са писмени доказателства и са поискали да бъдат допуснати до разпит конкретно посочени лица. Направеното изменение е довело до намаляване на първоначално предявения иск чрез частичното му оттегляне за част от ищците, без да се изменя основанието на иска. Съдът е наредил препис от молбата да се изпрати на ответната страна за становище, но такова не е представено. Не е изразено и в последвалото открито съдебно заседание, а изменението на иска чрез частичното му оттегляне се нуждае от съгласието на ответника, когато е предприето след първото по делото заседание, какъвто е настоящия случай. В проведеното съдебно заседание с дата 24.10.2017 г. (л. 411 и сл.) съдът не е изискал становището на ответника и не се е произнесъл по допустимостта на това изменение, което представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът не е внесъл яснота в предмета на делото. Това нарушение води до отмяна на постановения съдебен акт, без да се разглеждат останалите доводи по същество. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, трето отделение