Решение № 162 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1050/2011 г.

Решение № 162 от 15.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1050/2011 г., II н. о., НК, докладчик Гроздан Илиев Производството пред Върховния касационен съд е с основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Образувано е по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по реда на възобновяване на определение от 03.12.2010 г. постановено по ч. н. д. № 4912/10 г. на С. градски съд (СГС), с което в производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, при определяне на общото наказание на осъдения Е. Ц. Г. са образувани две съвкупности от престъпления: първата по н. о. х. д. № 10907/2003 г. и н. о. х. д. № 1134/2003 г. и втората по н. о. х. д. № 8194/2002 г., по н. о. х. д. № 69/2003 г. и по н. о. х. д. № 5462/2005 г. Съдът на основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановил отделно изтърпяване и на наложеното наказание по н. о. х. д. № 231/1999 г.

В съдебното заседание пред настоящата инстанция искането се поддържа от представителя на прокуратурата по изложените в него съображения. По същество се изтъква касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК - неправилно приложение на чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК.

Упълномощеният защитник на осъдения Е. Ц. Г. счита, че искането е основателно, тъй като СГС е допуснал нарушение на материалния закон, като не е спазил принципът за по-благоприятно, за осъдения съчетание при определяне на общото наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, приема за установено следното:

Искането е допустимо, тъй като е депозирано в шестмесечния срок по чл. 421, ал. 1 НПК, разгледано по същество е основателно.

За периода 1999 г. - 2005 г. Е. Ц. Г. е осъждан за извършени престъпления от общ характер, както следва:

-по н. о. х. д. № 231/1999 г. на С. военен съд (С.), на една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение, на основание чл. 66 НК, е отложено за срок от три години, считано от 06.04.2001 г. когато присъдата е влязла в сила.

-по н. о. х. д. № 69/2003 г. на Районен съд -[населено място], на пет години лишаване от свобода,

-по н. о. х. д. № 8194/2002 г., на С. районен съд (СРС), на седем месеца лишаване от свобода,

-по н. о. х. д. № 1134/2003 г., на С. районен съд (СРС), на пет години лишаване от свобода,

-по н. о. х. д. № 10907/2003 г. на С. районен съд (СРС), на една година лишаване от свобода и

-по н. о. х. д. № 5462/2005 г. на СГС на три години лишаване от свобода.

С определение от 03.12.2010 г. постановено по ч. н. д. № 4912/2010 г. С. градски съд е групирал наказанията на Е. Ц. Г. на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 НК, като му е определил общо наказание по две съвкупности:

• н. о. х. д. № 10907/2003 г. и н. о. х. д. № 1134/2003 г. на СРС, в размер на пет години лишаване от свобода.

• н. о. х. д. № 8194/2002 г. на СРС, н. о. х. д. № 69/2003 г. на РС - Ихтиман и н. о. х. д. № 5462/2005 г. на СГС, в размер на пет години лишаване от свобода.

На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение наказанието по н. о. х. д. № 231/1999 г. на С., което видно от приложената по н. ч. д. № 4912/2010 г., л. 24 справка от МП "Главна дирекция изпълнение на наказанията", към 27.05.2005 г. изцяло е изтърпяно.

Наказанието по втората съвкупност е зачетено и приспаднато на основание чл. 25, ал. 2 НК.

Съображенията с които е мотивирано искането на главния прокурор на Република България, относно допуснатото от С. градски съд нарушение на материалния закон се споделят от касационния състав.

Групирането на наказанията е извършено при неспазване разпоредбите на чл. 23, ал. 1, чл. 25, ал. 1 НК, понеже не е съобразен, принципът за най - благоприятното съчетание за осъдения при определяне на съвкупностите от наказанията, наложени му с отделните присъди, така че той да изтърпи най-малкото наказание, формирано от общо определеното по реда на чл. 25 НК и наказанието, което трябва да се изтърпи отделно за престъплението, извършено при условията на рецидив, включително и в случаите на приложение на чл. 68 НК. Т. е разбирането изразено и в ППВС № 4/1965 г., ТР-ОСНК № № 29/1974 г., 14/1987 г., 1/2003 г., 3/2009 г. В посочените тълкувателни актове е обективирано и становището, че въпросът за общото наказание следва винаги да бъде пререшаван след ново осъждане от съда, постановил последната присъда. От неговата компетентност е преценката и за формиране на нова съвкупност.

При формираните от СГС две съвкупности по които са определени за изтърпяване по пет години лишаване от свобода и отделното изтърпяване на основание чл. 68 НК, на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода, осъденият Е. Г. следва да изтърпи общо единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.

С. градски съд при избора на съвкупностите за определяне на общо наказание не е съобразил следващата възможност, която позволява да се определи оптималния вариант по отношение размера на общото наказание. Нарушението е допуснато поради неправилно определяне на предпоставките за съотношението реална съвкупност и рецидив, в която се намират престъпленията, предмет на постановените осъдителни присъди.

Престъплението за което Е. Г. е осъден по н. о. х. д. № 5462/2005 г. е в съвкупност с това, предмет на осъдителната присъда по н. о. х. д. № 69/2003 г. и същевременно в отношение на рецидив спрямо престъплението по н. о. х. д. № 1134/2003 г., като последните две престъпления са в съвкупност помежду си. При това положение най - благоприятното съчетание за осъдения е формирането на съвкупност и определяне на общо наказание по н. о. х. д. № 69/2003 г., н. о. х. д. № 1134/2003 г., н. о. х. д. № 10907/2003 г. и н. о. х. д. № 8194/02 г. в размер на пет години лишаване от свобода. Отделното изтърпяване на наказанията по н. о. х. д. № 231/99 г. и по н. о. х. д. № 5462/05 г. се обуславя от изискването на чл. 68 НК и отношението на рецидив, но и в този случай осъденият ще изтърпява наказание с обща продължителност от девет години и шест месеца лишаване от свобода, вместо определеното от СГС в размер на единадесет години и шест месеца лишаване от свобода.

В заключение, настоящият състав приема, че са налице материалноправните предпоставки за пререшаване на въпросът за определяне на общо наказание на основание чл. 25 НК и това следва да бъде сторено с ново определение в производството по чл. 306, ал. 1 НПК.

Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което определението следва да се отмени по реда на възобновяването и делото да се върне за ново разглеждане, за правилно приложение на чл. 25 - 23 НК. Ето защо искането на Главния прокурор се явява основателно и следва да бъде уважено.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение