Решение № 10551 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2015 г.

Решение № 10551 от 11.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1144/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. Д. от гр. К., подадена чрез пълномощник адвокат И. М. против Решение № 2486/18.11.2014 г., постановено по административно дело № 2086/2013 г. по описа на Административен съд - П.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на И. П. Д. против Ревизионен акт № 161205407/11.03.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта, потвърдена с Решение № 541/31.05.2013 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П.. В касационната жалба се сочат основания за отмяна на съдебното решение по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, като е игнорирал надлежно събрани доказателства, каквито се явяват свидетелските показания и писмени документи за предоставени в заем парични средства на ревизираното лице. Относно определянето на дължимите осигурителни вноски за периода 2008 г. - 2010 г. се твърди, че не е съобразен материалноправния характер на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, която не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски за периоди преди влизането й в сила от 15.02.2011 г. Иска се отмяна на решението, след което да се постанови ново по съществото на спора, като се отмени ревизионния акт, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените разноски. От процесуален представител на ответника - главен юрисконсулт Р. С. се оспорва касационната жалба, излагат се доводи за правилност и законосъобразност на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заявените от другата страна разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за частична основателност на касационната жалба относно установената дължимост на задължителни осигурителни вноски, като се позовава на Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г. по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд. В частта относно установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, предлага решението да бъде оставено в сила по подробно изложени съображения. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е Ревизионен акт № 161205407/11.03.2013 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. П., в частта, с която са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. общо в размер на 4 959,28 лева, ведно със съответните лихви в размер на 1 180,69 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски за ДОО в размер на 5 085,16 лева главница и 3 004,09 лева лихва, за здравно осигуряване - 2 827,00 лева главница и 780,51 лева лихва и за ДЗПО - УПФ в размер на 1 940,57 лева главница и 1 060,04 лева лихва. Административен съд - П. е извършил анализ на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства, след което е възприел извода, че оспореният ревизионен акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и с него са установени точно по вид и размер задълженията за данъци и осигурителни вноски на ревизираното лице. Ревизионният акт е издаден от компетентния за това орган съгласно разпоредбата на чл. 119, ал. 2 ДОПК в приложимата редакция преди изменението с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г., а именно от органа по приходите, определен със заповед на органа, възложил ревизията. В хода на ревизионното производство са спазени съответните административно-производствени правила. Изискани са писмени обяснения и документи от ревизираното лице и от трети лица относно релевантните обстоятелства, надлежно е връчено уведомление по чл. 124, ал. 1 ДОПК за това, че е установено обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК и данъчната основа за облагане по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. ще бъде определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК. От лицето са изискани декларации за имуществено състояние, които са представени. Проведената ревизия е по особения ред, тъй като за посочените периоди, приходните органи са установили наличие на обстоятелства, обосноваващи предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствен капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. В съставения ревизионен доклад са изготвени парични потоци на получените доходи и извършените разходи на ревизираното лице и съпруга й, като съпоставяйки приходната с разходната част е установен недостиг на изразходваните от лицето парични средства. Конкретните суми, фигуриращи в паричните потоци са установени със събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В конкретния случай, приходната администрация е използвала законосъобразен подход при определяне на недостига на парични средства като разлика между разходите и приходите за целия период на календарната година, което е в съответствие с разпоредбата на чл. 17 ЗДДФЛ. Основните доводи, поддържани от ревизираното лице в хода на първоинстанционното производство, които се съдържат и в касационната жалба, целят да увеличат размера на приходната част спрямо разходната такава със суми, за които се твърди да са получени в заем от трети лица. По този въпрос, Административен съд - П. обстойно и аргументирано е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, като не е признал реалното получаване на сумите, предмет на договорите за заем. Правните изводи, развити в оспореното съдебно решение по този въпрос напълно се споделят от настоящия съдебен състав. Договорите за заем не са били представени в хода на ревизионното производство, въпреки, че би следвало да са налични. Нещо повече, в декларациите по чл. 124, ал. 3 ДОПК за трите години, не са декларирани данни от ревизираното лице за получени заеми. Договорите са представени за първи път едва с депозиране на възражението против ревизионния доклад. Заемните средства не са декларирани и по реда на чл. 50 от ЗДДФЛ, каквото задължение е имало лицето с оглед на твърдения от него размер. След като в хода на ревизията, И. Д. нито е твърдяла получаването на тези парични средства, нито е представила заемните договори, се създава основателно съмнение за тяхната достоверност и предполага, че са съставени единствено с цел да оборят констатациите, съдържащи се в ревизионния доклад. Правилно съдът е отказал да кредитира договорите с аргумента, че са частни документи без достоверна дата по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК и не притежават материална доказателствена сила. Обосновано е приел, че показанията на разпитаните по делото лица не следва да се кредитират. Житейски нелогично е твърдението на част от свидетелите да са предоставили заемната сума след изтеглен банков кредит, по който дължат лихва, а в същото време договорите за заем с ревизираното лице да са сключени за дълъг период от време и без уговорена лихва. За друга част от лицата, сочени като заемодатели не са представени доказателства същите да са разполагали със съответните средства, за да ги предоставят в заем на И. Д.. Неоснователен е доводът, развит в касационната жалба за допуснато нарушение на принципа на индивидуалното подоходно облагане, тъй като при изчисляване на паричните потоци са взети предвид съвкупните доходи и разходи на ревизираното лице и неговия съпруг в режим на съпружеска имуществена общност. Не е спорно, че към релевантните периоди, И. Д. е в сключен брак с лицето Д. Д.. В хода на ревизионното производство не е доказан личен принос на всеки от съпрузите за нарастване на имуществото, поради което правилно приходните органи и съдът са приели, че те имат съвместен принос при придобиване на общите имущества и заедно са разходвали парични средства, респективно правилно при изготвяне на баланса са взети предвид S от получените приходи и S от извършените от съпрузите разходи. При така изложеното и предвид обстоятелството, че данъчно-задълженото лице не е изложило други конкретни твърдения и не е представило доказателства относно сумите, включени като разход, съответно невключени като приход в паричните баланси по години, правилно съдът е приел за установени средствата, формирали приходната и разходната част, така както са отразени в ревизионния акт. От тук следва изводът, че е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. е установено превишение на разходите спрямо приходите на лицето. Предвид изложените мотиви, оспореното съдебно решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на И. П. Д. против ревизионния акт относно установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ и съответните лихви за забава, не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. С процесния ревизионен акт са установени и задължения за осигурителни вноски за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. на основание чл. 124а ДОПК, съгласно който разпоредбите на чл. 122 - 124 ДОПК се прилагат съответно и за установяване на този вид задължения. Спорният въпрос относно характера и от там приложимостта на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК е разрешен с Тълкувателно решение № 1/18.05.2016 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2015 г. на Общото събрание на съдиите на Върховния административен съд, съгласно което разпоредбите на чл. 122 - 124 от ДОПК относно установяване на дължимост на задължителни осигурителни вноски са неприложими за периода преди приемането на чл. 124а от ДОПК - ДВ бр. 14/2011 г., в сила от 15.02.2011 г. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че разпоредбата на чл. 124а ДОПК е приложима за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 за посочените периоди, които са преди влизането й в сила, след като същата е материалноправна и няма придадено обратно действие. Оспореното решение в тази част е постановено в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна. Следва да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт в частта, с която е установена дължимост на осигурителните вноски. При този изход на спора следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски на страните съобразно уважената и отхвърлена част от жалбата против ревизионния акт. Касационният жалбоподател е сторил разноски хода на настоящото съдебно производство в размер на 2 005 лева за платено адвокатско възнаграждение, а в хода на първоинстанционното производство разноски не са поискани. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което не следва да се намалява договорения и платен адвокатски хонорар. Общият материален интерес по делото е 20 837,34 лева, уважената част от жалбата е 14 697,37 лева, следователно дължимите разноски на лицето са в размер на 1 414,20 лева. На основание чл. 161, ал. 1, изр. 2 и 3 от ДОПК дължимото на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част на жалбата против ревизионния акт, която е 6 139,97 лева, за двете съдебни инстанции е в размер на 1 274 лева, изчислено съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно по компенсация между посочените две суми, дължими на страните, с настоящото съдебно решение следва да се присъди сума в размер на 140,20 лева в полза на И. П. Д.. Административен съд - П. е присъдил на приходната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 155,12 лева, поради което решението в тази част следва да се отмени. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение