Решение № 7319 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 635/2017 г.

Решение № 7319 от 16.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 635/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е чл. 208 и сл. АПК, образувано по касационна жалба на "Горубсо - Кърджали" АД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, чрез адв. Ефтенова срещу решение № 7460/28.11.2016 г., постановено по адм. д. № 9555/2016 г. на Административен съд -София град. С доводи за незаконосъобразност на решението и постановяването му при съществени процесуални нарушения се иска неговата отмяна със законните последици. Ответниците заместник-началник на ДНСК и началник на ДНСК, чрез юрк. Асенова, ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението, като молят за оставянето му в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се потвърди изцяло решението като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, но неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен иска на настоящия касатор с правно основание чл. 292 АПК, предявен срещу заместник-началник на ДНСК и началник на ДНСК за признаване за установено, че не се дължи изпълнение на влязлата в сила заповед № РД-14-503/11.07.2008 г. на заместник-началник на ДНСК за премахване на незаконен строеж "метален навес за съхранение на руда" в "Промишлена площадка на "Горубсо-Кърджали" АД в ПИ 1194, кв. 157 по плана на гр. Кърджали. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, след подробен анализ на изяснената по делото фактическа обстановка, че не е налице факт по смисъла на чл. 292 АПК- давността по чл. 285, ал. 1 АПК е прекъсната с предприемане на описаните действия по принудително изпълнение, а от СТЕ е установено, че незаконният строеж не е премахнат доброволно. Прието е, че заповед № РД-14-503/11.07.2008 г. на заместник-началник на ДНСК е годно изпълнителното основание в изп. производство, тъй като е влязла в законна сила на 25.09.2008 г. Надлежно е изпратена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, заведена с вх. номер в задълженото по изпълнението Дружество на 7.12.2012 г. и е установено, с нарочни протоколи от 2.02.2012 г. и от 12.01.2016 г., неизпълнение на задължението за доброволно премахване на незаконния строеж от адресата на заповедта. Предприети са и последващи действия за предварително проучване на принудителното изпълнение за премахването на незаконния строеж. Решаващия правен извод за прекъсване на давността е изведен след обсъждане на конкретно предприетите действия в изпълнителното производство, определени като такива по принудително изпълнение. Обсъдено е заключението на приетата по делото без оспорване СТЕ, сочеща на неоснователност на твърденията на ищеца, че незаконният строеж е премахнат – "на място съществува метален навес, но с по-малки размери на застроена площ и без оградни стени, но е годен за ползване". Така постановеното решението е обосновано и законосъобразно като краен резултат, но при следните мотиви: Съгласно нормата на чл. 292 АПК, задължението, предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаване на изпълнителното основание и то такива, сочещи на неизискуемост на дължимото изпълнение /изключване или погасяване/, разпоредено с влезлия в сила административен акт, който съставлява изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на изтекла петгодишна давност по чл. 285, ал. 1 АПК, която специалната разпоредба визира, че "изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали пет години от влизането му в сила", т. е. давността започва да тече от влизане в сила на изпълнителното основание /заповедта за премахване на незаконния строеж/ и тече до момента, в който изпълнителното основание "се приведе в изпълнение". Така визираното привеждане в изпълнение не е обвързано с действия по принудителното изпълнение, а напротив - с надлежното връчване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е нормата на чл. 282, ал. 1, т. 9 АПК, установяваща като основание за прекратяване на изпълнителното производство изтеклата давност- "по възражение на длъжника, ако от деня, в който задължението е станало изискуемо до получаване на поканата по чл. 277 е изтекла давността по чл. 285". При тази изрична регламентация в АПК е неотносим въпроса за разграничаване действията по изпълнение и тези по принудително изпълнение, с оглед разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД. В този смисъл е възприетото разграничение и в тълкувателно постановление № 2 от 18.03.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на Общото събрание на съдиите от гражданска и търговска колегии на ВКС и Общото събрание на първа и втора колегии на ВАС. От изложеното следва, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение по чл. 277 АПК в образувано служебно по реда на чл. 276, ал. 1 АПК изпълнително производство се прекъсва давността по чл. 285, ал. 1 АПК. Предвид изложеното и безспорно установените факти на надлежно връчена на 07.12.2012 г. Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ изх. № ДК-31-00-656 от 23.11.2011 г., крайния решаващ извод на административният съд за неоснователност на иска по чл. 292 АПК поради изтекла давност, се явява правилен и законосъобразен. Неоснователно е в тази връзка възражението за допуснато съществено процесуално нарушение по чл. 193 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, тъй като протоколите от 02.02.2012 г. и от 12.01.2016 г. са неотносими към обуславящите прекъсване на давността факти. Обратно на твърденията в касационната жалба, ПДИ е надлежно връчена, тъй като от приложеното копие /л. 21 е видно, че е заведена с вх. № 122 от 07.12.2011 г. в "Горубсо-Кърджали" АД. Освен това към исковата молба е приложено писмо на "Горубсо-Кърджали" АД /л. 24 от 3.04.2012 г. до началника на ДНСК, в което изрично се потвърждава факта на надлежно получена ПДИ, а дори и към тази дата /по-късен момент на узнаване/, петгодишната давност не е изтекла. Обосновани са изводите на административният съд и за липсата на второто сочено от ищеца основание – доброволно премахнат незаконен строеж. От приетата по делото без оспорване от страните СТЕ е установено по безспорен начин местонахождението на разпореденият за премахване със заповед № РД-14-503/11.07.2008 г. на заместник-началник на ДНСК незаконен строеж, като е идентифициран по Генералния план, нот. акт и отстояние от едноетажна масивна сграда, разположена на калкан с двуетажна масивна сграда-филтрация. Описани са размерите, височината и застроената площ, както на съществувалата в предходен момент сграда, така и на разпоредения за премахване незаконен строеж и съществуващия навес към момента на огледа. Безспорно е установено, че незаконният строеж не е премахнат в неговата цялост – съществува метален навес с по-малка застроена площ и без оградни стени. С оглед на изложеното и тъй като не са налице касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, решението като правилно следва да се остави в сила изцяло. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,