Решение № 7074 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11366/2017 г.

Решение № 7074 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11366/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавната агенция за бежанците - (ДАБ) при Министерския съвет (МС), подадена чрез процесуален представител Д. Петровска, против Решение № 5188 от 09.08.2017 г. по адм. д. № 6511 от 2017 г. на Административен съд С.-град (АССГ). Със съдебното решение е отменено Решение № 10033/19.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на С. Г., гражданин на Кот Д`Ивоар, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Касаторът чрез процесуалния си представител поддържа оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил бежанската история на жалбоподателя. Като доказателство представя "Указания относно реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, която ще следва и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Р. Б." № 10573/08.01.2013 г., подписано от С. Г.. Поради това моли съдебното решение да бъде отменено.

О. С. Г., гражданин на Кот Д`Ивоар, в съдебно заседание се явява лично и със адв. Христов, като изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по оспорване на второ поредно решение на ДАБ, като с първото решение № 1767/25.09.2013 г. председателят на ДАБ е постановил отказ да предостави на С. Г. статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният акт е бил оспорен пред АССГ, който го отменил и върнал административната преписка за ново разглеждане. Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила от ВАС, като мотивите за отмяната на административният акт са допуснато нарушение на чл. 15, ал. 8 от Закона за закрила на детето и непредставяне на доказателства за това в хода на административното производство на С. Г. да е било обяснено правото му на правна помощ, както и какъв е редът за получаване на такава. Също така е посочено, че е нарушен и материалният закон, тъй като съдът не е обсъдил при кого би отишъл непридружения непълнолетен, когато се завърне в страната си на произход, като липсват и мотиви относно положението на търсещия закрила в други, трети страни, в които е посочил, че е пребивавал - Гвинея, Сенегал, Мали.

С обжалваното решение АССГ е отменил Решение № 10033/19.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което на С. Г., гражданин на Кот Д`Ивоар, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът не е обсъждал бежанската история на жалбоподателя, а е приел, че не са му връчени както "Указания относно реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, която ще следва и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Р. Б.", така и списък с организации, предоставящи правна помощ. Посочено е, че по делото няма данни, такива указания да са връчени на С. Г. чрез преводач и на език, който владее или се предполага, че владее.

Решението е неправилно.

Не е спорно, че в хода на административните и съдебните производства чужденецът е навършил пълнолетие, като в момента е на 22 години, следователно Законът за закрила на детето вече не се прилага по отношение на него.

Заедно с касационната жалба като доказателства са представени "Указания относно реда за подаване на молбата за статут, за процедурата, която ще следва и за правата и задълженията на чужденците, подали молба за статут в Р. Б." № 10573/08.01.2013 г., както и "Списък на организации, работещи с бежанци и чужденци, подали молба за статут с приемни в ДАБ при МС", като на указанията лично С. Г. се е подписал, че е получил горните документи на френски език на 08.01.2013 г. Като свидетели са се подписали длъжностно лице към ДАБ и преводачът. Тези документи не са били приложени към преписката, но при представянето им кандидатът за международна закрила не оспорва получаването им. От друга страна, правомощие на съда е да изисква попълването на преписката с всички доказателства, събрани в административното производство, както и да се увери, че административната преписка е представена в цялост. В случая към преписката не са били представени цитираните по-горе доказателства, което несъмнено представлява процесуално бездействие на административния орган, но и сочи на неизпълнение на правомощията на съда за служебно изискване на пълната административна преписка. Това налага отмяна на решението на АССГ и връщане на делото за ново разглеждане, при което постъпилите едва пред касационната инстанция документи следва да бъдат обсъдени.

АССГ е анализирал в мотивите си разпоредбата на чл. 19 от Директива 2013/32 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, като правилно е приел, че българската държава е транспонирала тази норма, както и нормата на чл. 21 от Директивата със Закона за убежището и бежанците, и по-специално с разпоредбата на чл. 58 ЗУБ. Правилно съдът е преценил, че към момента на връщане на преписката за ново разглеждане от административния орган, приложима е тази Директива.

Следва да се отбележи, че с първоначалната редакция на чл. 58, ал. 6 ЗУБ е транспонирана разпоредбата на чл. 10 от Директива 2005/85/ЕО на Съвета от 1 декември 2005 г. относно минимални норми относно процедурата за предоставяне или отнемане на статут на бежанец в държавите-членки. Директивата предвижда, като гаранции за кандидатите за международна закрила, задължение за държавите-членки да ги информират, преди разглеждането на тяхната молба, за процедурата, която се прилага, относно правата и задълженията им по време на процедурата, както и относно последствията, които могат да произтекат от неспазването на техните задължения или отказа да сътрудничат на органите, на език, за който има разумни основания да се счита, че те разбират. Те се информират за сроковете, както и за средствата, с които разполагат за изпълнението на своето задължение да представят документите, които са посочени в чл. 4 от Директива 2004/83/ЕО. Тази информация им се предава в срок, за да е възможно те да упражнят правата си, които са гарантирани от директивата, както и за да могат да изпълнят задълженията по чл. 11. Разпоредбата сочи, че на кандидатите не може да бъде отказвана възможността да се свържат с ВКБООН или с други организации, които работят от името на ВКБООН на територията на държавата-членка по силата на споразумение с последната.

С разпоредбата на чл. 58, ал. 8 ЗУБ в последната и редакция са транспонирани чл. 10, чл. 19 и чл. 21 от Директива 2013/32 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила. Съгласно посочените разпоредби, страната ни, като държава-членка гарантира, че на кандидатите се предоставя безплатно правна и процедурна информация, включително най-малко информация относно процедурата с оглед на конкретните обстоятелства на кандидата. От предвидените в чл. 21 възможности, Р. Б. е избрала варианта информацията задължително и без поискване да се предоставя от самия административен орган, като не е въвела никое от ограниченията, посочени в този текст. Така текстът на чл. 58, ал. 8 ЗУБ гласи, че молителят, не по-късно от 15 дни от подаването на молбата, се информира писмено на разбираем за него език, за процедурата, която ще се следва, и за неговите права и задължения, както и за организации, предоставящи правна и социална помощ на чужденци. Когато обстоятелствата налагат това, тази информация може да бъде предоставена устно.

Административният съд не е констатирал нарушения във връзка с уведомяване на чужденеца за правата му по чл. 22, ал. 1, т. 8 от Закона за правната помощ, като е приел, че Директивата не предвижда задължение за държавите-членки за служебно предоставяне на безплатна правна помощ на кандидатите за международна закрила в административното производство. Действително държавата няма задължения, произтичащи от цитираното право на ЕС, за предоставяне на безплатна правна помощ в самото административно производство, но съгласно чл. 20, § 1 от Директива 2013/32 държавата гарантира безплатна правна помощ и представителство, при поискване, в процедурите по обжалване, което включва най-малкото подготовката на изискваните съдебни документи и участие в изслушването пред първоинстанционния съд от името на кандидата.

Подготовката на документите за завеждане на дело е вид правна помощ по чл. 21, т. 2 от Закона за правната помощ и в закона е предвидено, че тази помощ се предоставя от НБПП въз основа на удостоверение по чл. 22, ал. 2 ЗПП, изпратено от административния орган - чл. 25, ал. 2 ЗПП. Тази правна помощ е безплатна и се дължи на основание чл. 22, ал. 1, т. 8 от ЗЗП на лица, търсещи международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, за които предоставяне на правна помощ не се дължи на друго правно основание. Правната помощ при вече образувано съдебно производството е такава за процесуално представителство - чл. 21, т. 3 ЗПП и се предоставя от съда, по искане на лицето, на основание чл. 25 ЗПП. В първия случай задължение на административния орган е да уведоми лицето за правото му да получи правна помощ. Във втория случай това задължение е на съда. По делото липсват каквито и да е данни чужденецът да е уведомяван от административния орган за правото му да получи правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП, както и чужденецът да е уведомяван от съда за правото му да получи правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП. При новото разглеждане съдът следва да прецени доколко нарушението на задължението на административния орган е съществено, с оглед реализираното право на защита пред съда и крайните му фактически и правни изводи, които предстои да бъдат формирани след обсъждане на бежанската история, както и съдът следва да уведоми кандидата за международна закрила за правото да ползва правна помощ в съдебния процес при условията на ЗПП и Директива 2013/32.

Следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно законосъобразността на административния акт, с оглед наведените от страна на С. Г. основания за отмяна на същия поради неправилно тълкуване и приложение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Липсва произнасяне и обсъждане на релевантните за спора факти и обстоятелства. При липса на установени в мотивите на обжалваното съдебно решение факти и обстоятелства, касаещи приложението на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ по отношение на чужденеца, касационната инстанция не може да се произнесе по същество на спора.

По тези съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като неправилно, поради което следва да го отмени и върне за ново разглеждане от друг състав на съда при съобразяване на дадените от съда указания.

Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение