Решение № 130 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г.

Решение № 130 от 27.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 139/2009 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Любка Илиева Производството по делото е образувано по реда на чл. 290-293 ГПК по повод подадена касационна жалба от А. Д. А., Р. К. К. и М. В. П. с вх. № 5629/23.2.2008 г. на Разградския окръжен съд против решение № 179 от 2.12.2008 г. по в. гр. д. № 266/2008 г. на Разградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 120 от 3.06.2008 г. по гр. д. № 85/2007 г. на Разградския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против ОББ-АД гр. С. искове с правно основание чл. 254 ГПК, отм., че не дължат сумата 5 148.67 лв. главница, сумата 319.85 лв. договорна лихва и сумата 20.64 лв. наказателна лихва по сключения на 26.08.2003 г. Договор за предоставяне на банков кредит от О. Българска банка АД на Н. И. В., като вземането на банката -кредитор срещу кредитополучателя е обезпечено с поръчителството от страна на касаторите, ищци по предявения отрицателен установителен иск. Като трето лице помагач на страната на ответника е конституиран и "Е" О. гр. С., на когото банката с договор за цесия от 13.12.2006 г. е цедирала вземането си по договора за кредит. Разградският районен съд е отхвърлил иска, като е приел, че с не погасяване от длъжника на две и повече вноски по кредита, вземането на банката не става автоматично предсрочно изискуемо. Тя е заявила предсрочната изискуемост на цялата главница по договора за банков кредит с подаване на молбата от 2.11.2005 г. за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 42 ЗБ, отм. във вр. с чл. 237, б. "в" ГПК, отм. срещу длъжника и поръчителите. С подаване молбата за издаване на изпълнителен лист, банката е спазила 6 месечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за който съдът е приел, че е започнал да тече на 25.05.2005 г. и изтича на 25.11.2005 г. Началната дата на срока е определена като дата на падежа на първата неиздължена вноска по заема. Разградският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила автоматично с неплащането от длъжника на две просрочени вноски и не е налице бездействие от страна на банката-кредитор, довела до преклудиране на вземането й срещу поръчителите. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушения на материалния закон - чл. 147, ал. 1 ЗЗД. Сочат, че неправилно и двете съдебни инстанции са приели, че с непогасяване на две вноски по кредита, вземането на банката не става автоматично предсрочно изискуемо. Предоставянето в преценка на банката дали да постави длъжника в забава за целия кредит, прави практически неприложимо преклудирането на вземането й срещу поръчителите, поради не предявяването на вземането срещу длъжника в срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, защото кредиторът винаги ще предяви вземането си срещу поръчителите, едва след като е поставил длъжника в забава. Ответната банка не взема становище по касационната жалба. С определение № 351 от 12.06.2009 г. на основание чл. 288 във вр. с чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол. Като съществен материалноправен въпрос е по смисъла на закона, преди обявяването на разпоредбата за противоконституционна с решение на Конституционния съд № 4 от 2009 г. относно на думата "съществен", като такъв е посочен въпросът: "Дали с неплащане на две и повече анюитетни вноски с настъпил падеж, уговорената в договора за банков кредит предсрочна изискуемост на кредита, настъпва автоматично, или банката трябва да направи вземането предсрочно изискуемо, чрез изявление, отправено до длъжника. Този материалноправен въпрос от значение за изхода по конретното дело е разрешен при противоречива съдебна практика, посочена в отделните решения на ВКС, която е обусловила и допълнителното основание за селектиране на касационната жалба по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Касационната жалба е неоснователна. Правилно решаващият съд е приел, че липсва условието за прекратяване на поръчителството. Изводите му са направени съобразно акцесорния характерна задължението на поръчителите, както и след установяване на двата елемента на фактическия състав на чл. 147, ал. 1 ЗЗД за отпадане на отговорността им. Отговорността на поръчителите произтича и се определя от предмета на главния дълг, поради което правилно решаващият съд е свързал уговорената с чл. 17, ал. 4 от Договора незабавна отговорност на поръчителите с настъпване на предсрочната изискуемост на главното задължение. Предоставеното на банката с чл. 15, ал. 2 от Договора право да направи кредита предсрочно изискуем, не настъпва автоматично с неплащането на две и повече анюитетни вноски. Изпадането на длъжника в забава по отношение на периодичните платежи, не прави автоматично целия кредит предсрочно изискуем, съобразно сключения договор за банков кредит и действащото към този момент законодателство. Забавата на длъжника е условие, при настъпването на което банката-кредитор трябва да упражни предоставеното й с договора право да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост на цялото вземане е право, предоставено в полза на банката и за да възникне, то трябва да бъде упражнено. В случая правилно Разградският окръжен съд е приел, че банката е предявила предсрочната изискуемост на кредита с предприетите действия по събиране на задължението чрез подаването от нея молба на 2.11.2005 г. до съдебния изпълнител за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание. Фактическият му състав на нормата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД, регламентиращ прекратяване на поръчителството, обхваща двата кумулативно дадени елемента: 1) период от време от падежа на главното задължение и 2) бездействие на кредитора спрямо длъжника в преклузивния шестмесечен срок след това. След като въз основа на изслушана по делото счетоводна експертиза, съдът е установил факта и началната дата на забавата на длъжника по всяка една неизплатена анюитетна вноска, правилно е свързал настъпването на изискуемостта на главното задължение с упражненото от банката-кредитор правото да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Забавата на длъжника по всяка отделна анюитетна вноска не води автоматично до предсрочна изискуемост на целия кредит, без да се предприемат действия от кредитора за реализиране на това право. В случая задължението на длъжника, съобразно чл. 15, ал. 2 от Договора за банков кредит, за заплащане на целия предсрочно изискуем кредит, възникнало поради неплащане на две погасителни вноски, става изискуемо едва след като банката-кредитор с подадената от нея молба за издаване на изпълнителен лист на 2.11.2005 г., е упражнила правото си на предсрочна изискуемост на цялото задължение по кредита. От тогава започва да тече и 6-месечният преклузивен срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, в който бездействие на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността на поръчителите. Неоснователен е доводът на касатора за практическа невъзможност за освобождаването им от отговорност. Принципът за освобождаване на поръчителите от отговорност, поради бездействие на кредитора спрямо длъжника през определен от закона период от време, съдържащ се в чл. 147, ал. 1 ЗЗД, следва да се съобрази особеността за настъпване на предсрочната изискуемост на цялото задължение по кредита. Отговорността на поръчителите е акцесорна и е предназначена да обезпечи изпълнението на главното задължение, в случая това е на направения предсрочно изискуем остатък от целия кредит. Предприетото действие от банката за събиране на вземането, представлява и начален момент на срока по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, откогато бездействието на кредитора ще доведе до преклудиране задълженията на поръчителите. Законът свързва прекратяването на поръчителството с бездействие на кредитора в периода от време след падежа на главното задължение, а не с този на отделните анюитетни вноски. Не е налице и твърдяното нарушение на материалния закон - чл. 147, ал. 1 ЗЗД, защото чрез предприетите от банката действия по събиране на задължението, с които е реализирала правото си на предсрочна изискуемост на цялото задължени по кредита, задължението на поръчителите е запазено. По изложените дотук съображения правилно предявеният от тях отрицателен установителен иск с правно основание чл. 252 ГПК, отм. е отхвърлен. Съобразно гореизложеното настоящият състав на I Т. О. намира за правилна, практиката, застъпена в обжалваното въззивно решение. Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд