Решение № 9096 от 29.9.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по искане на В. Ботев от гр. София за отмяна на влязло в сила Решение 1/09.02.2016 г., постановено по адм. дело 5/2014 г. по описа на Софийски градски съд. Искането е обосновано с наличие на правното основание по чл. 239, т.1 и т. 5 АПК. Твърди се, че е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до лишаване на страната изцяло от възможността да се защити и да изложи своето становище, както и да ангажира достатъчно доказателства, поради което делото е неизяснено от фактическа страна. Изложени са и твърдения на заличие на предпоставките на чл. 239, т. 1 АПК.Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по молбата за отмяна - Областен управител на Област София - град, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд,състав на трето отделение, намира, че искането за отмяна на В. Ботев на основание чл. 239, т.1 и т. 5 АПК, е процесуално допустимо, като подадено от страна по делото и в едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 АПК. Разгледано по същество е неоснователно, по следните съображения: Искането за отмяна е на Решение 1/09.02.2016 г., постановено по адм. дело 5/2014 г. по описа на Софийски градски съд. С протоколно определение от 08.07.2020 г., постановено по адм. дело 1566/2018 г. Върховният администкративен съд, тричленен състав, е оставил без разглеждане касационната жалба на В. Ботев против Решение 1/09.02.2016 г., постановено по адм. дело 5/2014 г. по описа на СГС и е прекратил производството по делото. Това определение е оставено в сила с Определение 14391/19.11.2020 г., постановено по адм. дело 12118/2020 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. Влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната - чл. 239, т. 1 АПК. Предвидената като отменително основание непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото не трябва да се дължи на процесуално нарушение на съда или на виновно поведение на страната. По смисъла на цитираната разпоредба нови обстоятелства са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на съдебното производство, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност неговото произнасяне да е неправилно. Основание за отмяна са само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната или такива, с които същата не е разполагала или обективно не е била в състояние да се снабди своевременно с тях. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото по което е постановен актът, чиято отмяна се иска. Доказателства в тази насока към искането за отмяна не са ангажирани. Разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК предвижда, че заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в законна сила решение или определение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. При данните по посоченото съдебно производство не се установява нито едно от посочените обстоятелства. Молителят е бил надлежно призован за съдебните заседания и съответно надлежно представляван от адвокат, включително и на последното по делото заседание, проведено на 13.10.20215 г.. Разпоредбата на т.5 от чл.239 на АПК изисква обективна невъзможност на страната да вземе активно участие при обсъждане на въпрос, който изисква съдебно разглеждане. Изложеното в искането за отмяна реално представлява несъгласие с крайния резултат в атакуваното по линия на отмяната решение, не и оплакване, което да доведе до лишаване на страната от възможност да участва в делото или да бъде надлежно представлявана. На В. Ботев е дадена възможност да участва активно в производството по делото, да представя доказателства, да прави доказателствени искания и да излага съображения по спора. Няма данни да има нарушения и на процесуалните правила за призоваване, връчване на преписи от оспорването и т.н. В тази връзка не се касае за нарушаване на правила водещи до неучастие на страната в производството по делото. В предвид на това подадената молба се явява неоснователна, тъй като страната не е била лишена от възможност да участва в съдебното производство и е била надлежно представлявана. Следва да се посочи, че производството по реда на Глава четиринадесета от АПК представлява извънинстанционен контрол за отмяна на влезли в законна сила съдебни актове на изчерпателно изброените в чл. 239 АПК основания за отмяна. Разширително тълкуване на хипотезите на основанията за отмяна е недопустимо. В производството по отмяна на влязъл в сила съдебен акт не се преценяват касационни основания за отмяна на постановено съдебно решение, които според чл. 209 от АПК са: нищожност; недопустимост и неправилност в трите форми на този порок - поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованос. Искателят е разполагал с всички процесуални възможности за защита на правата си. По изложените съображения, молбата на В. Ботев, с която се иска отмяна на решение 1/09.02.2016 г., постановено по адм. дело 5/2014 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 239, т.1 и т. 5 АПК е неоснователна и следва да се отхвърли. При този краен извод в полза на Областна управа на Област София - град следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200.00 . Водим от горното и на основание чл.244 ал.1 АПК , Върховният административен съд, състав на трето отделение,