Решение № 11381 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2009 г.

Решение № 11381 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по две касационни жалби подадени от Георги Григориев Балев, Мария Георгиева Гълъбова, Боян Емилов Гълъбов и Елисавета Емилова Гълъбова срещу решение № 956 от 21.11.2008 г. постановено от Административен съд София-град, Второ отделение, 29 състав по адм. д. № 2532/2008 г. С касационните жалби са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което оспорения административен акт да бъде обявен за нищожен. Алтернативно правят искане след отмяна на обжалваното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - кмета на СО - район "Панчарево" не взема становище по касационните жалби. Останалите ответници физически лица не вземат становище по касационните жалби. Заинтересованата страна Иван Димитров Стоименов изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което разглеждането им е процесуално допустимо. Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-46-124 от 9.10.2006 г. на кмета на СО - район "Панчарево". С оспорения административен акт е одобрена оценка на имот 244, кадастрален район № 6107, м. Терасите, землището на с. Герман - район "Панчарево" с площ от 572кв. м. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, съдът е приел, че за изготвяне на оценка са налице предпоставките, предвидени в материалния закон. По възражението на оспорващите относно приложимия ред за оценяване, съдът е приел, че административния орган неправилно е определил оценката по ППЗДС, а не по реда на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските земи. Въпреки това съдът е приел, че не може да измени оспорения административен акт, тъй като това би влошило положението на оспорващите. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват основания за отмяна. Пред касационната инстанция са мотивирани доводи за нищожност на оспорената заповед като издадена при липса на компетентност. Твърди се от касационните жалбоподатели, че липсва надлежно сезиране на административния орган в предвидените преклузивния срокове за признаване на правата на ползвателя. Тези доводи се преценяват от настоящият състав за неоснователни. По делото е било безспорно установено, че административното производство за трансформиране на правото на ползване в право на собственост е започнало по молба, подадена в сроковете уредени с разпоредбата на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията действала към 1992 година. Във връзка с отказ постановен по тази молба е постановено решение по адм. д. № 2204/1994 г. по описа на Софийски градски съд - административна колегия. С това съдебно решение е отменен отказа и преписката е върната за ново произнасяне със задължителните указания на съда на ползвателя да бъде признато правото да придобие собственост при условията на § 4а, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Това решение е задължително за административния орган. Доводите на касационните жалбоподатели, че това решение няма сила на пресъдено нещо за тях, тъй като не са участвали в производството не могат да бъдат споделени. Действието на влезли в сила съдебни решения, постановени в административния процес има свои специфични особености, които го отличават от действието на съдебни решения постановени в гражданския процес. Правната теория приема, че при действието на процесуалния ред предвиден в Закона за административното производство, силата на пресъдено нещо на решението за отмяна на обжалван административен акт се разпростира спрямо всички. Такава изрична законова уредба е предвидена в чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК. При това положение законосъобразно решаващият съд е приел, че правата на ползвателя са заявени в предвиден преклузивен срок, като административното производство по подадената през 1992 г. молба не е приключило с издаване на административен акт, съобразен с дадените задължителни указания на съда в отменителното решение. Във връзка с тези изводи, настоящият състав приема за неоснователни доводите на касационните жалбоподатели, че правото на ползвателя за трансформиране на право на ползване в право на собственост не са признати с надлежен административен акт, постановен в процедура по § 61 и сл. от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Този ред е приложим само по отношение на ползватели, които имат права по §4а и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не са ги заявили по реда от отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Правата на ползвателя са заявени именно по реда на § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в редакцията на този текст действала до изменение обнародвано в Държавен вестник бр. 95/1995 г. и във връзка с този приложим ред е процедурата е приключила с одобряване на оценителен протокол, а не с издаване на конститутивен административен акт. Посочването като правно основание за издаване на заповедта на разпоредбите на § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ не може да се прецени като незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като по делото е безспорно установено, че планът на новообразуваните имоти е влязъл в сила. Съобразно този план за ползвателя е отреден имота за който е извършена оценка и с този имот това лице е отразено като собственик в разписния лист, неразделна част от ПНИ. При това положение оценката следва да бъде съобразена с отреждането, предвидено с влезлия в сила план. Неоснователни са доводите на касационните жалбоподатели, че молба за оценка по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е подадена след като е изтекъл предвиден в тази процедура преклузивен срок. В константната си практика Върховният административен съд приема, че срока по § 31, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е инструктивен. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационните жалби, поради което следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение