Решение № 336 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2014 г.

Решение № 336 от 13.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6251/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) Велико Търново срещу решение № 117 от 27.03.2014 г. по адм. дело № 88/2014 г. по описа на Административния съд - Велико Търново, в частта с която е отменен ревизионен акт (РА) № 151102170 от 27.10.2011 г. на Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - Велико Търново, потвърден с Решение № 32 от 21.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - гр. Велико Търново в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 458 111.29 лв. и съответните лихви за данъчни периоди от м. 02.2007 г. до м. 03.2011 г. по фактури, издадени от "Агрохристинвест" ЕООД, ЕТ "Хрисма - Христофор Хинов", "Авис - 4" ЕООД, "Макрис-2005" ООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Терамес Еко" ЕООД, "М ко К 2003" ООД, "Анием" ЕООД и "Геа Груп" ООД и дирекция "ОДОП" - Велико Търново е осъдена да заплати на "Тера 1" ЕООД от гр. Плевен разноски по делото по компенсация в размер на 9 700 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, поради липсата на пълно и всестранно анализиране на всички събрани в хода на административното производство доказателства - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Предходният доставчик на "Геа Груп" ООД - ЕТ "Величко Тоцев - Тоцев 48", е заявил, че фирмата не е издавала фактура № 133 от 1.07.2010 г. и не е имал контакти с този търговец. Съдът неправилно е присъдил разноски по компенсация, защото не е налице такова волеизявление от никоя от страните по делото. Иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски. Ответникът - "Тера 1" ЕООД, чрез процесуален представител адв. Найденов оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски по делото, съобразно представения списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Делото се разглежда за втори път от Върховния административен съд след като с решение № 1018 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 4137/201 З г. по описа на Върховния административен съд е отменено решението на първоинстанционния съд по адм. дело № 204/2012 г. в една част и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази му част. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 151102170 от 27.10.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 32 от 21.01.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново в частта по ЗДДС, в която е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 458 111.29 лв. и съответните лихви за данъчни периоди от м. 02.2007 г. до м. 03.2011 г. по фактури, издадени от "Агрохристинвест" ЕООД, ЕТ "Хрисма - Христофор Хинов", "Авис - 4" ЕООД, "Макрис-2005" ООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Терамес Еко" ЕООД, "М ко К 2003" ООД, "Анием" ЕООД и "Геа Груп" ООД и в частта по ЗКПО (отм.) и ЗКПО (обн. ДВ бр. 10582006 г.) в която е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството както следва: за 2006 г. със сума в размер на 8 308.51 лв. на основание чл. 23, ал. 2, т. 20 ЗКПО (отм.); за 2007 г. със сума в размер на 2 063.33 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО и за 2008 г. със сума в размер на 9 701.34 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил РА № 151102170 от 27.10.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 32 от 21.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в общ размер на 458 111.29 лв. и съответните лихви за данъчни периоди от м. 02.2007 г. до м. 03.2011 г. по фактури, издадени от "Агрохристинвест" ЕООД, ЕТ "Хрисма - Христофор Хинов", "Авис-4" ЕООД, "Макрис-2005" ООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Терамес Еко" ЕООД, "М ко К 2003" ООД, "Анием" ЕООД и "Геа Груп" ООД и е отхвърлил жалбата на "Тера 1" ЕООД от гр. Плевен срещу ревизионен акт № 151102170 от 27.10.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден с Решение № 32 от 21.01.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново като неоснователна в останалата й част. Дирекция "ОДОП" - Велико Търново е осъдена да заплати на "Тера 1" ЕООД от гр. Плевен разноски по делото по компенсация в размер на 9 700 лв. Решението е обжалвано само в, частта в която е отменен РА и в частта за присъдените разноски по делото. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Спорът пред първоинстанционния съд в обжалваната част, с настоящата касационна жалба е бил по реалността на доставките на пшеница, слънчоглед, ечемик, рапица, овес и царевица с издатели посочените по-горе доставчици за ревизирания период от м. 02.2007 г. до м. 03.2011 г. За данъчни периоди по ЗДДС месеци 12.2007 г., 07.2008 г., 08.21008 г., 11.2008 г., 02.2009 г., 03.2009 г., 04.2009 г., 05.2009 г., 06.2009 г., 07.2009 г., 09.2009 г., 11.2009 г., 12.2009 г., 01.2010 г., 02.2010 г., 03.2010 г., 04.2010 г., 05.2010 г., 06.2010 г., 07.2010 г., 08.2010 г., 09.2010 г., 10.2010 г., 12.2010 г. и 03.2011 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 247 055.67 лв. по 41 бр. фактури и 2 бр. кредитни известия, издадени от "Агрохристинвест" ЕООД, с предмет на доставка - зърно (слънчоглед, ечемик, царевица, пшеница, рапица); за данъчни периоди по ЗДДС месеци 05.2007 г., 06.2007 г., 10.2007 г., 07.2008г, 10.2008 г., 12.2008 г., 02.2009 г., 04.2009 г., 06.2009 г., 07.2009 г. и 09.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 128 832.08 лв. по 14 бр. фактури, издадени от ЕТ "Хрисма - Христофор Хинов", с предмет на доставка - зърно (пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед); за данъчни периоди по ЗДДС месеци 02.2009 г. и 03.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 770.32 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Авис-4" ЕООД, с предмет на доставка - зърно (царевица); за данъчни периоди по ЗДДС месеци 02.2009 г. и 03.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 4 092 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Агрокомерс" ЕООД, с предмет на доставка - зърно (ечемик); за данъчен период по ЗДДС месец 04.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 5 789.52 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Терамекс еко" ЕООД, с предмет на доставка - зърно (пшеница); за данъчни периоди по ЗДДС месеци 07.2007 г., 08.2007 г., 09.2007 г., 10.2007 г. и 11.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 223.34 лв. по 5 бр. фактури и едно кредитно известие, издадени от "М ко К-2003" ЕООД, с предмет на доставка - зърно (ечемик); за данъчни периоди по ЗДДС месеци 02.2007 г. и 04.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 1 036.80 лв. по 4 бр. фактури и едно кредитно известие, издадени от "Макрис-2005" ООД, с предмет на доставка - зърно (ечемик); за данъчен период по ЗДДС месец 02.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 3 021.76 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Анием" ЕООД, с предмет на доставка - зърно (царевица); за данъчен период по ЗДДС месец 07.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 28 289.80 лв. по една фактура и едно кредитно известие, издадени от "Геа груп" ООД, с предмет на доставка - рапица; За да отмени ревизионния акт, административният съд е приел, че същият съставлява валиден данъчен акт, издаден в съответствие с процесуалните правила и при спазване на материалния закон. В мотивите си съдът е изложил доводи в подкрепа на възприетата от него теза, че констатациите в РА, в частта по ЗДДС са неоснователни, поради което е счел, че неправилно е отказано право на данъчен кредит по процесните доставки. Установил е още, че издадените фактури отразяват реално осъществени облагаеми доставки, поради което по тях е възникнало право на данъчен кредит за ревизираното лице. Поради изложеното съдът е приел, че РА е незаконосъобразен в частта по ЗДДС и го е отменил. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че доставките от доставчиците "Авис-4" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Терамекс еко" ЕООД, "Макрис-2005" ООД, "Анием" ЕООД и "Геа груп" ООД са реално осъществени към ревизираното лице. От заключението на ССЕ, прието от съда и неоспорено от страните се установява, че процесните фактури са налични в счетоводствата на доставчиците, като по всички фактури е начислен ДДС и счетоводството на ревизираното лице е водено редовно. Плащанията са осъществени, а стойността на плащанията е съобразно представените банкови документи и заключението на вещото лице. По отношение на доставчиците "Авис-4" ЕООД, "Агрокомерс" ЕООД, "Терамекс еко" ЕООД и "Анием" ЕООД по делото не са представени сключени договори за покупко - продажба на зърно. По процесните доставки на "Агрокомерс" ЕООД са представени единствено двете спорни фактури и доказателства за плащане. По доставките на "Авис-4" ЕООД са представени процесните фактури, приемо-предавателни протоколи, приемо-прехвърлителни разписки и кантарни бележки. По доставките на"Анием" ЕООД са представени процесните фактури, приемо - предавателни протоколи и товарителници. По доставките на "Терамекс еко" ЕООД са представени спорните фактури, стокова разписка, в която не е посочен получател и товарителница, в която е посочена друга фирма като получател. По доставките на "Макрис-2005" ООД и "Геа груп" ООД са представени процесните фактури, договори за продажба на зърно и приемо-предавателни протоколи. От представените доказателства по отношение на тези шест доставчика, не се установява по безспорен начин, че доставките са реално осъществени. По делото не е доказано, че доставчиците са разполагали с необходимото количество зърно, за да осъществят спорните доставки към ревизираното лице. Не са представени и доказателства, от които да се докаже по безспорен начин последващата реализация на стоката от ревизираното лице. Вещото лице по назначената ССЕ е установило само въз основа на провереното счетоводство на ревизираното лице, че процесните стоки са реализирани впоследствие. Поради изложеното е неправилен извода на първоинстанционния съд, че е доказано наличието на процесната стока при доставчиците. Решението като неправилно, в тази част следва да бъде отменено. По отношение на доставките зърно от "Агрохристинвест" ЕООД, ЕТ "Хрисма - Христофор Хинов" и "М ко К 2003" ООД, решението е правилно. Още в рамките на ревизионното производство е установено, че фактурите отговарят на изискванията на ЗДДС, а стойността по фактурите е платена на доставчиците, установено е, че данъкът е начислен според изискванията на ЗДДС, като в тази връзка по делото са представени самите данъчни фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, справките-декларации за съответния месец и дневниците за продажби, в които фактурите са посочени. Наред с това, верен е и изводът на първостепенния съд, че по делото са налице доказателства, установяващи осъществяването на преките доставки. Мотивите на първоинстанционния съд, в тази част, се споделят от настоящата инстанция. Представени са договори за покупко-продажба на зърно, приемо-предавателни протоколи, пътно-прехвърлителни разписки, товарителници и кантарни бележки. Представени са и доказателства, че доставчиците са разполагали с процесната стока и са имали материална и кадрова обезпеченост. Съдът правилно е приел, че от свидетелските показания на свидетеля Николов и свидетеля Хинов се установява механизма на извършените доставки от доставчиците "Агрохристинвест" ЕООД и ЕТ "Хрисма - Христофор Хинов". Настоящият състав намира за правилен извода на административния съд за доказаност на реалността на спорните доставки по посочените трима доставчика и настъпилите данъчни събития, по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДДС. Решението в тази част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, данните за направени разноски от страните, съразмерно на материалния интерес, се установява, че за всички фази на съдебното производство на дружеството се дължат разноски в размер на 22 890 лв., а на приходните органи - разноски в размер на 2542 лв. По компенсация, на дружеството следва да се заплати по бюджета на приходните органи сума в размер на 20 348 лв., от които 9700 лв. е присъдена с решението на първоинстанционния съд. С настоящото решение следва да се присъди разликата в размер на 10 648 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение