Решение № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г.
ВКСI търговско отделение27.11.2017 г.докладчик Емил Марков
Диспозитив
ОБЕЗСИЛВА решение № 244 на Варненския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 31.Х.2016 г., постановено по т. дело № 22/2016 г., КАКТО И потвърденото с него първоинстанционно решение № 206/22.ХII.2015 г. на Търговищкия ОС, ГК, постановено по гр. дело № 173/2015 г. ПРЕКРАТЯВА производството по обективно кумулативно съединените два осъдителни иска на "Принц фон Пройсен" ("Princ Von Preussen") О. - София с правно основание по чл. 45 ЗЗД и с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени като частични срещу Н. С. Д. от [населено място]. О С Ъ Ж Д А ответното по касация "Принц фон Пройсен" ("Princ Von Preussen") О. /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], вх. "А", ет. 1, ап. #2-3, да заплати на касатора Н. С. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет. III, ап. #14, СУМА в размер на 5 724.34 лв. (пет хиляди седемстотин двадесет и четири лева и тридесет и четири стотинки), представляваща направени от последния разноски за настоящата инстанция. Решението не подлежи на обжалване. Мотиви към особеното мнение на съдия Дария Проданова по т. д. № 975/17 год. на I т. о. Различието на моето становище с това на мнозинството от колегите е свързано с тълкуването на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. Органи на дружеството с ограничена отговорност съгласно чл. 135 ТЗ са общото събрание (ОС) и управителят/управителите. Правомощията на върховния орган - общото събрание на дружеството са посочени в чл. 137 ТЗ и те не включват решения за предявяването на искове срещу съдружници или трети лица. Хипотезата на т. 8 е изключение и то е видно от кумулативността на изискванията за решение на ОС и назначаването на особен представител с оглед колизия на правомощията им. Функциите по обикновеното управление са предоставени на управителя, съобразно неизчерпателното изброяване в чл. 141 ТЗ, а на факултативния орган по чл. 144 ТЗ - надзор за запазване интересите на дружеството, пряко произтичащ от възлагане от ОС. Възможно е в дружествения договор и друго разпределения на правомощията на органите, ако то не противоречи на императивни законови разпоредби. В случая такова не е налице. Считам, че разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е приложима в случаите на предявяване на иск срещу настоящи, но не и срещу бивши управител и контрольор, освен ако това не е предвидено в дружествения договор. Управителят е орган по чл. 135, ал. 1, т. 2 ТЗ, като правомощията му са уредени в чл. 141 ТЗ и от представителните му функции по чл. 141, ал. 2 ТЗ следва изводът, че той представлява дружеството при инициирането на съдебни производства срещу съдружници или трети лица. Колизия между неговите и на дружеството интереси и правомощия би възникнал именно в хипотезата на сливане на качеството представител/представляван, налагащо определянето на особен представител, което е възможно само в хипотезата "настоящ управител". Сходна, макар и по-тясна с оглед липсата на представителна власт е и колизията с правомощията на избрания от общото събрание действащ контрольор. В случай, че управителните или контролните функции на едно лице са отпаднали (по решение на върховния орган ОС) и то не представлява и не контролира хипотетичния ищец, няма пречка съдебното производство срещу него да бъде инициирано от новия управител на дружеството, поради което и назначаването на особен представител, каквото е кумулативното изискване на чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ, не се налага. Вярно е, че е възможно с решение на ОС бившият управител да е бил освободен от отговорност. Това, обаче, е въпрос по основателността на иска (с оглед естеството на претенцията), а не по неговата допустимост.
Мотиви
Решение № 213 от 27.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 975/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 421/10.VII.2017 г., постановено по настоящето дело касационният контрол по отношение атакуваното от Н. С. Д. решение на Варненския апелативен съд по т. д. № 22/2016 г. е бил допуснат в хипотезата на съществуваща вероятност то да е процесуално недопустим съдебен акт, наред с потвърденото с него първоинстанционно решение, вкл. при съпоставката им на тази плоскост с четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на състави от ТК на ВКС, както следва: Р. № 129/2.IХ.2016 г. на I т. о. по т. д. № 1002/2015 г.; Р. № 188/20.ХII.2016 г. на II-ро т. о. по т. д. № 1525/2015 г.; Р. № 152/13.I.2017 г. на I-во т. о. по т. д. № 2795/2015 г. и Р. № 234/31.I.2017 г. на II-ро т. о. по т. д. № 3150/2015 г. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция касаторът Д. е заявил, че поддържа жалбата си и претендира отменяване на атакуваното решение на Варненския апелативен съд и прекратяване на делото поради недопустимост на предявените срещу него два осъдителни иска, вкл. ведно с присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК, а - под условието на евентуалност: връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Редовно призовано, ответното по касация [фирма] - София, не е било представлявано в откритото съдебно заседание пред ВКС и затова от значение е становището на неговия процесуален представител по пълномощие от САК, изразено в депозирания по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор по касационната жалба. Като взе предвид оплакванията и доводите на касатора Н. С. Д. от [населено място], становището и съображенията на ответното по касация [фирма] - София в неговия писмен отговор по касационната жалба и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение в пределите на чл. 290, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. С атакуваното решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по предявените като частични и в условията на обективно кумулативно съединяване два осъдителни иска с правно основание по чл. 45 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 от същия закон, с предмет реализиране имуществената отговорност на Н. С. Д. от [населено място], произтичаща от разпоредбата на чл. 145 ТЗ: за причинени на ищцовото търговско дружество с ограничена отговорност вреди в качеството му на негов управител в периода от 19.ХI.2014 г. до 28.I.2015 г., изразяващи се в "присвоени за лични нужди" парични средства на търговеца. Независимо от твърдението в исковата молба на софийското [фирма], че Н. Д. е бил освободен като негов управител на 28.I. 2015 г. по решение на общото събрание на съдружниците и че това решение е било вписано в ТР при Агенцията по вписванията на 5.II. 2015 г., последното не е представено по делото. Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ общото събрание на О. взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя /и контрольора/ и назначава представител за водене на процеси срещу тях. Правото на иск се поражда с настъпването на вредата за търговеца, но докато управителят изпълнява функциите си, давност не тече /чл. 115, б. "д" ЗЗД/. Началният момент на погасителната давност съвпада с този на освобождаването на управителя, респ. - с прекратяване на правоотношението му като управител на друго основание, но реализирането на имуществената отговорност е възможно само въз основа на изрично решение на ОС на съдружниците в този смисъл, включващо назначаването на един от съдружниците като представител на търговеца за водене на делото. Липсват данни по делото такова решение да е било взето. Ето защо и предвид константната практика, обективирана в горецитираните 4 решения на отделни състави от двете отделения на търговската колегия на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай също ще следва да се приеме, че е недопустимо имуществената отговорност на управителя Н. Д. за вреди, причинени на ищцовото [фирма] - София, да може да се реализира без да е било налице изрично решение за това на общото събрание на неговите съдружници по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ. В този смисъл изричният акт на ОС на съдружниците в О. представлява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на осъдителния иск срещу заличен в ТР негов управител, като няма пречка искът да се предяви и преди този момент, стига да има решение на общото събрание. В резултат както атакуваното решение на Варненския апелативен съд, така и потвърденото с него първоинстанционно решение на Търговищкия ОС за уважаване на осъдителните искове с правно основание по чл. 45 ЗЗД и по чл. 85, ал. 1 от същия закон, предявени срещу бившия управител на ищцовото О. Н. Д., ще следва да бъдат обезсилени. На основание чл. 293, ал. 4, предл. 2-ро ГПК - във вр. чл. 270, ал. 3, изр. 1-во ГПК производството по тези два иска ще следва да бъде прекратено. При този изход на делото в настоящето производство по чл. 290 ГПК и предвид изрично направеното от касатора искане за това, ответното по касация търговско дружество ще следва да бъде осъдено - на основание чл. 81 - във вр. чл. 78, ал. ГПК - да му заплати сума в размер на 5 724.34 лв., представляваща направени от него разноски, а именно държавни такси за касационното обжалване в размер общо 949.34 лв., както и изплатен хонорар за един негов адвокат от САК в размер на 4 775 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение