Решение № 13831 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8527/2024 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на ФМК КОНСУЛТ ЕООД, ЕИК 205182402, чрез адв. С. Мянева, за отмяна на влязло в сила решение 4337/09.04.2024 г., постановено по адм. дело 7635/2023 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се твърди, че са налице основанията по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК за отмяна на горепосоченото решение. Доводите по първия пункт са за противоречието му с влязло в сила решение 9374/09.10.2023 г., постановено по адм. дело 2392/2023 г. по описа на ВАС. Отчитайки фактическата обстановка по двете дела поддържа, че в случая е нарушено правото на защита на ФМК КОНСУЛТ ЕООД. Съображенията за това са обвързани с отказа на първоинстанционния съд да уважи отправените искания за спиране на производството по адм. дело 637/2022 г. до окончателното приключване на преюдициалното производство. Формулираният петитум в молбата е за отмяна на влязлото в сила решение 4337/09.04.2024 г. на ВАС и свързаното с него решение 973/26.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, при което делото да бъде върнато за ново разглеждане от първата инстанция. Ответният по молбата за отмяна директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Янев, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, след проверка по допустимостта на молбата за отмяна и изложеното в нея, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Същата е процесуално допустима като подадена в тримесечния срок по чл.240, ал. 1, т. 4 АПК във връзка с основанието по чл. 239, т. 4 АПК, съответно в едногодишния срок по чл. 240, ал. 3 АПК във връзка с основанието по чл. 239, т. 5 АПК и от страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е неоснователна. С решение 4337/09.04.2024 г., чиято отмяна се иска, тричленният състав на ВАС е оставил в сила решение 973/26.05.2023 г., постановено по адм. дело 637/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, отхвърлящо жалбата на ФМК КОНСУЛТ ЕООД против ревизионен акт (РА) Р-16001621001291-091-001/03.11.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в потвърдената част с решение 37/27.01.2022 г. на ДД ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, по отношение на отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 33 887,70 лв. за данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2020 г. и начислените законни лихви в общ размер на 4 125,72 лв. С решение 9374/09.10.2023 г., постановено по адм. дело 2392/2023 г. по описа на ВАС са отменени решение 8033/29.12.2022 г., постановено по адм. дело 1130/2022 г. по описа на Административен съд София град и РА Р-22221420008255-091-001/03.08.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената част с решение 1996/30.12.2021 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП, по отношение на установените задължения по ЗДДС на Д.Р.А.К. ЕООД за данъчни периоди от м. 01.2015 г. до м. 09.2020 г., в резултат на отказан данъчен кредит в общ размер на 714 920 лв. лева по фактури, издадени от Лион Инвест Груп" АД, Инвест 2000" АД, Антика Консулт" ЕООД и ФМК Консулт" ЕООД, ведно с начислените законни лихви в общ размер на 292 706 лв. Отмяната на влезлите в сила съдебни актове представлява извънреден и извънинстанционен способ за контрол на лимитативно изброените в чл. 239 АПК основания. Регламентираното основание в чл. 239, т. 4 АПК за отмяна обхваща хипотезата, при която между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Искането на ФМК КОНСУЛТ ЕООД на посоченото правно основание е неоснователно поради отсъствие на елементите от състава на посочената правна норма. Неправилно е позоваването на т. 5 от мотивите на Тълкувателно решение 7/31.07.2017 Г. по тълк. дело 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Разширителното тълкуване в тази насока е недопустимо, още повече, че в т. 5 от ТР изрично се отбелязва изискването на закона за противоречие между решенията, т.е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. По тази линия със становището на дружеството не се отрича обстоятелството, че диспозитивът на решение 9374/09.10.2023 г. по адм. дело 2392/2023 г. на ВАС не поражда обвързващи последици за ФМК КОНСУЛТ ЕООД. С Тълкувателно решение 6/2010 г. по тълк. дело 4/2010 г. на ВАС, Общото събрание на колегиите е разяснило, че противоречието трябва да е между самите решения, а не между техните мотиви и да е налице пълно обективно и субективно тъждество между делата, по които те са постановени. Според приетото разрешение с ТР 6/2010 г., разпоредбата на чл. 239, т. 4 АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Съпоставката на двете съдебни производства по адм. дело 2392/2023 г. и по адм. дело 7635/2023 г. по описа на ВАС не налага извод за тъждество на страните, нито на техния спорен предмет - РА Р-22221420008255-091-001/03.08.2021 г. с адресат Д.Р.А.К. ЕООД и съответно, РА Р-16001621001291-091-001/03.11.2021 г. с адресат ФМК КОНСУЛТ ЕООД. Аргументите в молбата за отмяна с правна основание чл. 239, т. 5 АПК също са неоснователни. Съгласно посочената норма, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Не всички хипотези на засягане на правото на защита на страна в процеса са основание за отмяна на влязлото в сила решение, а само изчерпателно изброените. Молителят не твърди да е бил лишен от възможността да участва в делото в резултат на нарушаване на процесуалните правила или да не е бил надлежно представляван, както и да са съществували пречки за лично явяване (в случая на законен представител) или повереника. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че молителят не е бил възпрепятстван да упражни правото си на защита. Развитите съображения по-горе обуславят заключението, че двукратните откази на Административен съд Пловдив да уважи отправените искания за спиране на производството по адм. дело 637/2022 г. до окончателното приключване на адм. дело 1130/2022 г. по описа на АССГ. Спорът за законосъобразността на РА Р-22221420008255-091-001/03.08.2021 г. неправилно се определя като преюдициален за правото на приспадане на данъчен кредит на ФМК КОНСУЛТ ЕООД за данъчни периоди м. 02, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 09, м. 11 и м. 12.2020 г. При неустановеност на основанията по чл. 239, т. 4 и т. 5 АПК предявеното искане за отмяна се явява неоснователно и следва да се отхвърли. Останалите оплаквания в молбата са за неправилност на крайните изводи в решение 4337/09.04.2024 г. на ВАС и решение 973/26.05.2023 г. на Административен съд Пловдив, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Аргументите по отношение на фактурите от доставчика ММК Консулт 2019 ЕООД и за покупката на дизелово гориво от различни доставчици предвид липсата на връзка със стопанската дейност на ФМК КОНСУЛТ ЕООД, представляват доводи, допустими при разглеждането на спора за законосъобразност на обжалвания РА Р-16001621001291-091-001/03.11.2021 г. по същество и поради тази причина не следва да бъдат обсъждани. Обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влезлите в сила съдебни актове в трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. По изложените съображения молбата за отмяна следва да се отхвърли, като на НАП (по арг. от § 1, т. 6 ДР АПК) следва да се присъдят 150 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,