Решение № 7650 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2017 г.

Решение № 7650 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11384/2017 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при 09 Районно управление - СДВР против решение № 5206 от 11.08.2017 г. по адм. дело № 12081/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея са развити доводи за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон, съставляващо касационно основание за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - И. Д., представя писмен отговор, в който изразява становище, че обжалваното решение е правилно и обосновано и иска да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил разпореждане от 16.11.2016 г. на полицейски инспектор Д. Л. при 09 Районно управление - СДВР, издадено в качеството му на полицейски орган, при изпълнение на функциите по охрана на обществения ред, с което е разпоредил на И. Д.: 1. Да не се саморазправя с лицето Б. П. и членовете на семейството му. 2. Да не ги удря, обижда или нагрубява. Съдът е обсъдил от фактическа и правна страна спорния предмет по делото и е приел, че обжалваното разпореждане е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, но в нарушение на изискванията за форма и на материалния закон. Посочил е, че в разпореждането не се съдържат конкретни фактически основания, които обосновават необходимост от издаването му в изпълнение на дейностите по превенция на правонарушенията от полицейския орган. Според съда, приложената по административната преписка докладна записка също не съдържа данни за поведението на адресата, от които да се изведе извод, че действително е отправял заплахи и подлагал на психически тормоз лицето Б. Н. и семейството му. В тази връзка е изтъкнал, че мотивирането на акта има съществено значение, защото само при точно и ясно посочено фактическо основание може да се направи правилна преценка дали издаването на разпореждането е било необходимо за изпълнението на възложените на полицейския орган конкретни функции по охрана на обществения ред. В случая това изискване не е изпълнено, поради което съдът е намерил, че полицейското разпореждане страда от порока по чл. 146, т. 2 АПК, което е основание за отмяната му. При тези съображения, подробно развити в решението, съдът е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че същото е неправилно. Излага доводи, че оспореното разпореждане съдържа всички необходими реквизити по чл. 64, ал. 5 ЗМВР и конкретно разпореждане, което жалбоподателят, сега ответна страна, е следвало да изпълни. Намира, че разпореждането изпълнява изцяло целта на закона и една от основните функции на служителите на МВР - да предприемат действия по опазване на обществения ред и предотвратяване на нарушенията. Оспорва като неверни фактическите установявания на съда, като сочи, че от данните по преписката е видно наличие на дългогодишна вражда между И. Д. и семейството на Б. П. и разпореждането е издадено с цел превенция на саморазправа и опазване на живота и здравето им. Поради това разпореждането е мотивирано, издадено в съответствие с материалния закон и има легитимна цел. При тези съображения иска да се отмени обжалваното решение и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Върховният административен съд намира, че постановеното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Правилно административният съд е приел, че издаденото разпореждане не отговаря на изисквания за форма и съдържание, предвидени в чл. 64, ал. 5 ЗМВР. От данните по административната преписка е видно, че поводът за издаване на обжалвания акт е постъпила молба от Б. П. с вх. № 338400-9989 от 07.11.2016 г. до началника на 09 Районно управление - СДВР, с която е поискал съдействие да бъде предупреден съседа му И. Д., с посочен адрес, т. к. същият отправя заплахи и подлага цялото му семейство на системен психически тормоз. С докладна записка, изготвена на 16.11.2016 г. до началника на 09 Районно управление - СДВР, полицейски инспектор Д. Л., издател на оспорения акт, е докладвал за извършена проверка по молбата на Б. П.. При проверката е установил, че по сведение на Е. П. (дъщеря на Б. П.) съседът й И. Д. й се развикал по повод паркирането на лекия й автомобил, на следващия ден намерила автомобила си надраскан, но не е видяла Деянов да нанася щети на превозното средство. Полицейският инспектор не е установил други лица, свидетели на неправомерно поведение на И. Д., който от своя страна е отрекъл да се е разправял и заплашвал Б. П. и членове на семейството му. При тези фактически установявания съдът правилно е приел, че липсват фактически и правни основания за издаване на обжалваното разпореждане. По делото не е констатирано неправомерно поведение на жалбоподателя (сега ответник по касация), което е изисквало издаване на разпоредителен акт по чл. 64, ал. 1 ЗМВР. С разпореждането не се създават конкретни права и задължения за адресата, то не е насочено към преустановяване на негови противоправни действия. Изложеното в молбата на сезиращото лице също е лишено от конкретни факти, които биха обуслови извод за извършени правонарушения от предупреденото лице. Върховният административен съд многократно е подчертавал в практиката си по чл. 64, ал. 1 ЗМВР, че излагането на фактически и правни основания в административния акт е от съществено значение, т. к. само по този начин адресатът може да разбере какво поведение се очаква от него, какви права и задължения се създават с акта и съответно правната принуда, с която са скрепени, а съдът да има възможност да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В случая тези изисквания не са изпълнени, поради което съдът правилно е приел, че обжалваното разпореждане е незаконосъбразно и отменил същото. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция за заплащане на разноски от ответника по касация, юридическото лице, в чиято структура е полицейският орган, издател на акта - Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на И. Д. направените деловодни разноски в размер на 600 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно, т. к. разноските за адвокатско възнаграждение са в размер близък до минималния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и няма основание за редуцирането им. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,