Решение № 5517 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4046/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ при ЦУ на НАП гр. София срещу решение № 10224/16.03.2026г., постановено по адм. дело № 8938/2025г. на Административен съд София - град, с което е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-22221423003749-091-001/26.08.2024г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 753/08.07.2025г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – София, с който на „Старт Спед“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Хелес Ем“ ЕООД и „Дас Груп 2000“ ЕООД в общ размер на 523 369.88лв. и са определени лихви за забава в общ размер на 6 475.17лв. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. Касаторът оспорва изводите на съда за доказаност реалността на процесните доставки, като базира своите изводи на заключението по ССЕ, сочеща на липса на водене на аналитично счетоводство у РЛ, което не дава възможност за съпоставка на фактическата със счетоводната наличност на закупените стоки и тяхното последващо движение. Сочи се, че в ревизионното производство са установени факти и обстоятелства в подкрепа на извода за липса на реалност на спорните фактури. Според касатора констатациите в РА обосновават извод за съставяне на данъчни документи, с което РЛ е целяло единствено получаване на данъчно предимство, изразяващо се в неправомерно ползване на ДК. По изложени в касационната жалба доводи се моли за отмяна на обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли оспорването на процесния РА. Претендират се разноски за две инстанции. Ответникът по касационната жалба – „“Старт Спед“ ЕООД в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски за юрисконсулт. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: С обжалваното решение Административен съд София - град е отменил ревизионен акт № Р-22221423003749-091-001/26.08.2024г., издаден от органите по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 753/08.07.2025г. на Директора на дирекция „ОДОП“ – София, с който на „Старт Спед“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Хелес Ем“ ЕООД и „Дас Груп 2000“ ЕООД в общ размер на 523 369.88лв. и са определени лихви за забава в общ размер на 6 475.17лв. За да постанови този резултат, при преценката за обоснованост и материална законосъобразност на РА, решаващият състав е изследвал предпоставките за признаване правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националното законодателство и относимата практика на СЕС. Анализирал е приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. От събраните по делото доказателства е приел, че по делото се доказва реалното осъществяване на фактурираните доставки от „Хелес Ем“ ЕООД и „Дас Груп“ ЕООД. Мотивирал се е с приложените към всяка фактурирана доставка съпътстваща документация – приемо-предавателни протоколи и договори, установяващи периодични доставки на фактурираните стоки, както и неоспореното установяване на счетоводното отразяване на извършените операции в счетоводството на РЛ и при преките доставчици. Посочил е, че са събрани достатъчно доказателства за реалното доставяне и влагане на стоките при получателя, поради което и в съответствие с практиката на ВАС и СЕС липсата на ресурс за изпълнение на доставката и неустановеният произход на стоката, на който се позовават органите по приходите, може да бъде основание за отказ от право на приспадане на данъчен кредит само при наличие на обективни данни за това, че данъчнозадължено лице, получило стоките или услугите, е знаело или е трябвало да знае, че е участвало в сделка, част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата, за което по делото не е правено изследване и не се твърди. С тези мотиви съдът е отменил РА. Решението е правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт. Същият е постановен при правилно тълкуване и приложение на материалния закон, въз основа на събраните по делото множество доказателства, които административният съд е обсъдил, преди да направи извода си относно реалността на процесните доставки. Както ВАС нееднократно заявява в своите решения в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка /данъчно събитие/, е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване /изискуемостта/ на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението, в съответствие с националните правила за доказване, да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Този извод се подкрепя категорично от представените и налични и при двете страни по доставката множество взаимосвързани и съответстващи си документи, от които се изяснява транспорта на стоките, логиката на механизма на доставката и по безспорен начин се установява реалното предаване на родовоопределените вещи, в изпълнение на един от елементите на фактическия състав, изискуем за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, а именно прехвърляне правото на разпореждане със стоките като собственик от доставчика към получателя, по смисъла на Директива 2006/112/ЕО. В ССЕ се съдържат данни за счетоводни операции при доставчик и получател по спорните доставки, сочещи на счетоводно отразяване по фактурите, както и извършено плащане по тях. Последващата реализация на получените стоки в икономическата дейност на лицето, като съществен елемент, обосноваващ законосъобразното възникване на правото на приспадане на данъчен кредит се доказва с приложените по делото документи - вътрешни приемно-предавателни протоколи за получени консумативи и пътни листи, а по отношение доставчика „Дас Груп“ ЕООД е предвид представени сервизни карти. При наличие на представени договори, подписани приемо-предавателни протоколи и търговски документи за изписването и предаването на стоките на получателя, фискални касови бонове за осъществени плащания от регистрирано ФУ, вътрешни протоколи за влагане на стоките и пътни листи за танспортирането им, правилно първоинстанционният съд е приел за доказано действителното осъществяване на фактурираните стопански операции. Изложените мотиви, обосноваващи този извод, напълно се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат преповтаряни и на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно, съдът препраща към тях. Неоснователно касаторът се позовава на неизяснения произход на стоката при предходен на прекия доставчик, като основание за отказ от правото на приспадане на данъчен кредит. Изискванията за възникване право на приспадане на данъчен кредит се отнасят само до спорната доставка, по която е претендирано това право и именно за пряката доставка следва да са доказани всички предпоставки за законосъобразно упражняване на това право, основната от които реалното осъществяване на доставката по процесните фактури, по смисъла на чл. 6 ЗДДС. В случая, действителното изпълнение на пряката доставка се установява съобразно с изложеното по-горе. Наличието на стоки от фактурирания вид и количество следва да се установи при прекия доставчик, доколкото е от съществено значение за възможността му да доставки стоките и да прехвърли правото на разпореждане с тях като собственик към получателя. В случая преките доставчици са представили документи от своя пряк доставчик за наличието на стока като фактурираната, като дори и да се приеме, че този факт е останал недоказан, правилно първоинстанционния съд е посочил, че недоказания произход на стоката, не е основание да се откаже право на ДК, съгласно трайната практика на СЕС – виж решение по дело № С-324/11 и по съединени дела № С-80/11 и С-142/11. Касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е валиден, законосъобразен и обоснован съдебен акт. Не са налице касационните оплаквания, наведени от касатора. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АССГ е правилно и като такова следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 19 605.64 евро за пред касационната инстанция с оглед нормата на чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г., и предвид направеното възражение за прекомерност. Вярно е, че дружеството е представлявано от юрисконсулт, но последния извършва процесуални действия равняващи се на адвокат, с оглед факта, че се касае за търговско дружество без държавно участие и поради това следва да се приложат нормите на Наредба № 1/09.07.2004г. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение