Решение № 5578 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 799/2021 г.

Решение № 5578 от 10.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 799/2021 г., VI о., докладчик съдията Хайгухи Бодикян Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Д. К. и А. К., чрез адв. П. М., против Решение № 187/09.09.2020 г. по адм. д. № 281/2019 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу Експертно решение № 0473/09.04.2019 г. на Специализиран състав на НЕЛК по сърдечно – съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 0026/26.11.2018 г. на ТЕЛК и не е приета причинна връзка трудова злополука. В касационната жалба се правят оплаквания за недопустимост на съдебното решение като постановено в нарушение на ЕКПЧ, в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на материалния закон неправилност поради незаконосъобразност, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се обезсили като нищожно или се отмени като незаконосъобразно. Претендира съдебно-деловодни разноски. Ответникът- Националната експертна лекарска комисия, не прилага писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът-военно формирование 32450 М. чрез процесуален представител юрисконсулт, в писмен отговор, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Ответникът- Агенция за хората с увреждания, не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът-Регионална дирекция "Социално подпомагане" С., не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Ответникът- ТП на НОИ- С., не изразява писмено становище по жалбата и не се представлява в касационното производство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С. е отхвърлил оспорването, обективирано в жалба на Д. К. и А. К., в качеството им на наследници на А. К. срещу ЕР № 4730084 заседание № 009 на 21.01.2019 г. на Специализиран състав по сърдечно-съдови заболявания на НЕЛК, с което е потвърдено по сърдечно – съдови заболявания, с което е потвърдено ЕР № 0026/26.11.2018 г. на ТЕЛК и не е приета причинна връзка трудова злополука. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил фактическата обстановка по спора, като е анализирал приетите писмени доказателства в тяхната съвкупност, установявайки следното: На 28.06.2018 г. при изпълнение на дежурство на база М., лицето А. Д. - военослужещ получил стягане в гърдите, след което починал. Във връзка със смъртта било образувано досъдебно производство, в което била извършена съдебно – медицинска експертиза на труп от Началник отделение "Съдебна медицина" при МБАЛ "д-р. И. С.". Съгласно заключението причина за смъртта е масивен пресен инфаркт на миокарда с обхващане на предна част на междукамерната преграда с некроза на миокарда на мястото на инфарцирането. Според експертизата: "Установиха се данни, от които е видно, че приживе пострадалият е страдал и от хипертонична болест с хипертонично сърце – хипертрофия на стената на лявата камера, папиларните мускули и трабекулите, стенозираща коронаросклероза, атеросклероза на аортата, дифузна кардиосклероза с обхващане и на местата, откъдето преминава проводната система на сърцето, хроничен обострен трахеобронхит с наличие на серознослузести секрети в просвета на дихателните пътища, обструктивен емфизем на белите дробове, остър кръвен застой всички вътрешни органи, стеатоза на черния дроб, оток на мозъка и меките мозъчни обвивки с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и трупна картина на бързо настъпила смърт". Съгласно заключението на експерта – патоанатом, причината за настъпването на смъртта на пострадалия е остро сърдечносъдова недостатъчност, която се дължи на настъпилите остри ритъмни и проводни нарушения на сърцето, изпадане на пострадалия в състояние на кардиогенен шок и хиподебитен синдром на остро спиране на сърдечните съкращения поради настъпила остра асистолия. Според тази експертиза, изготвена от съдебен лекар, смъртта на пострадалия е болестно обусловена. Представен е протокол от 12.10.2018 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 28.06.2018 г., съставен от ТП на НОИ-С.. Комисията е стигнала до извода, че в аутопсионния протокол не се съдържат данни за връзка на смъртта с предхождаща злополука. Посочено е, че съобразно своята компетентност комисията не може да вземе отношение относно връзката между настъпилото травматично увреждане и последвалия летален изход за пострадалия, поради което е предоставила събраните данни на ЦВКМ-Обща ТЕЛК-ВМА за вземане на решение по чл. 73, ал. 1 от НМЕ относно причинната връзка между настъпилата злополука, предизвикана от нетравматично увреждане, съобразно изискванията на чл. 12, ал. 2 от Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки, за класифициране на злополуката по чл. 55, ал. 1 КСО. Издадено е Експертно решение № 0026/26.11.2018 г., на ТЕЛК обща –ВМА, в което приела, че установеното страдание, завършило със смърт на лицето е в резултат на общо заболяване и не се счита за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО. С решението си ТЕЛК не признала причинна връзка – трудова злополука, съгласно чл. 66, ал. 1, във вр. с чл. 73, ал. 2 от НМЕ. НЕЛК с ЕР № 0473/09.04.2019 г. потвърдила ЕР на ТЕЛК. По искане на жалбоподателя съдът е допуснал и приел впоследствие заключението по комплексна съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещите лица, която потвърдила данните от аутопсията и експертизата по досъдебното производство. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения: Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му по смисъла на чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето и съдържа всички необходими реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му. В рамките на административното производство не са допуснати съществени нарушения, които да доведат до незаконосъобразност на акта, като е спазена процедурата, предвидена в ЗЗ и Наредбата за медицинската експертиза, като правилно е приложен и материалният закон. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично, причинено от външно въздействие върху тялото и организма, или нетравматично. Съществените белези на злополуката са, че тя представлява внезапно, непредвидено и спонтанно, увреждане на здравето, което е резултат на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука е внезапно увреждане на здравето, станало при извършване на възложената от работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието (чл. 55, ал. 1 КСО), следователно трудовата злополука, като внезапно увреждане на здравето, е резултат на извършваната работа. Когато внезапното увреждане на здравето е нетравматично, наличието на причинна връзка между него и извършваната работа се установява единствено от ТЕЛК и/или НЕЛК (чл. 60, ал. 2 КСО), които при внезапно починало лице, какъвто е процесният случай, се произнасят по причинната връзка въз основа на наличната медицинска документация и протокола от аутопсията (чл. 66, ал. 1 НМЕ). По аргумент от § 1, т. 36 от ДР на Закона за здравето, терминът "нетравматичното увреждане" е възприет като синоним на заболяване, а по дефиниция болестта е дълбоко и трайно отклонение от нормалната жизнена дейност на организма, съпроводено със структурни и функционални изменения в него. Съгласно чл. 73, ал. 2 НМЕ " Не се считат за внезапно увреждане на здравето по смисъла на чл. 55 КСО патологични състояния вследствие на заболяване от каквото и да е естество, включително епилепсия, хронична исхемична болест на сърцето (всички клинични форми, включително миокарден инфаркт), мозъчен инсулт, захарен диабет, атеросклероза, високо кръвно налягане, душевни болести. " Видно от приложените по делото аутопсионен протокол, експертните решения на ТЕЛК и НЕЛК и заключението на вещите лица, безпротиворечиво се установява, че лицето е имало посочените в тези документи заболявания, които са съществували и са се развивали преди настъпването на трудовата злополука. Установената причина за смъртта е пресен инфаркт на миокарда, провокиран от налични към момента на смъртта и нелекувани заболявания, които обосновават прилагането на чл. 73, ал. 2 от НМЕ. Предвид представените по делото писмени доказателства следва да се приеме, че липсва юридически белег на трудовата злополука, а именно: причинната връзка между увреждането и неблагоприятния резултат - настъпилата смърт. За да е налице трудова злополука, е необходимо резултатът да е пряка последица от внезапното увреждане и не трябва да се дължи на други причини. Разпоредбата чл. 73, ал. 2 от НМЕ изключва миокардния инфаркт от приложното поле на чл. 55 КСО, като не го счита за внезапно увреждане на здравето. Относно направеното възражение за нищожност и недопустимост на съдебния акт, съдът при служебна проверка на акта не намери потвърждение на тази теза на касаторите, а и това твърдение не е обосновано с доказателства. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че възраженията в касационната жалба не обуславят касационните предпоставки по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Изводите на съда са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства, и са в съответствие с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,