Решение № 13275 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2015 г.

Решение № 13275 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13802/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град В. Търново обжалва решение № 387/20.10.2015 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по адм. дело № 331/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт № 121202327/01.02.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град В. Търново относно определения корпоративен данък по ЗКПО за 2008 г. в размера над 4491.37 лева и съответните лихви над 1837.87 лева, както и в частта на присъдените по компенсация разноски. В касационната жалба се сочат всички основания по чл. 209, т. 3 АПК за неправилност на решението. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд в съответствие с решението на ВАС за връщане на делото за ново разглеждане и приетото по делото заключение на съдебно - счетоводната експертиза е установил данъчен финансов резултат от 526 031.17 лева, но неправилно е определил размера на корпоративния данък за внасяне. В тази връзка счита, че съдът неправилно е възприел изчисленията на вещото лице относно дължимия данък за внасяне за 2008 г. и извършеното приспадане на преотстъпен данък, без да изложи мотиви по приложението на чл. 171 и чл. 179 (отм.) от ЗКПО. Липсата на фактически и правни съображения в тази част по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и води до неправилност на решението. Твърди, че при връщане на делото за ново разглеждане ВАС е изложил изрични мотиви, че съдът не може да променя размера на установения от ревизията корпоративен данък, при положение, че не е спазено изискването на чл. 171 ЗКПО. В тази връзка посочва, че за процесната 2008 г. Петровката ЕООД е декларирало ползването на данъчно облекчение за земеделски производители по чл. 179 от ЗКПО /отм., считано от 01.01.2010 г., но приложим за 2008 г./ в размер на 24 824.83 лева, представляващи 60 % от декларирания корпоративен данък за данъчната му печалба от непреработена растителна и животинска продукция. Преотстъпването на посочения размер на данъка е признато при ревизията, тъй като е инвестиран съгласно условията на чл. 179, ал. 2 ЗКПО (отм.) до края на следващата 2009 г. Възраженията за неправилност на решението се отнасят до преотстъпването на данък в размер на 6 737.04 лева, представляващ 60 % от допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. в размер на 11 228.41 лева. Касаторът твърди, че видно от ревизионния акт и ревизионния доклад органите по приходите не са приложили чл. 171, ал. 1 ЗКПО. Поддържа довод, че в случая не е изпълнено условието на чл. 179, ал. 2 от ЗКПО (отм.) - преотстъпеният данък е инвестиран в закупен актив на стойност 26 108 лева, а не на стойност 31 561.87 лева. Липсват доказателства посочената от вещото лице сума, която е възприета и от съда, да е инвестирана в данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, необходими за дейностите по чл. 179, ал. 1 ЗКПО (отм.) Поради това касаторът счита, че съдът неправилно е определил размера на корпоративния данък за внасяне за 2008 г. По отношение на разноските, счита, че неправилно е извършена компенсация без да е налице волеизявление за такава от страните по делото. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против ревизионния акт в частта на установения корпоративен данък за 2008 г. за сумата над 4491.37 лева до 11 228.41 лева. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Петровката ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. П. Т. - Леви оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част относно процесната 2008 г., по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претедира присъждане на разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че вещото лице не е установило че разликата между 31 561.87 лева и 24 824.83 лева е инвестирана в дълготрайни материални и нематериални активи, поради което тази разлика не подлежи на преотстъпване и следва да се внесе. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следното: От изложеното в обстоятелствената част в касационната жалба и искането до съда, следва да се приеме, че предмет на обжалване в настоящото производство е първоинстанционното решение в частта, в която е отменен ревизионния акт относно установения корпоративен данък по ЗКПО за ревизирания период на 2008 г. за разликата над 4491.37 лева и съответните лихви над 1837.87 лева, както и в частта на присъдените по компенсация разноски. В останалата част, в която е отменен акта относно задълженията по ЗКПО за 2007 г. и 2009 г., както и в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството - решението е влязло в сила, като необжалвано. Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 5106/07.05.2015 г. постановено по адм. дело № 7081/2014 г. Върховният административен съд, осмо отделение е отменил предходно решение на Административен съд, В. Търново по адм. дело № 555/2013 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството относно конкретни увеличения на финансовия резултат за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и е дал указания по приложението на чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО (отм.) - да се установи чрез вещо лице размера на счетоводните приходи, възникнали по повод непризнатите разходи по чл. 26, т. 1 и чл. 26, т. 2 ЗКПО и да съпостави размера им до размера на непризнатите разходи, като намали отчетените приходи на основание отчетеното от ревизираното лице приходи съгласно чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗКПО. За да отмени ревизионния акт в частта за процесния период на 2008 г. и да определи корпоративния данък по ЗКПО за този период в размер на 4491.37 лева и съответните лихви в размер на 1837.87 лева, съдът е кредитирал заключението на вещото лице по назначената при новото разглеждане на делото съдебно - счетоводна експертиза. Въз основа на извършените от вещото лице увеличения и намаления на финансовия резултат, съдът е приел, че данъчният финансов резултат на Петровката ЕООД за 2008 г. е в размер на 526 031.17 лева, въз основа на който след преотстъпване на част от данъка остава задължение в размер на 21 041.25 лева. След приспадане на внесения от дружеството данък, остава данък за внасяне в размер на 4491.37 лева и съответните лихви. За разликата над тази сума е прието, че определените с акта задължения следва да се отменят. Решението е правилно като краен резултат. Страните по делото не спорят по фактите. Същите са установени от съда в съотвествие със събраните по делото доказателства и съобразно указанията на касационната инстация по чл. 224 АПК. Не е спорен установеният при новото разглеждане на делото размер на данъчния финансов резултат за 2008 г. от 526 031.17 лева и установеният от вещото лице въз основа на този резултат корпоративен данък за 2008 г. в размер на 52 603.12 лева. От изложеното в касационната жалба е видно, че касаторът не оспорва и намалението на финансовия резулат на основание чл. 27, ал. 1, т. 2 от ЗКПО със сумата 87 010 лева - приходи, възникнали по повод непризнати за данъчни цели разходи в размер на 87010 лева, отчетени по фактури, издадени от Метро пазар ЕООД и Сти груп 76 ЕООД. Спорът е относно определения от съда размер на корпоративния данък за 2008 г. за внасяне. Касаторът счита, че сумата на данъка за процесния период, която следва да се внесе от ревизираното лице е с 6737.04 лева повече или общо 11 228.41 лева и съответните лихви. В тази връзка оспорва посоченият от вещото лице и възприет от съда размер на данъка за преотстъпване от 31 561.87 лева. Счита, че не са налице условията на чл. 171 ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък върху допълнително установения корпоративен данък за 2008 г. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗКПО данъчно задължено лице, на което е преотстъпен корпоративен данък в минала година, има право на преотстъпване и за допълнително установения недеклариран корпоративен данък за съответната минала година, при условие че изпълни всички изисквания, предвидени в тази глава за съответното преотстъпване на корпоративен данък. По силата на ал. 2 от същата разпоредба срокът за изпълнението на тези изисквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък. Правото на преотстъпване на корпоративен данък по чл. 166 ЗКПО е право на данъчно задължено лице да не внася в държавния бюджет определените по реда на този закон суми за корпоративен данък, които остават в неговия патримониум и се разходват за цели, определени със закон. В случая това субективно право е упражнено от ревизираното дружество за 2008 г. в качеството на земеделски производител в хипотезата на чл. 179 ЗКПО (отм.) и е признато с ревизионния акт в декларирания размер от 24824.83 лева, представляващи 60 % от декларирания данък по ГДД. С ревизионния акт се установява по-голям размер на дължимия корпоративен данък за този период - 52 603.12 лева, който не е спорен между страните в процеса. По делото е установено, че Петровката ЕООД е земеделски производител и отговаря на общите условия по чл. 167 ЗКПО и тези по чл. 179 ЗКПО (отм.). Поради това и на основание чл. 171, ал. 1 ЗКПО органите по приходите е следвало да признаят право на преотстъпване и върху допълнително установения корпоративен данък. Неоснователни са доводите на директора на дирекция ОДОП - В. Търново за неизпълнение на условието по чл. 179 ЗКПО (отм.), тъй като пълният размер на определеният от вещото лице данък за преотстъпване не е инвестиран в дълготрайни материални и нематериални активи в срока по чл. 179, ал. 2 ЗКПО (отм.). Съгласно чл. 171, ал. 1 ЗКПО признаването на правото на преотстъпване в тази хипотеза е при условие, че задълженото лице изпълни всички изисквания по глава 22 от ЗКПО за съответното преотстъпване на корпоративен данък. По силата на изрична норма - чл. 171, ал. 2 ЗКПО срокът за изпълнението на тези изсквания започва да тече от датата на установяване на допълнителния корпоративен данък. В случая от датата на влизане в сила на ревизионния акт. Тезата на администрацията, че условието на чл. 179, ал. 2 от ЗКПО (отм.) за инвестиране на данъка до края на следващата година, т. е. до края на 2009 г., е в противоречие с нормата на чл. 171, ал. 2 ЗКПО, която определя друг начален момент на срока за спазване изискванията по глава 22 ЗКПО. По тези съображения, настоящият състав намира, че като е съобразил заключението на вещото лице относно размера на преотстъпения данък и относно размера на дължимия за 2008 г. корпоративен данък за внасяне, първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е спазил материалния закон. По тези съображения решението в обжалваната част следва да се остави в сила. Не е налице и нарушение на закона при определяне на разноските по компенсация. Съдът в изпълнение на задълженията му по чл. 81 от ГПК при приключването на делото в съответната инстация се е произнесъл по разноските, като ги е присъдил съгласно чл. 161 ДОПК съобразно уважената, респективно отхвърлената част от жалбата. При този изход на спора, право на разноски в настоящото производство има ответника по касация. Предявените разноски в общ размер на 3003 лева съгласно представения списък по чл. 80 ГПК са присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК с обжалваното решение. В касационното производство по настоящото дело дружеството е представлявано от адвокат, но видно от списъка по чл. 80 ГПК - разноски за адвокатска защита за това дело не се претендират и не се доказват, поради което не следва да се присъждат. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,