Решение № 14805 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2019 г.

Решение № 14805 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1701/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани при Община Б. чрез нейния председател срещу решение № 2334/11.12.2018 г. по адм. д. № 2492/2018 г. на Административен съд Б.. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответницата по касационната жалба - Ф. Хамза в писмено становище намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Ф. Хамза срещу решение по т. 21 от протокол № 6/26.04.2018 г. и решение по т. 2 от протокол № 8/04.07.2018 г. относно отказа за продажба на общинско жилище на Ф. Хамза на комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани по чл. 8 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване по наем и продажба на общински жилища (наредбата), С обжалваното решение съдът е отменил решение по т. 21 от протокол № 6/26.04.2018 г. на Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление - молба декларация за закупуване на общинско жилище вх. № 94-00-1/598/-/4/18.04.2018 г. на Ф. Хамза при съобразяване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Ф. Хамза срещу решение по т. 2 от протокол № 8/04.07.2018 г. на Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани по чл. 8, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настаняване под наем и продажба на общински жилища и е прекратил производството по делото в тази му част. Решението се обжалва само в отменителната му част. За да постанови отменителен резултат на обжалваното решение на Комисията за установяване на жилищни нужди и картотекиране на граждани, решаващият съд е развил следните доводи: В процесния случай, що се отнася до решението на комисията от 26.04.2018 г., в кратките мотиви на същото е посочено най-общо, че е било проверено наличието на условията, посочени в Наредбата, на които следва да отговаря Ф. Хамза за закупуване на заявеното жилище, като е установена единствено липса на наличие на предпоставката по чл. 37, ал. 1, т. 2 от НУРУЖНГННПОЖ, а именно, че не отговаря на условията за настаняване в общинско жилище за граждани с установени жилищни нужди. В самото решение липсва по-нататъшна конкретизация на кое конкретно условие от кумулативно предвидените за настаняване същата не отговаря. От писменото становище на органа, депозирано по делото става ясно, че се има предвид обстоятелството, че към момента на разглеждане на молбата на жалбоподателката същата вече не е била наемател на процесното жилище, тъй като е изтекъл петгодишният срок на сключения с нея наемен договор. Според актуалната към момента на постановения отказ разпоредба на чл. 18, ал. 4 от Наредбата, изр. II-ро и III-то, наемното правоотношение може да бъде продължавано еднократно за срок от 5 години, ако наемателят отговаря на условията за настаняване като наемател. Според решаващия съд нормата е материалноправна и следва да се прилага занапред, като предхождащи я удължавания на наемния договор не следва да бъдат субсумирани под нейната диспозиция. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Тавата е и фактическата констатация, че към момента на депозиране на заявлението за закупуване на жилището-05.04.2018 г. жалбоподателката все още е била де юре и де факто наемател. По тази причина правилно комисията е разгледала молбата й по същество на 26.04.2018 г., а не е оставила същата без разглеждане. С Решение на Общинския съвет Б., влязло в сила на 25.07.2017 г. е била изменена разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от НУРУЖНГННПОЖ, като в актуалната занапред редакция същата гласи следното: Настаняването се извършва със заповед на кмета на общината за срок до 5 (пет) години. При изтичане на срока на настаняване наемното правоотношение може да бъде продължено еднократно за срок до 5 (пет) години, ако наемателят отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище. Ограничението по отношение срока за настаняване може да не се прилага за наематели с трайни увреждания по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания, както и за семейства с остри социални или здравословни проблеми, установени от съответните компетентни органи. В разглеждания аспект, въпреки че жалбоподателката е била под наем 10 години в процесното жилище, то няма данни по делото оправомощеният по закон орган-кметът на общината да е отказал настаняване на жалбоподателката в общинско жилище за нов петгодишен период. Производството по този отказ въпреки наличие на отрицателно решение на Комисията не е приключило с краен акт-заповед на кмета на общината за отказ, поради което жалбоподателката към момента на обжалвания отказ за закупуване на общинско жилище е била наемател на жилището. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за неприложимост на изменението на нормата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата спрямо жалбоподателката е законосъобразен, тъй като се касае за материалноправна норма, която действа занапред и не може да придаде с обратно действие ново правно значение на реализирани вече факти. Поради това адекватно решаващият съд е приел, че неправилен се явява изводът на органа, основан единствено на настъпилата нормативна промяна в цитирания подзаконов нормативен акт. След като жалбоподателката има статута на наемател, спрямо нея е налице условието по чл. 37, ал. 1 от НУРУЖНГННПОЖ, според който общинско жилище може да бъде продавано на неговия наемател, ако са налице и другите условия, а именно: да е наемател за не по-малко от 5 години. Тези условия спрямо жалбоподателката са налице към момента на обжалвания отказ, като същевременно, както се посочи, спрямо жалбоподателката не е налице ограничението на чл. 18, ал. 4 от Наредбата. Тези обстоятелства сочат, че спрямо жалбоподателката са налице основания за придобиване чрез закупуване на общинското жилище, в което тя е наемател. Предвид изложеното, като е приел незаконосъобразност на обжалвания отказ и е отменил същия, връщайки преписката на административния орган, първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми, поради което решението като материално, процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. В останалата прекратителна част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,