Решение № 9557 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2019 г.

Решение № 9557 от 14.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1567/2019 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас срещу Решение № 2392/17.12.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 2187/2018 г., с което е отхвърлен протеста с искане за отмяната на чл. 14, ал. 1 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи (за краткост – Наредбата), приета с решение по Протокол № 13/28.06.2016 г. на Общински съвет – Бургас, в частта относно израза "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране".

Ответниците Общински съвет – Бургас и Община Бургас не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неправилност на протестираното решение.

Касационният протест е допустим и основателен. Съдебното решение е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 АПК.

1. а. Според пълният текст на чл. 14, ал. 1 от Наредбата свободни имоти, публична общинска собственост или части от тях, с изключение на обектите подлежащи на концесиониране, могат да се отдават под наем с решение на Общинския съвет, след провеждането на публичен търг или публично оповестен кон курс за срок до десет години.

б. В протестираната й част разпоредбата възпроизвежда редакцията на чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост преди изменението му с ДВ, бр. 15 от 2011 г. След промяната на текста изразът "с изключение на обектите, подлежащи на концесиониране" е отпаднал. Актуалният текст на чл. 14, ал. 7, изр. 1 ЗОС, действал и към момента на приемане на Наредбата, предвижда възможността за отдаване под наем на свободни имоти или части от тях – публична общинска собственост, при условията и реда на ал. 2 от закона, съгласно която (в частност – изр. 1 на текста) отдаването под наем на имоти се извършва от кмета на общината след провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс, освен ако в закон е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс или е определен друг ред.

1. При очертаната правна уредба, разпоредбата на Наредбата в атакуваната й част е в противоречие с чл. 14, ал. 7, изр. 1 вр. ал. 2 ЗОС.

а. Основанието за нейната отмяна се корени не в допустимостта от свободно отдаване под наем на имоти, обекти на концесия, а във въвеждането на ограничение, което е изоставено от действащата редакция на чл. 14, ал. 7 ЗОС (извод, следващ от историческото тълкуване на законовата разпоредба) и чиято евентуална приложимост е обект на регламентация от по-висок по степен нормативен акт – общ или специален закон.

б. Действително, ал. 7 на чл. 14 от закона препраща към ал. 2, но изключението по смисъла на втората разпоредба включва две алтернативни хипотези – или в закон да е предвидено предоставянето под наем да се извършва без търг или конкурс, или да е определен друг ред. И в двата случая обаче обхватът на препратката се изчерпва с реда за отдаване на имотите под наем. Затова забраната за наемане на определената с Наредбата категория имоти – подлежащите на концесиониране, не е материалноправно равнозначна на съдържанието на правилото по чл. 14, ал. 2 ЗОС в частта относно определянето на друг ред, извън (не)провеждането на търг или конкурс, тъй като то не се отнася до колизията между наема и друга правна форма за предоставяне на ползване, вкл. концесията, а до конкретния ред за отдаване под наем.

в. Следователно, от една страна, не са налице неуредени от нормативните актове от по-висока степен обществени отношения като предпоставка по чл. 8 ЗНА за приемане на разпоредбата в оспорената й част, а от друга – текстът на Наредбата установява по същество абсолютна забрана, която е отпаднала в действащата редакция на чл. 14, ал. 7 ЗОС, т. е. тя не съответства на закона – чл. 15, ал. 1 ЗНА.

1. Въпросът дали е допустимо подлежащи на концесиониране имоти да се отдават под наем следва да бъде разрешаван на основата на съотношението между общ и специален закон – ЗОС и Закона за концесиите и други специални закони, уреждащи концесията на имоти – публична общинска собственост, с други думи на ниво законово регулиране – вж. напр. § 12, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (доп. – ДВ, бр. 58 от 2015 г.), на който също противоречи въведената с разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Наредбата пълна забрана.

1. а. В контекста на изложените съображения, правните изводи на административния съд за отричане на несъответствието на частта от атакуваната разпоредба със закона са неправилни, което налага отмяната на съдебния акт и решаването на спора по законосъобразността на разпоредбата от Наредбата по същество с нейната отмяна в протестираната част – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК.

б. При този изход на делото, в полза на Прокуратурата следва да бъдат възстановени своевременно поисканите и платени разноски за обнародване на протеста в Държавен вестник.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение