Решение № 60246 от 15.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2020 г.

Решение № 60246 от 15.09.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3773/2020 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството по делото с правно основание чл. 290 от ГПК. Постановено е решение № 117 от 25.06.2021 г., с което частично е уважен предявения иск, като въззивно решение № 100236 от 25.08.2020 г. по в. гр. д. № 128 по описа за 2020 г. на Апелативен съд Велико Търново е отменено в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 45 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е осъдена И. О. да заплати на Л. Х. сумата от 15 000 лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2018 г. и е оставено в сила решението в останалата му отхвърлителна част. Решението е постановено при участието на ЗАД "Булстрад Виена Индурънс Груп"АД, като трето лице помагач. Постъпила е молба с вх. № 65602 от 7.07.2021 г. от адвокат П., процесуален представител на касаторката Л. Х., с искане за произнасяне по заявената в касационната жалба претенция за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/, в размер определен в Наредба № 1/2004 г. Изпълнена е процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, като за искането са уведомени както ответната страна /лично/ на 28.07.2021 г., така и третото лице помагач на 23.07.2021 г. В предоставения им срок, те не са изразили становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед направеното искане и материалите по делото намира следното: В подадената от процесуалния представител на касатора касационна жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. В представеният от него договор за правна защита и съдействие, е посочено че оказването на правната защита е безплатно, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. Настоящата касаторка е била освободена от заплащане на държавни такси и разноски, по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, с определение № 877 от 27.07.2018 г. на ОС Русе, който е приел че тя е материално затруднено лице. При теза факти, настоящият съдебен състав намира молбата за основателна. Липсата на произнасяне в диспозитива по направеното искане за присъждане на разноски е основание за допълване на постановения акт. При наличие на представен договор за правна защита и съдействие, установяващ постигната договорка за оказването на правната защита при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА и след като по делото е безспорно, че адвокатската помощ е оказана безплатно на материално затруднено лице, то – с оглед изхода на спора, съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. При уточняване на размера му, съставът взе пред вид уважената част на иска /15 000 лв. от 27 000 лв. / и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, намира че ответницата О. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 650 лв. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд