Решение № 2667 от 14.3.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта гр. София, чрез М. Колева юрисконсулт в Дирекция Бюро по труда Габрово (уточнение в молба по делото вх. 2047/10.05.2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново) против Решение 94/30.03.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 72/2022 г., с което съдът отменил по жалба на Турист инвест-2000" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], писмо изх. РМС 1-04-03-00229#29/11.01.2022 г. на заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта и осъдил Агенцията по заетостта да заплати на Турист инвест - 2000" ЕООД разноски 350 лева. В касационната жалба се релевират съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради наличие на касационното основание на чл. 209, т.3, предл. първо АПК и се иска отмяната му. По делото има и постъпила частна жалба от Турист инвест - 2000" ЕООД, чрез адв. С. Мандиков против Определение 167/17.05.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 72/2022 г., с което съдът оставил без уважение искането му за изменение на Решение 94/30.03.2022 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело 72/2022 г. в частта за разноските. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по адм. дело 72/2022 г. по описа на Административен съд Велико Търново е образувано по жалба на Турист инвест-2000" ЕООД срещу писмо изх. РМС 1-04-03-00229#29/11.01.2022 г., което е издадено от заместник изпълнителния директор на Агенция по заетостта, съгласно Заповед РД-11-00-2553 от 23.12.2021 година. В решението си административният съд е посочил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, на когото са делегирани правомощия, свързани с процесния проект и прилагането на Решение на Министерски съвет 429/2020 година. Писмото съответства на законовото изискване за форма на акта, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същият е постановен в противоречие с материалния закон и неговата цел. В подкрепа на тезата си за материална незаконосъобразност на писмото, съдът е анализирал фактическия състав на разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.2,3 и 4 от КТ и е съобразил, че трудовото правоотношение с работника К. Григорова не е било прекратено по взаимно съгласие, а след изтичане срока на предизвестието. В тази връзка при обсъждане на представените по преписката и в хода на делото доказателства е констатирал, че е налице неяснота във фактическите установявания на органа за кои точно календарни месеци на 2021 г. е изплатена компенсацията, защото в зависимост от техния брой се определя и дължимостта за съответния месец. Изводът си е обосновал с правилото на чл. 8, ал.1 от Решение на Министерския съвет 429 от 26.06.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на самоосигуряващи се лица и работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятията, директно засегнати от извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., което гласи, че във всеки случай при напускане на работа от страна на работника, компенсация не се изплаща през месеца, в който е напуснал. От данните по делото било видно, че лицето е напуснало през месец август 2021 г., а органът е поискал връщане на неправомерно получените компенсации в размер на 290 лева за месец май 2021 г., тъй като работодателят не запазил заетостта на лицето за целия период на изплащане на компенсациите. След като е формирал решаващ правен извод за незаконосъобразност на оспореното писмо, съдът е отменил същото. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е събрал и преценил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, които изцяло се възприемат от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния административен съд. Турист инвест-2000" ЕООД е подал заявление с peг. РМС1-04-03-00229 от 22.07.2020 г. във връзка с изплащане на компенсации по реда на чл. 1, ал. 5 от РМС 429/26.06.2020 г., в изпълнение на проект Краткосрочна подкрепа за заетост в отговор на пандемията от COVID-19" по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 година. Във връзка с проверка на дружеството, извършена от компетентните длъжностни лица от Агенция по заетостта и справка Действащи трудови договори" на НАП е констатирано за лицето К. Григорова, че тя е била с прекратен трудов договор, считано от 20.08.2021 година. За нея и по посоченото РМС 429/26.06.2020 г са били изплатени компенсации за периода м.юли 2020 г. - м.ноември 2020 г., както и за месеците февруари, март и април 2021 година. Органът, издал оспорения административен акт, е заключил, че с оглед на тези факти и по-конкретно с освобождаването на лицето в периода на устойчива заетост, е нарушена разпоредбата на чл.2, ал. 1, т. 5 от РМС 429/2020 г. (изм.и доп. с РМС 982/2020 г. и РМС 233/2021 г.). В оспорения акт органът приема, че неправилно са получени компенсации за отчетен месец април 2021 г., но в разпоредителната част на писмото сочи, че следва да се възстановят неправомерно получени суми за месец май 2021 г. в размер на 290 лева. Като нарушена материалноправна норма в писмото, заместник директорът на Агенцията по заетостта изтъква чл.2, ал.1, т. 5 от РМС 429/2020 г., изм. и доп. С РМС 982/2020 г., изм. и доп. с РМС 233/2021 година. Обосновано, въз основа на събраните по делото относими доказателства, сочещи на липса на твърдяното нарушение, първоинстанционният съд е достигнал до извод, че административният орган е нямал правно основание да поиска възстановяване на сумата от 290 лева, за която се твърди, че е дължима от работодателя, тъй като не е запазил заетостта на К. Григорова, която е освободена на 22.08.2021 година. Според чл. 2, ал.1, т. 5 РМС 429/2020 г. изм. и доп. с РМС 982/2020 г. и РМС 233/2021 г. за изплащане на компенсации по чл. 1, ал. 5 могат да кандидатстват работодателите, които запазят заетостта на работниците и служителите, за които са получили компенсация, за целия период на изплащане на компенсациите, както и за допълнителен период, равен на половината период, за който са изплатени компенсациите. Предвид и констатираното разминаване във фактическите установявания на органа за кой месец следва да се възстанови сумата от 290 лева април или май 2021 г., съдът правилно е приел, че заместник изпълнителният директор на Агенцията по заетостта е изложил неясни фактически обстоятелства, въз основа, на които приема, че процесната сума от 290 лева не се следва на дружеството поради твърдяното нарушение на предвиденото изискване в чл. 2, ал.1, т. 5 РМС 429/2020 г. изм. и доп. с РМС 982/2020 г. и РМС 233/2021 г., водещи и до неправилно приложение на материалния закон. Видно от чл. 8, ал. 1 РМС 429/2020 г., работодател, получил компенсации по реда на това решение, който не изпълни задължението си по чл. 1, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6, или самоосигуряващото се лице, което декларира неверни данни в заявлението и не запази дейността си за целия период на изплащане на компенсациите, както и за допълнителен период, равен на половината период на получените компенсации, възстановяват изплатените компенсации в пълен размер, включително лихва за неправомерност върху помощта, изчислена с натрупване за периода от датата, на която помощта е предоставена, до датата на пълното й възстановяване. Тази норма е със санкционен характер и тя намира приложение спрямо работодател, който е нарушил изискването на посочените хипотези на чл. 1, ал. 7 и чл. 2, ал. 1, т. 5 и 6 от РМС 429/2020 г. От фактите по делото е видно, че работодателят по същество е прекратил трудовия договор на Григорова на основание чл. 326, ал.1 КТ. При тази констатация не е нарушена и разпоредбата на чл. 2, ал.1, т. 6 РМС 429/2020 година. Според последно цитираната норма за изплащане на компенсации могат да кандидатстват работодатели, които не прекратяват договори на работници/служители на основание чл. 328, ал.1, т. 2, 3 и 4 КТ през периода, за който същите им се изплащат. Пред първоинстанционния съд не е било спорно, че К. Григорова е подала заявление (прието от работодателя, че има характер на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение) до дружеството на 20.07.2021 г. и на основание чл. 325, ал.1 КТ. Работодателят не се е съгласил правоотношението да бъде прекратено по взаимно съгласие и същото е било прекратено след изтичане срока на предизвестието или на 20.08.2021 година. Разпоредбата на чл.1, ал. 6, т. 5 РМС 429/2020 г., изм. и доп. с РМС 982/2020 г. и РМС 233/2021 г. изрично предвижда, че компенсации не се изплащат при напускане на работа от страна на работника за месеца, през който е напуснал. Органът не е съобразил, че в конкретната хипотеза производството по прекратяване на трудовото правоотношение е инициирано не от работодателя, а от работника, който е поискал да напусне работата, следователно недължимост на плащането ще има само относно месеца, през който К. Гриророва е с прекратен трудов договор. От данните по делото обаче е видно, че за месец август 2021 г. на дружеството не са били изплащани компенсации. С оглед на изложените съображения, като е приел, че процесното писмо е незаконосъобразно и го е отменил, Административен съд Велико Търново е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. По подадената частна жалба: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Касационният състав счита, че предметът на процесното административно дело е извършване на проверка на законосъобразността на административния акт, а не преценка на стойностното изражение на претендираната с него недължима сума и затова не е налице определен материален интерес. Независимо от горното, следва да се отбележи, че възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не може да се основава на защитим материален интерес, а зависи от действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид правната и фактическа сложност на първоинстанционното дело, претендираният размер за адвокатско възнаграждение от 600 лева, посочен и в списъка по чл. 80 ГПК, не е прекомерен и не следва да бъде намаляван. При тази констатация обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. На Турист инвест-2000" ЕООД се дължат допълнително още 300 лева за адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, доколкото с първоинстанционното съдебно решение съдът и след като е уважил възражението за прекомерност на ответната страна, го е намалил от 600 лева на 300 лева, обосновавайки се с приложението на чл. 8, ал. 1 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 235 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,