Решение № 3020 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2009 г.

Решение № 3020 от 9.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 359 от 15.06.2009 г. по адм. дело № 1126/2008 г. Административният съд - Плевен отменя заповед № РД-172/14.11.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" (ОДЗ) - Плевен, с която на Володя Илиев Гичев е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Решението е обжалвано от административния орган. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, тъй като допуснатите от Гичев нарушения на служебните задължения са безспорно установени. Моли решението да бъде отменено. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят и разноските по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която решението на съда е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Плевен е постановено в съответствие със закона. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт подлежи на отмяна, тъй като е издаден в нарушение на изискванията за форма и без да са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя. Освен това настоящата инстанция констатира, че при издаване на заповедта е допуснато и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е самостоятелно и достатъчно основание за нейната отмяна. Оспорената заповед на директора на ОДЗ - Плевен, с която на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, сега ответник по касационната жалба Володя Гечев, който тогава заема длъжността "началник на ОСЗ - Левски", е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл, е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. В противоречие с цитирания текст преди налагане на дисциплинарната санкция служителят не е изслушан от наказващия орган (с писмо от 10.11.2008 г. от Гичев са поискани само писмени обяснения). Фактът, че преди налагане на дисциплинарното наказание служителят е поканена да даде и е депозирал писмени обяснения не сочи на изпълнение на процедурата по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл. Цитираният текст задължава дисциплинарно наказващия орган да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. Изискванията са кумулативни, поради което неспазването на всяко едно от тях обосновава нарушение на посочената норма. Това е достатъчно основание за отмяна на заповедта без да се обсъждат останалите доводи по същество относно незаконосъобразността на административния акт (чл. 93, ал. 2 от ЗДСл). Съображенията, изложени от административния съд, за допуснати нарушения във формата на акта и за неговата незаконосъобразност, се споделят и от настоящата инстанция. Правилно първоинстанционният съд приема, че е налице порок във формата на атакуваната заповед, който обосновава извод за нейната отмяна. Оспореният административен акт не включва посочените в разпоредбата на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл реквизити. В нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл заповедта не съдържа конкретизация на виновно нарушените служебни задължения и етичните правила на кодекса за поведение на държавните служители (наказанието е наложено на основание чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗДСл). Това е съществен порок на формата, тъй като накърнява правото на защита на служителя, който фактически не е известен за причините, довели до санкционирането му и е лишен от възможност да ангажира доказателства, опровергаващи изложеното от административния орган. Правилно е и заключението на Административен съд - Плевен, че не са налице основания за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя Гичев, поради което постановената заповед е и незаконосъобразна. Разпоредбата на чл. 89, ал. 2 от ЗДСл изброява основанията за възникване на дисциплинарна отговорност. За да се реализира такава отговорност следва да се установи осъществяването на някое от посочените в текста нарушения или в конкретната хипотеза, с оглед основанието за налагане на дисциплинарната санкция, наказващият орган следва да установи неизпълнение на служебните задължения и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация от страна на Гичев - нарушения по смисъла на чл. 89, ал. 2, т. 1 и т. 5 от закона. В случая съвсем аргументирано първоинстанционният съд приема, че дисциплинарното наказание е наложено без да е установено виновно поведение на служителя, довело до нарушения на служебните задължения и на етичните правила. Последният е санкциониран дисциплинарно след като е установено, че две служителки от ОСЗ - Левски, на които предстои да бъдат връчени заповеди за прекратяване на служебното правоотношение, отсъстват от работа и началникът на службата Гичев не е информирал директора на дирекцията и началника на отдел "ОСЗ" за този факт. В случая това поведение на Гичев не може да се приеме за нарушение на служебните задължения, тъй като отсъствието на служителките се дължи на възникнало внезапно заболяване (2 бр. болнични листове), за което началникът на службата не би могъл да предполага и за което очевидно не е известен предварително. Ето защо, като достига до извода, че служителят е наказан дисциплинарно без да са налице материалноправните основания за това, поради което заповедта следва да бъде отменена, съдът постановява съдебен акт, който кореспондира със закона. Всичко изложено налага извода, че решението на Административен съд - Плевен, с което е отменена заповед № РД-172/14.11.2008 г. на директора на ОДЗ - Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Областна дирекция "Земеделие" - Плевен следва да бъде осъдена да заплати на Володя Илиев Гичев сумата 300.00 лв. разноски в касационното производство. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,