Решение № 570 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 626/2010 г.

Решение № 570 от 13.12.2010 г. на ВКС по н. д. № 626/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения С. А. Й. за възобновяване внохд № 274/2010 г. и отмяна на постановеното по него решение № 78 от 29.06.2010 г. на Л. окръжен съд, с което е потвърдената присъда № 34 от 30.03.2010 г. по нохд № 998/08 г. на Л. районен съд, с оправдаване на осъдения С. Й. по предявеното му обвинение. Искането на осъдения Й. предпоставя проверка на съдебните актове по посочените основания по чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК. Твърди се, че обвинението по което е осъден не е доказано по несъмнен начин. Съдилищата по фактите са тълкували доказателствата превратно в полза на обвинението. Св. Стоянов е отрекъл в съдебно заседание да е имал уговорка с него, за набавяне на акумулатори, а с другия осъден по делото, на когото е и дал парите, както и да го е разпознал да стои на предната седалка на автомобила, при тяхното предаване. С въззивното решение не е отговорено на възраженията на защитата срещу осъдителната присъда. В обвинителния акт, обвинението срещу Й., не е ясно и точно формулирано, с което е нарушено правото на защита. Искането е за признаването му за невинен по обвинението за което е осъден по реда възобновяването. В съдебно заседание редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото. ВКС на РБ за да се произнесе взе предвид следното: С присъда № 343 от 30.03.2010 г. по нохд № 998/2008 г., Л. районен съд е признал подсъдимия С. А. Й. в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. т. 4, 5 и 7 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на една година лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим в затвор. На основание чл. 68, ал. 1 НК е приведено в изпълнение и наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено по нохд № 81/2007 г. на Т. районен съд, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип, при първоначален "общ" режим. С решението си от 29.06.2010 г. по внохд № 274/2010 г., Л. окръжен съд е потвърдил присъдата изцяло и е влязла в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: На направените в жалбата доводи за нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в мотивите на осъдителната присъда и въззивното решение е даден ясен и аргументиран отговор, за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни, с което са били изпълнени предписанията по чл. 305, ал. 3 и чл. 339, ал. 2 НПК. Съображенията в тази насока се споделят от касационния състав и не се налага да бъдат повтаряни. Поставянето им за проверка и обсъждане по реда на възобновяването само защото не удовлетворява защитната теза е некоректно. Колкото и обстойни да са възраженията, те не могат да доведат до искания от защитата резултат-извод за процесуални нарушения, довели до неправилно приложение на закона, с последица възобновяване на делото, с отмяна на присъдата и оправдаване на осъдения Й. по повдигнатото обвинение. Няма никакво основание за поддържаното оплакване за осъждане без доказателства. Доказателствата по делото, оценявани поотделно и в съвкупност, в съгласие с процесуалните правила, са обосновали вътрешното убеждение на редовните съдебни инстанции за вината и отговорността на подсъдимия. С пълно основание са кредитирани изцяло приобщените показания дадени пред съдия на св. М. /осъден със споразумение по същото дело/, който подробно е описал предварителната уговорка за кражбата с осъдения Й., намирането и начина на свалянето на акумулаторите, превозването и тяхното предаване на св. Стоянов, който го разпознал, седящ на предната дясна седалка на лекия автомобил. Изложени са убедителни съображения от двете съдебни инстанции, защо не се възприемат дадените от тях показания в съдебно заседание. Правилно е преценено, че дадените на досъдебното производство, непосредствено след деянието са непротиворечиви, последователни, логични и убедителни и кореспондират със показанията на собственика на вещите, приетата по делото експертиза и останалите гласни и писмени доказателства. След като в хода на събирането и проверката на доказателствата е спазен процесуалния ред, при установените фактически положения, които не могат да бъдат променяни от касационната инстанция материалния закон е приложен правилно. Осъждането на подсъдимия по чл. 195, ал. 1, т. т. 4 и 5 и 7 НК е съобразено с принципното изискване по чл. 303 НПК за доказване на престъплението на несъмнен начин. Обвинителният акт в обстоятелствената си част е подробен и напълно отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 НПК, след като са описани действията на осъдения, с които е осъществил елементите от фактическия състав на престъплението. Не е налице неяснота при формулиране на обвинението, с което да е нарушено правото на защита, поради което и това възражение е неоснователно. Не са налице основанията по чл. 342, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1 и 2 НПК за възобновяване на наказателното дело и връщане, с оправдаване на осъдения.. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,