Решение № 12748 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2010 г.

Решение № 12748 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6884/2010 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по:

1. Касационна жалба на лечебното заведение "ДКЦ V Варна - Св. Екатерина" ЕООД, гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Венцислав Павлов от същия град, срещу решение № 679 от 30.03.2010 г. по адм. дело № 3440/2009 г. на Административен съд - гр. Варна.

1. Частна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Варна, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Йордан Панайотов Йорданов, срещу определение № 1764 от 19.04.2010 г. по същото адм. дело № 3440/2009 г., постановено в производство по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК.

И двете жалби са подадени в установените процесуални срокове (по чл. 211, ал. 1 АПК, респ. по чл. 230 АПК) от надлежни страни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебни актове, които подлежат на обжалване и са допустими.

1. По касационната жалба на лечебното заведение "ДКЦ V Варна - Св. Екатерина" ЕООД, гр. Варна:

С посоченото решение Варненският административен съд е отхвърлил оспорването на това лечебно заведение срещу писмена покана за възстановяване на неоснователно изплатени суми, направена с писмо изх. № 29-04-3406 от 01.12.2009 г. на директора на РЗОК Варна. За да постанови този резултат административният се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят не оспорва констатациите, отразени във финансов протокол № 2-214-Т от 07.10.2009 г. и в протокол за неоснователно получени суми № 2-220-Т от същата дата 07.10.2009 г., че е превишел определените му за първото тримесечие на 2009 г. регулативни стандарти за специализирани медицински дейности (СМД) и за медико-диагностични дейности (МДД) и че в индивидуалния договор на жалбоподателя с Националната здравноосигурителна каса (№ 03-0733 от 23.03.2009 г. за специализирана извънболнична медицинска помощ) са уговорени клаузите по чл. 42 и чл. 43, според които лечебното заведение - изпълнител може да назначава СМД и МДД по брой или стойност на отделните видове, определени в регулативни стандарти и при превишаване на тези стандарти над разрешените надвишения и задължението за компенсиране е длъжен да възстанови на НЗОК заплатените от нея средства поради това превишаване.

Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че оспореното с касационната жалба съдебно решение е правилно, съобразено е с по-новата съдебна практика, формирана след решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, което по силата на чл. 16 от Закона за Конституционен съд на Република България е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани, и напълно споделя изложените от Варненския административен съд мотиви.

С касационната жалба са инвокирани нови аргументи за незаконосъобразност на оспорената писмена покана, респ. за неправилност на съдебното решение, с което оспорването срещу тази покана е отхвърлено. Позовавайки се на обстоятелството, че двата протокола, с които са определени регулативните стандарти на лечебното заведение за първото тримесечие на 2009 г. са с дати съответно 23.03.2009 г. и 27.03.2009 г., а според чл. 166, ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса, Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България за 2006 г. (НРД 2006) директорът на НЗОК утвърждава регулативните стандарти за всяко тримесечие на съответната година до края на месеца, предхождащ тримесечието.

Този аргумент е неоснователен.

Според чл. 4, ал. 1 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) определя броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности, а според ал. 2 на същия чл. 4 Управителният съвет (УС) на НЗОК утвърждава ред за прилагане на ал. 1. Следователно със закон е преустановено действието на чл. 166 НРД 2006, а в изпълнение на възложеното му правомощие да утвърди реда, по който ще се определят регулативните стандарти, УС на НЗОК с решение № РД-УС-04-10 от 12.01.2009 г. е приел Правила за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности, назначавани от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (заверени преписи на решението и на приетите с него правила се намират на л. 192 и сл. от делото на ВнАС). Според чл. 25, ал. 2 от тези правила регулативните стандарти за текущото тримесечие се предават на изпълнителя при приемането на отчета му за първия месец от същото, а според § 5 от преходните и заключителни разпоредби до изготвянето на окончателните регулативни стандарти за съответното тримесечие изпълнителите на медицинска помощ (СИМП и ПИМП) през първия месец от текущото тримесечие назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. По делото няма данни, че тези правила са били нарушени, а няма и оплакване за такова нарушение.

Протоколите, двустранно подписани от страните по индивидуалния договор, с които се определят регулативните стандарти, са приложение към тези договори, а не са административни актове. Поради това обстоятелството, че за първото тримесечие тези протоколи са били подписани от заместник директора на РЗОК не ги прави нищожни. Поради това инвокираният с касационната жалба в този смисъл аргумент е неоснователен.

По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

1. По частната жалба на директора на РЗОК:

Тази жалба е основателна.

С оспореното с нея определение Варненският административен съд е отхвърлил искането на частния жалбоподател да измени постановеното от него решение в частта за разноските, като е приел че то е неоснователно - нормата на чл. 143, ал. 4 АПК не предвижда процесуална възможност за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, а само възнаграждение за един адвокат, ако административния орган е ползвал такава услуга.

Изразеното от Варненския административен съд становище е противоречие с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. дело № 5/2009 г. на Общото събрание на съдиите при Върховния административен съд, според което в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. Вярно е, че и решението, и определението са постановени от Варненския административен съд преди това тълкувателно решение, но тъй като спорът за дължимостта на претендираното юрисконсултско възнаграждение се решава сега, а то е задължително за всички, постановеното от Варненския административен съд определение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което на РЗОК да се присъди адвокатско (според правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 144 АПК) възнаграждение, определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - 508 лв.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,