Решение № 529 от 27.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1753/2012 г.

Решение № 529 от 27.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1753/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 5369/2011 г. на Районен съд гр. Варна и внохд. № 661/2012 г. на Окръжен съд гр. Варна, образувано по искане на осъдения Д. С. А.

В съдебно заседание искането, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона се поддържа от защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура е на становище искането, като неоснователно да се остави без уважение.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 27.07.2012 г. постановено по внохд. № 661/2012 г. на Окръжен съд гр. Варна е изменена присъда по нохд. № 5369/2011 г. на Районен съд гр. Варна, като е намален размера на наказанието лишаване от свобода от четири на три години, определено на подсъдимия тогава Д. А. На основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от пет години. С посочената присъда А. е признат за виновен в това, че на 7.01.2008 г. в [населено място], чрез използване на неистински документи получил без правно основание чуждо движимо имущество -дружествени дялове от капитала на [фирма] [населено място], в размер на 5000 лв., собственост на три лица, поради което и на основание чл. 212, ал. 1 НК вр. с чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от четири години. Производството пред първоинстанционния съд е протекло по реда на чл. 372, ал. 3 НПК.

ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения А.:

Доводите за съществени процесуални нарушения са в две насоки:

• нарушено право на защита, поради отказани доказателствени искания пред въззивния съд, от което останал неизяснен въпроса има ли щета

• не било съобразено твърдението на А., че "дружествените дялове били изтеглени веднага след регистриране на фирмата през 2006 г."

Оплакванията са неоснователни.

Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред /както бе посочено по горе по реда на чл. 372, ал. 3 НПК/ необходимия и достатъчен обем доказателства. Освен доказателствата събрани на досъдебното производство и всички писмени представени от защитата такива. Подробно и дори детайлно са ги обсъдили и са направили верни изводи по фактите от предмета на доказване.

Не се спори по делото, че чрез използване на неистински документи-пълномощно № 13948/20.12.2007 г., пълномощно № 13949/20.12.2007 г., пълномощно № 9827/29.11.2007 г. и протокол от общо събрание от 12.10.2007 г. на [фирма] [населено място], осъдения А. получил без правно основание чуждо движимо имущество -дружествени дялове от капитала на [фирма] [населено място], с намерение да ги присвои, което и сторил на 25.03.2008 г., когато ги продал на св. С.

Спори се единствено, че сумата от 5000 лв./стойността на дружествените дялове / била изтеглена от съдружниците веднага след регистрацията на фирмата. Това твърдение обаче е голословно и в противоречие с показанията на свидетелите П., Я. и И., както и с представеното от защитата удостоверение от Банка Д. за внесени от И., П. и Я. дружествени дялове.

Неоснователно е и оплакването за несъставомерност на извършеното от А.

Неистинските документи цитирани по горе са използвани от осъдения, като средство за въвеждане в заблуждение у длъжностните лица от Агенцията по вписванията към МП, които упражняват фактическа власт върху имуществото на лица /юридически и физически/, за да извършат тези лица юридическо разпореждане с това имущество. От друга страна тези документи създават привидно основание, че този който получава имуществото има право на това. За състава на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК е необходимо субекта на престъплението реално да е получил чуждо имущество, т. е. да получи фактическа власт върху него или друга възможност за разпореждане, както е в случая с извършената продажба на дялове. В този смисъл е задължителното тълкуване на нормата в т. 1 на ТР № 8/78 г. на ОСНК на ВС.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила, а искането на осъдения Д. А. изцяло неоснователно.

Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение