Решение № 13208 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12224/2015 г.

ВАСVIII отделение06.12.2016 г.докладчик Петя Желева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 1553/24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 697/2012 г. по описа на Административен съд - П., в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 241102839/07.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис С. З., потвърден с Решение № 139/08.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 560 806,46 лева, ведно със законните лихви, както и в частта, с която Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "РУ ЖЕЛ" ЕООД сумата от 13 815,06 лева, представляваща разноски по делото и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "РУ ЖЕЛ" ЕООД - гр. С. Загора срещу Ревизионен акт № 241102839/07.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис С. З., потвърден с Решение № 139/08.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта, с която на "РУ ЖЕЛ" допълнително е начислен ДДС в размер на 560 806,46 лева, ведно със законните лихви. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "РУ ЖЕЛ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. С. Загора, ул. "Л." ..№..., представлявано от И. А. С. да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП сумата от 19 297 (деветнадесет хиляди двеста деветдесет и седем) лева, представляваща разноски за двете съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13208 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12224/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по две касационни жалби, съответно от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. и от "РУ ЖЕЛ" ЕООД- гр. С. Загора срещу Решение № 1553/24.07.2015 г., постановено по адм. дело № 697/2012 г. по описа на Административен съд (АС) - П.. С решението е отменен Ревизионен акт № 241102839/07.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис С. З., потвърден с Решение № 139/08.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. П. при ЦУ на НАП, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 560 806,46 лева, ведно със законните лихви върху тази сума и отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА, в останалата му част, с която допълнително е начислен ДДС в размер на 22 039,66 лева и отказано право на данъчен кредит в размер на 2 720 лева, ведно със законните лихви върху тези суми. С решението си също, АС - П. е присъдил на всяка от страните разноски, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от жалбата. В касационната жалба на Д. Д. "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. П. при ЦУ на НАП се излагат доводи за неправилност на решението в отменителната му част, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи, че неправилно съдът приел за доказани вътреобщностни доставки (ВОД) на патешки продукти, без да прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, обосноваващи правни изводи за липса на доказателства за изпращане и транспортиране на стоките. По подробно изложени доводи, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА в обжалваната част, с присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции. В касационната жалба на "РУ ЖЕЛ" ЕООД се твърди неправилност на решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът излага доводи, че неправилно съдът приел липса на всички предпоставки за осъществен ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС относно фактура № 81/15.07.2009 г. и неправилно приел, че законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по две фактури, издадени от "Клан ХЛ" ООД, след като фактурите съдържат всички реквизити и е извършено плащане по тях. По изложените доводи, касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отменен РА в обжалваната част, с присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховен административен съд, осмо отделение, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Двете касационни жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП е основателна, а жалбата на "Р. Ж." ЕООД е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административния съд (АС) - П. е бил Ревизионен акт (РА) № 241102839/07.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., офис С. З., потвърден с Решение № 139/08.02.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. П. при ЦУ на НАП, с който на "РУ ЖЕЛ" ЕООД допълнително е начислен ДДС в размер на 582 846,17 лева в резултат на непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на стоки и е отказано право на данъчен кредит в размер на 2 720 лева, като са определени и съответните лихви върху тези суми в общ размер на 144 840,37 лева. За да постанови обжалваното решение, АС - П. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК, но в нарушение на материалния закон, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 560 806,46 лева, ведно със законните лихви върху тази сума, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на патешки продукти за три дружества - "SARL EURAVI", "МIМОRЕLLА" и "GСV DЕLIСО", и при правилно приложение на материалния закон в останалата му част, с която допълнително е начислен ДДС в размер на 22 039,66 лева от непризнат ВОД към GСV DЕLIСО и непризнат данъчен кредит в размер на 2 720 лева по фактури, издадени от "Клан ХЛ" ООД. С решението, в отменителната му част, АС - П. е изложил самостоятелни, но еднотипни мотиви по отношение на всяка от декларираните ВОД на патешки продукти от "РУ ЖЕЛ" ЕООД. Обсъдил е събраните в хода на ревизионното и съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключения по назначени съдебно-счетоводни и съдебно - графологически експертизи и въз основа на тях обосновал правни изводи, че не възприема констатациите в ревизионния акт, че не е доказано изпращането и транспортирането на патешки продукти (гъши дроб, магре, бут, бон филе и др.) от България за Франция и Белгия, като се позовава на представените от ревизираното лице международни товарителници, както и на неоспорените от приходната администрация потвърждения за получаването на стоките. От фактическа страна, АС - П. приема за всяка от представените фактури, придружени с международните товарителници (ЧМР) и потвърждение за получаване, че в хода на ревизионното производство, приходната администрация е извършила насрещна проверка на превозвачите, при които е констатирано, че превозвачите "ДГ Транс" ООД, "Вики-ВТ" ООД, "Виктория бус" ЕООД и "Имексим" ООД отричат да са извършили транспорт с изпращач "РУ ЖЕЛ" ЕООД по представените от ревизираното лице ЧМР, представят ЧМР за извършен транспорт от България за Франция и Белгия с получатели "SARL EURAVI", "МIМОRЕLLА" и "GСV DЕLIСО", но с други фирми - изпращачи на стоките, както и доказателства за извършен транспорт към тези международни товарителници. Приема също така, че в хода на ревизионното производство е установено чрез справки на ОД на МВР - С. З., че сочените транспортни средства в представените от "РУ ЖЕЛ" ЕООД транспортни документи, не са напускали територията на страната на датата на натоварването, или следваща дата на натоварването на стоките, а напротив - регистрирани са за излизане от страната на дата, която следва с два дни датата, на която се твърди получаването на стоките във Франция по представени от ревизираното лице потвърждение за получаване или на дата, на която се твърди натоварване на стоки с друг изпращач по представени от превозвачите ЧМР. Приема също така заключението по назначена съдебно-счетоводна експертиза, която прави съпоставка на представените от ревизираното лице ЧМР и представените такива от превозвачите с вписан друг изпращач на стоките, а не "РУ ЖЕЛ" ЕООД и доказателствата за извършен транспорт, приложени към вторите ЧМР-та. Приема и заключение по назначена съдебно - графологическа експертиза, с която се установява, че печатите, поставени в различните ЧМР, представени от ревизираното дружество и превозвачите са еднакви, макар да не може да се установи на кое лице е подписа, положен в графа превозвач. Подробно излага показанията на разпитаните по делото свидетели, допуснати по искане на приходната администрация, които в качеството си на управители на превозвачите, вписани в транспортните документи поддържат обясненията си дадени в хода на ревизионното производство, че не са осъществили транспорт на стоки от България за Румъния по представените от ревизираното лице транспортни документи. Предвид, че тези свидетели не могат да обяснят по какъв начин в еднакви на пръв поглед ЧМР фигурират различни изпращачи и печати за превозвач на техните фирми, съдът прави правни изводи, че тези свидетели не отричат извършения транспорт на патешки продукти от България за Франция, макар да не знаят с точност коя е фирмата изпращач на стоките, поради което заключава, че показанията им не подкрепят тезата на приходната администрация, че не е доказано транспортирането на стоките по процесните ВОД, още повече, че по делото били представени и потвърждения за получаване на стоките, които не били оспорени от приходната администрация. Отделно от това, след като излага част от съдържанието на полученото по линия на международно сътрудничество формуляр SCAC, прави извод, че и тези данни не подкрепяла тезата на приходната администрация, че стоките не са получени в Белгия и Франция. Обстоятелството, че дружествата - получатели не са декларирали пред националните данъчните власти вътреобщностни придобиване на процесните количества стоки, не водило до извод за недействителност на процесните доставки. При тази фактическа обстановка, съдът прави анализ на действащата разпоредба на чл. 45 от ППЗДДС, въз основа на който заключава, че за доказване на ВОД е достатъчно да се представи транспортен документ или потвърждение за получаване, а в случая макар да съществували неясноти относно транспортирането на стоките, то доказателствената стойност на представените потвърждения за получаване не била оборена, с което ВОД били доказани. Излага съображения, че не споделя тезата на приходната администрация, че "РУ ЖЕЛ" ЕООД не е предприело всички разумни мерки в рамките на своите възможности да се увери в добросъвестността на получателя и че неговото участие в измама не е изключено, аргументирано с факта, че едно и също физическо лице е представител както на българската фирма, така и на чуждестранните контрагенти и същото това лице е подписвало както фактурите за продажба, така и потвържденията за получени стоки, като счита този факт за недоказан, а от друга страна липсвали аргументи по какъв начин това би могло да доведе до данъчна измама. В светлината на постановените и цитирани от съда решения на СЕС, счита, че поради липса на доказателства за данъчна измама, незаконосъобразно приходната администрация е отказала да зачете доказателствата за изпращане и транспортиране на стоките по процесните ВОД. По отношение на фактури № 82/31.07.2009 г. с получател "GСV DЕLIСО", АС - П. е приел за установено от представения към преписката формуляр SСАС 2004 за обмен на информация, че към момента на издаване на тази фактура и момента на натоварване на стоката по представеното ЧМР, дружеството - получател на ВОД не е било регистрирано по ДДС, но тъй като било регистрирано на 01.08.2009 г., то към датата на получаване на стоката, съгласно представеното потвърждение за получаване от 03.08.2009 г., доставката по фактура № 81/15.07.2009 г. отговаряла на чл. 7 от ЗДДС и за нея неправилно приходната администрация начислила 20 % данък в размер на 21 759,66 лева. От друга страна и по отношение на тази доставка били представени ЧМР и потвърждение за получаване, поради което РА в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 21 759,66 лева, съдът приел за незаконосъобразен. При изложените мотиви, в диспозитива на съдебния акт, АС - П. отменил РА, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 22 039,66 лева. С решението в частта, в която жалбата на "РУ ЖЕЛ" ООД е отхвърлена, АС - П. приел законосъобразност на РА, в частта на допълнително начислен ДДС по фактура № 81/15.07.2009 г. в размер на 22 039,66 лева и в частта на отказано право на данъчен кредит в размер на 2 720 лева по фактури № 192/02.06.2008 г. и № 194/02.06.2008 г., издадени от "Клан ХЛ" ООД за извършени услуги по клане на патици. По отношение на фактура № 81/15.07.2009 г. с получател "GСV DЕLIСО", АС - П. е приел за установено от представения към преписката формуляр SСАС 2004 за обмен на информация, че към момента на издаване на тази фактура, дружеството - получател на ВОД не е било регистрирано по ДДС, поради което доставката по фактура № 81/15.07.2009 г. не отговаря на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и за нея правилно приходната администрация начислила 20% данък в размер на 22 039,66 лева, поради което приел, че в тази част РА е законосъобразен и следва да се потвърди. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2 720 лева по фактури № 192/02.06.2008 г. и № 194/02.06.2008 г., издадени от "Клан ХЛ" ООД за извършени услуги по клане на патици, АС - П. е приел, че "РУ ЖЕЛ" ООД не е представило оригинални екземпляри на фактурите, а само копия, които не са заверени от издателя, а при извършена проверка на доставчика "Клан ХЛ" ООД се установило, че фактурите са анулирани от издателя поради допуснати технически грешки и вместо тях са издадени други две фактури с други стойности, поради което приел, че правилно с РА на основание чл. 71, т. 1 от ЗДДС данъчния кредит е отказан. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - П., настоящия касационен състав на ВАС, намира, че решението на АС - П. е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, по следните съображения: Разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗДДС регламентира ВОД и това е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. ВОД са облагаеми със ставка нула, съгласно чл. 53, ал. 1 ЗДДС. Ал. 2 на същата правна норма препраща към ППЗДДС, относно документите, с които се доказва ВОД. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС (в приложимата редакция ДВ, бр. 101 от 2006 г.), като са разделени на две групи - документ за доставката и документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. С оспореното решение, в частта, с която е отменен РА, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 539 046,85 лева, ведно със законните лихви върху тази сума, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на патешки продукти за три дружества - "SARL EURAVI", "МIМОRЕLLА" и "GСV DЕLIСО", спорен по делото е въпроса за наличие на документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на Белгия и Франция. В приложимата по време редакция на чл. 45 от ЗДДС - тази след новелата от ДВ бр. 101 от 2006 г., т. 2 включва три букви, като изпращането или транспортирането на стоката се установява алтернативно с две групи документи - транспортен документ или писмено потвърждение от получателя, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. По делото няма спор, че доставчика "РУ ЖЕЛ" ЕООД не разполага с договори, от които да се установи от кого и за чия сметка е транспорта. Тъй като представя транспортни документи, в който за превозвач е вписано трето лице и дава обяснения, че транспорта е за сметка на получателя, приходната администрация и съда правилно са приели, че в конкретния случай е относима хипотезата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, при която доказването на изпращането или транспортирането се осъществява с транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка. Макар правилно да е ограничил обсега на доказване с обсъждане само на спорния факт по чл. 45, т. 2 ППЗДДС, при определянето на доказателствената стойност на доказателствените средства по чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС, съдът не е съобразил оценъчната си дейност с правилата на чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като не ги е съпоставил с другите доказателствени източници. Отделно от това, позовавайки се на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, която безспорно предвижда, че върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта, АС - П. е приел, че в тежест на органа по приходите е докаже по безспорен и категоричен начин отрицателния факт, че стоката не е прехвърлена от продавача на купувача, а същата е реализирана на вътрешния пазар. Константна е практиката на СЕС, че освобождаването от ДДС на ВОД е приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга ДЧ и вследствие на това изпращане стоката е напуснала физически територията на държавата-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ревизираното лице по правилата на националното право (т. 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-273/11 M.-G. K.). Въпросът, дали лицето е изпълнило полагащите му се задължения в областта на доказването и на дължимата грижа, спада към компетентността на запитващата юрисдикция. Настоящата инстанция счита, че задължението на доставчика по доказване на ВОД не е изпълнено надлежно с представените от това дружество транспортни документи и потвърждения за получаване, доколкото доказателствената им стойност е опровергана от събраните по делото доказателства. В този смисъл, настоящата касационна инстанция не споделя фактическите констатации на АС - П. и обоснованите въз основа на тях правни изводи, поради което ще следва да изложи самостоятелни мотиви по отношение на всяка от декларираните от "Ру жел" ЕООД ВОД на патешки продукти. Относно декларирания от "РУ ЖЕЛ" ЕООД ВОД на патешки продукти по фактура № 45/01.10.2008 г., настоящата инстанция счита за установено, че не е доказано изпращане и транспортиране на стоките с представените от ревизираното лице ЧМР от 01.10.2008 г., в което е посочен автомобил с рег. № СА 3580 КХ/С 2684 ЕМ и превозвач "ДГ транс" ООД и потвърждение за доставка от 03.10.2008 г., подписано от Уили Р. Д. Н., като представляващ френското дружество "SАRL ЕURAVI". Неправилно съдът приема, че с представеното от ревизираното лице ЧМР се установява изпращането и транспортирането на стоката с превозвач "ДГ Транс" ООД, след като при извършена насрещна проверка на превозвача "ДГ Транс" ООД не се установява извършен транспорт по посоченото ЧМР. При извършена насрещна проверка на превозвача "ДГ транс" ООД е установено, че през м. 10/2008 г., дружеството е извършило транспортна услуга с място на товарене - с. Б. Даскалови, дата на товарени 04.10.2008 г. и изпращач "Мийттингс" ЕООД. В тази връзка, от превозвача е представено ЧМР, в което като изпращач е посочена фирма "Мийттингс" ЕООД и фактура за извършен транспорт с получател "Миморела", Белгия. Същото се установя и от заключението по назначената ССчЕ и показания на свидетелката Д. С., която в качеството си на управител на превозвача "ДГ Транс" ООД дава показания, че за извършените транспорти от дружеството са представили доказателства, с които разполагат, от които се установява различен изпращач на стоката по ЧМР, но не може да обясни наличието на ЧМР в ревизираното лице с подпис и печат на тяхната фирма. Наред с това, от ОД на МВР -С. З. е предоставена информация относно датите на излизане и влизане през границата на Р България за периода от м. 10.2008 г. на товарен автомобил с рег. № СА 3580 КХ/С 2684 ЕМ, според която през м. 10/2008 г. този товарен автомобил е напуснал България през ГКПП Р. Д. мост на 05.10.2008 г. и 21.10.2008 г. Обоснован е извода на приходната администрация, че в случая е опровергано и съдържанието на представеното потвърждение за получаване на стоките с дата 03.10.2008 г., след като товарния автомобил, с който се твърди превозването на стоката е регистриран за излизане от страната два дни по-късно - на 05.10.2008 г. Предвид изложеното, настоящата инстанция счита извода на АС - П., че транспорта по процесната ВОД е осъществен от "ДГ Транс" ООД, а стоката получена във Франция на 03.10.2008 г., което е удостоверено с представеното потвърждение за получаване е необоснован. Отделно от изложеното, настоящата инстанция счита, че тук е мястото да изложи аргументи, които са относими за всички представени от ревизираното лице транспортни документи и потвърждения за доставки. Неправилно АС - П. приема, че макар да съществуват неясноти относно транспортирането на стоките, то с оглед неоспорените от приходната администрация потвърждения за получаване, следва да се обоснове извод за установеност на факта на получаване на стоките и транспортирането им по начина, посочен в представените от ревизираното лице транспортни документи с аргументи, че за доказване на ВОД закона предвижда алтернативно представяне на транспортни документи или потвърждение за получаване. Правилно съдът приема, че за доказване на ВОД е достатъчно да се представи само единия от алтернативно предвидените в чл. 45, т. 2, б. "а" документа. Вярно е и разбирането на съда, че доказателствата за транспорт и получаване следва да сочат до един възможен извод за извършен или не ВОД. В случая, обаче са представени и двата вида документи. Доказателствената стойност и на ЧМР и потвърждения за получаване е оборена със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, поради което неправилно съдът приема, че потвържденията за доставка са приети от приходната администрация без възражения, от което следва и доказан транспорт по начина посочен в транспортните документи. В РА твърдението на приходната администрация за недостоверност на потвържденията за получаване е обосновано със справки на ОД на МВР - С. З., установяващи факта, че е обективно невъзможно получаване на стоки във Франция и Белгия на дати, посочени в потвържденията за доставка, след като транспортното средство, с което ревизираното лице твърди извършен транспорт обективно не е било възможно да достави стоките при положение, че е регистрирано да излиза от границата на страна на по-късна дата или, че са събрани доказателства за натоварването му със стоки с друг изпращач. Отделно от това, в решението на горестоящия административен орган, без да се въвеждат нови основания за липса на ВОД, в светлината на решение по дело С-409/04 Telefs, постановено от СЕС се твърди, че от представените по делото доказателства не може да се приеме, че "РУ ЖЕЛ" ЕООД е предприело всички разумни мерки в рамките на своите възможности да се увери в добросъвестността на получателя и че неговото участие в измама не е изключено, като се има предвид, че едно и също лице е представител както на българската фирма, така и на чуждестранните контрагенти и същото това лице е подписвало както фактурите за продажба, така и потвържденията за получаване на стоки. Факта, че едно и също физическо лице - Уили Р. Д. Н. е едновременно представител на трите дружества - получатели по доставката "SARL EURAVI", "МIМОRЕLLА" и "GСV DЕLIСО" е безспорно установен от подписаните само от това лице потвърждения за доставка. Факта, че същото това лице е съдружник при 50 % дялово участие в търговското дружество "Клан ХЛ" ООД се установява от представените по делото данни от Търговския регистър и дружествен договор на "Клан ХЛ" ООД (л. 443-448 от том 2). От обясненията на управителя на "РУ ЖЕЛ" ЕООД (л. 1139, том. 4), се установява, че дружеството купува патици, които се колят на ишлеме в кланицата в с. Б. Даскалови, собственост на "Клан ХЛ" ООД, а добитата продукция се продава на фирма "SARL EURAVI" с представител Уили Р. Д. Н., който се занимава с организирането на износа за Франция. От показанията на свидетелите, управители на транспортните фирми се установява, че като превозвачи са имали отношения с фирмите на Уили Р. Д. Н. и са договаряли с тях. При преценка достоверността на потвържденията за получаване, настоящата инстанция съобразява освен изложените факти, които сочат на възможна симулация и факта, че получаването на стоките по процесните ВОД не се потвърждава от нито едно от събраните по делото доказателства. Като индиция за недостоверност на потвържденията за получаване служат и данните събрани по линия на международното сътрудничество с официалните документи SCAC. Следователно, в случая е установено от справките на ОД на МВР - С. З., че е обективно невъзможно получаване на стоките с транспортни средства, посочени в ЧМР на посочените дати на потвържденията за доставка, липсват други доказателства потвърждаващи доставката предвид факта, че е опровергана верността на представените ЧМР с извършените проверки на превозвачите, посочени в тях, при които се установява, че не са извършили транспорт по процесните ВОД, налице са и доказателства, събрани по линия на международното сътрудничество, които са в противоречие с представените потвърждения за получаване и не на последно место установени са факти сочещи, че участието на ревизираното лице в данъчна измама не е изключено. Относно декларирания от "РУ ЖЕЛ" ЕООД ВОД на патешки продукти по фактура № 47/17.10.2008 г., настоящата инстанция счита за установено, че не е доказано изпращане и транспортиране на стоките с представените от ревизираното лице ЧМР от 17.10.2008 г., в което е посочен автомобил с рег. № СА 2228 МВ/С 3623 ЕР и превозвач "Вики - ВТ" ООД и потвърждение за доставка от 20.10.2008 г., подписано от Уили Р. Д. Н., като представляващ френското дружество "SАRL ЕURAVI". Безспорно установено по делото е, че при извършена насрещна проверка на превозвача "Вики - ВТ" ООД, управителя му декларира, че дружеството не е извършвало превози с изпращач "Ру жел" ЕООД. Представени са доказателства от превозвача - ЧМР, фактура, пътни листа и заявки за транспорт, от които се установява, че през м. 10/2008 г. "Вики - ВТ" ООД е извършило транспортна услуга до Белгия и Франция с място на товарене с. Б. Даскалови, дата на товарене - 17.10.2008 г., но с изпращач "Мийттингс" ЕООД. В този смисъл са и показанията на разпитания като свидетел, управител на превозвача "Вики - ВТ" ООД, заключение по назначена ССчЕ. При тези доказателства, необосновано съдът приема, че е извършено транспортиране на стоката с превозвач "Вики - ВТ" ООД и удостоверено получаването и от "SАRL ЕURAVI", чрез представителя му Уили Р. Д. Н.. При наличие на противоречиви данни в представените от ревизираното лице транспортни документи и потвърждение за получаване, както и липса на други убедителни доказателства които да ги потвърждават, необосновано съдът е приел за установена тяхната достоверност. Относно декларирания от "РУ ЖЕЛ" ЕООД ВОД на патешки продукти по фактури № 50/11.11.2008 г., № 51/17.11.2008 г., № 59/30.12.2008 г., 60/31.12.2008 г. и № 62/27.01.2009 г., настоящата инстанция счита за установено, че не е доказано изпращане и транспортиране на стоките с представените от ревизираното лице ЧМР и потвърждение за получаване, тъй като е установено по делото, че вписаният в ЧМР превозвач "Виктория бус" ЕООД не е извършил превоз на стоки по представените от ревизираното лице ЧМР. Установено е, че "Виктория бус" ЕООД е извършил един превоз с изпращач "Ру жел" ЕООД, с дата на изпращане на стоката - 17.05.2008 г., за което представя ЧМР от същата дата, което не кореспондира по съдържание с представените от ревизираното лице ЧМР. Установено е също, че автомобил с рег. № СА 3580 КХ/С 2684 ЕМ, с който се твърди извършен транспорт на стоките по фактури № 50 и № 51, и автомобил с рег. № ВТ 7668 ВК/С 1513 ЕР, с който се твърди извършен транспорт по фактура № 62, не са собственост на сочения в ЧМР превозвач "Виктория бус" ЕООД, а на "ДГ транс" ООД, а по отношение на всички транспортни средства, посочени в представените от ревизираното лице ЧМР е установено, че не са излизали през границата на страната по времето, когато се твърди, че стоката е натоварена в България и пристигнала във Франция или Белгия. В този смисъл са и събраните по делото гласни доказателства и заключения по назначена ССЧЕ. Следва да се приемат за недостоверни и представените потвърждения за получаване по аргументите изложени по - горе, че удостоеното с тях получаване е неубедително доколкото не е подкрепено с други доказателства и изхожда от едно лице, което едновременно е управител на трите дружества получатели и съдружник в българското дружество "Клан ХЛ", стопанисващо кланицата в с. Б. Даскалови, от където стоките се изпащат. Относно декларирания от "РУ ЖЕЛ" ЕООД ВОД на патешки продукти по фактури № 55/30.11.2008 г. и 56/17.11.2008 г., настоящата инстанция счита за установено, че не е доказано изпращане и транспортиране на стоките с представените от ревизираното лице ЧМР от 29.11.2008 г. с посочен в него превозвач "Имексим" ООД и автомобил с рег. № ВТ 7668 ВК/С 1513 ЕР и ЧМР от 15.12.2008 г. с посочен в него превозвач "Имексим" ООД и автомобил с рег. № ВТ 7668 ВК/С 1513 ЕР, както и с двете потвърждения за доставка от 20.10.2008 г. и 18.12.2008 г., подписано от Уили Р. Д. Н., като представляващ френското дружество "SАRL ЕURAVI". Отново при извършена проверка на превозвача "Имексим" ООД е установено, че през м. 11.200 г. няма извършен транспорт с изпращач "Ру жел" ЕООД, а през м. 12.2008 г. е извършен един транспорт, за което е представено ЧМР, но от справката получена от ОД на МВР - С. З. се установило, че транспортното средство, с което се е твърдял извършен транспорт е напуснало територията на страната няколко дни по-късно от датата на която според потвърждението за доставка, стоката е получена във Франция. При така установените факти, необосновано съдът приема за доказано изпращане и транспортиране на стоките с посочените документи, още повече, че тезата на ревизираното лице за тяхната достоверност не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал чрез разпит на свидетели и заключения по ССчЕ и СГЕ. Тук е мястото да се посочи, че при съвкупна преценка на доказателствата, необосновано съдът приема, че СГЕ подкрепя тезата на ревизираното лице за извършен транспорт, доказан с представените от него ЧМР. На първо место, въпреки отправено искане за представяне на ЧМР в оригинал, съдът не е задължил "РУ ЖЕЛ" ЕООД да ги представи и експертизата е извършена на представени копия от документи. На второ место от факта, установен с експертизата, че във всички ЧМР е поставен печат на фирмата превозвач, но не може да се установи лицето подписало за превозвач не следва еднопосочен извод за извършен транспорт от превозвача посочен в ЧМР, при наличие на убедителни доказателства в противоположен смисъл. Относно декларирания от "РУ ЖЕЛ" ЕООД ВОД на патешки продукти по фактури № 70/27.03.2009 г., № 72/10.04.2009 г., № 76/25.05.2009 г. и № 78/10.06.2009 г., издадени на "MIMORELLA" и № 84/21.08.2009 г., № 85/26.08.2009 г. и № 86/31.08.2009 г., издадени на "GCV DELICO", настоящата инстанция счита за установено, че не е доказано изпращане и транспортиране на стоките с представените от ревизираното лице ЧМР и потвърждение за получаване, тъй като е установено по делото, че вписаните в ЧМР превозвачи "Виктория бус" ЕООД, "Имексим" ЕООД и "Вики-ВБ" ЕООД не са извършили превоз на стоки по представените от ревизираното лице ЧМР. Както се посочи по-горе, установено е по делото, че "Виктория бус" ЕООД е извършил един превоз с изпращач "Ру жел" ЕООД, с дата на изпращане на стоката - 17.05.2008 г., за което представя ЧМР от същата дата, което не кореспондира по съдържание с представените от ревизираното лице ЧМР. Превозвачите "Имексим" ЕООД и "Вики-ВБ" ЕООД също представят ЧМР, пътни листове и фактури, сред които не фигурират товарителниците, представени от ревизираното лице. Наред с това и тук следва да се посочи за установен факта, че в хода на ревизионното производство е установено чрез справки на ОД на МВР - С. З., че сочените транспортни средства в представените от "Р. Ж." ЕООД транспортни документи, не са напускали територията на страната на датата на натоварването, или следваща дата на натоварването на стоките, а напротив в някои случай са напуснали страната на дата, която следва датата на твърдяното получаване по потвърждението за получаване. В този смисъл са и показанията на разпитаните по делото свидетели и заключение по назначена ССчЕ. От своя страна заключението по назначената СГЕ не обосновава различни изводи. При наличие на противоречиви данни в представените от ревизираното лице транспортни документи и потвърждение за получаване, както и липса на други убедителни доказателства, които да ги потвърждават, необосновано съдът е приел за установена тяхната достоверност. Относно декларирания от "РУ ЖЕЛ" ЕООД ВОД на патешки продукти по фактура № 82/31.07.2009 г. с получател "GСV DЕLIСО", правилно АС - П. е приел за установено от представения към преписката формуляр SСАС 2004 за обмен на информация, че към момента на издаване на тази фактура и момента на натоварване на стоката по представеното ЧМР - 31.07.2009 г., дружеството - получател на ВОД не е било регистрирано по ДДС. О. същия формуляр на белгийската администрация се установява, че получателя "GСV DЕLIСО" е регистрирано като данъчно задължено лице на 01.08.2009 г. Спорен по делото е въпроса кога настъпва данъчното събитие по процесната ВОД, като приходната администрация е приела, че това е датата на издаване на фактурата - 31.07.2009 г., а съда е приел, че това е датата, когато е издадено потвърждение за получаване на доставката - 03.08.2009 г., подписано от Уили Р Д. Н., като представител на "GСV DЕLIСО", Белгия. Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при вътреобщностна доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Това означава, че в този случай се прилагат нормите на чл. 25, ал. 2-5 от ЗДДС. Съгласно чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За да се отговори на въпроса към кой момент, получателя по доставката придобива собствеността върху стоките по процесната ВОД, следва да се извърши преценка на всички специфични за ВОД обстоятелства, включително и условията на превоза. По делото няма спор, че условията на доставката не са писмено договорени, че е издадена фактура от доставчика на получателя на 31.07.2009 г., а от представеното ЧМР се установява изпращането на стоките на 31.07.2009 г. От писмените обяснения на управителя на "РУ ЖЕЛ" ЕООД, които в тази насока са последователни, се установява, че след като "РУ ЖЕЛ" ЕООД предаде живите пилета на "Клан ХЛ" ЕООД, където същите се разфасоват, получателя на стоките се занимава с организирането на транспорта и износа им, като собствеността върху продукцията се прехвърля на купувача в склада на кладницата в с. Б. Даскалови при натоварване на продукцията (л. 1139, том 4). При тези факти, няма основание да се приеме извода на АС - П., че придобиването на стоките от получателя става на датата на пристигането им в Белгия - 03.08.2009 г., обосновано с представено потвърждение за доставка от същата дата. С оглед установените факти по делото за условията на доставката и превоза, правилно приходната администрация е приела, че придобиването на стоките от получателя е станало на 31.07.2009 г., към която дата безспорно установено по делото е обстоятелството, че получателя "GСV DЕLIСО" не е данъчно регистрирано лице, поради което за процесната ВОД не е налице едно от кумулативно предвидените предпоставки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаването и. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение на АС - П. е неправилно, в частта в която е отменен РА, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 560 806,46 лева, ведно със законните лихви върху тази сума, във връзка с непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) на патешки продукти за три дружества - "SARL EURAVI", "МIМОRЕLLА" и "GСV DЕLIСО", поради което следва да бъде отменено. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови ново решение, с което да се отхвърли жалбата на "Р. Ж." ЕООД- гр. С. Загора против РА, в тази му част. По касационната жалба на "РУ ЖЕЛ" ЕООД - гр. С. Загора, настоящият съдебен състав намира, че решението на АС - П. в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството против РА, в частта на допълнително начислен ДДС в размер на 22 039,66 лева и отказано право на данъчен кредит в размер на 2 720 лева, ведно със законните лихви върху тези суми е правилно. Правилно АС - П. е приел за установено, че за м. 07.2009 г. "РУ ЖЕЛ" ЕООД е декларирало ВОД на патешки продукти към "GСV DЕLIСО" и издало фактура № 81/15.07.2009 г. с получател "GСV DЕLIСО". Правилно съдът е приел за установено от представения към преписката формуляр SСАС 2004 за обмен на информация, че към момента на издаване на тази фактура, дружеството - получател на ВОД не е било регистрирано по ДДС, поради което доставката по фактура № 81/15.07.2009 г. не отговаря на чл. 7 от ЗДДС и за нея правилно приходната администрация начислила 20 % данък в размер на 22 039,66 лева. В касационната жалба липсват конкретни доводи за неправилност на решението в тази му част, и при служебна проверка извършена от настоящата инстанция за съответствието му с материалния закон се установява правилността му. По отношение на непризнатото право на данъчен кредит в размер на 2 720 лева по фактури № 192/02.06.2008 г. и № 194/02.06.2008 г., издадени от "Клан ХЛ" ООД за извършени услуги по клане на патици, правилно АС - П. е приел, че "РУ ЖЕЛ" ООД не е представило оригинални екземпляри на фактурите, а само копия, които не са заверени от издателя, а при извършена проверка на доставчика "Клан ХЛ" ООД се установило, че фактурите са анулирани от издателя поради допуснати технически грешки и вместо тях са издадени други две фактури с други стойности. При тези констатации, които не се оспорват от касатора "РУ ЖЕЛ" ЕООД, правилно съдът е приел, че са налице основания по чл. 71, т. 1 от ЗДДС за отказ на право на данъчен кредит по тези две фактури. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция счита, че обжалваното решение на АС - П. е правилно в тази му част и следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: С оспореното решение, съдът е осъдил Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП да заплати на "РУ ЖЕЛ" ЕООД сумата от 13 815,06 лева, представляваща разноски по делото съобразно уважената част от жалбата, както и осъдил "РУ ЖЕЛ" ЕООД да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП сумата от 370,77 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от жалбата. С подадената касационна жалба от Директора на Дирекция "ОДОП" - П. решението се оспорва и в частта на разноските, поради което и с оглед крайния изход на спора, решението на АС - П., в частта в която Дирекция "ОДОП" - П. при ЦУ на НАП да заплати на "Ру жел" ЕООД сумата от 13 815,06 лева, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от жалбата е неправилно и следва да бъде отменено. Настоящата инстанция като съобрази, че делото е с определен материален интерес в общ размер от 730 406,54 лева, счита, че съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния размер за юрисконсултско възнаграждение, при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. възлиза на сумата 3530 лева плюс 1 % за горницата над 100 000 лева, или това е сумата от 9 834 лева, поради което "РУ ЖЕЛ" ЕООД дължи разноски на Дирекция "ОДОП" - П. за всяка инстанция в размер на 9834 лева или общо разноски в размер на 19 668 лева. В случая, с оспореното решение, в полза на Дирекция "ОДОП" - П. са присъдени разноски в размер на 370,77 лева, поради което с настоящото решение следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 19 297 лева, представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение

Цитирани разпоредби

1