Решение № 8494 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2012 г.
ВАСV отделение13.06.2012 г.докладчик Илиана Славовска
Диспозитив
ОТМЕНЯ по жалба на Мирослав Василев Симеонов от гр. София заповед № К-13089 от 12.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи. Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд.
Мотиви
Решение № 8494 от 13.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1283/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мирослав Василев Симеонов от гр. София срещу заповед № К-13089 от 12.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която е било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение като държавен служител, като възникнало след като назначеният държавен служител е упражнил правото си на пенсия - по инициатива на органа. В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Иска се неговата отмяна, поради неправилно прилагане на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административно процесуални правила при издаването му. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима, а по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол е заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с Мирослав Василев Симеонов, като възникнало, след като държавния служител е упражнил правото си на пенсия по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 от ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правило, но същият е постановен в нарушение на материалния закон. Не се спори по делото, че жалбоподателят е заемал длъжност специалист I степен в Сектор "Отбранително-мобилизационна подготовка" в Дирекция "Специализирани полицейски сили" при Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, на която е назначен със заповед рег. № Оз-370 от 12.04.2011 г. на основание чл. 186, ал. 1 ЗМВР и в изпълнение на заповед рег. № К-3191/28.03.2011 г. на МВР относно изменение на заповед рег. № К-2223/25.02.2010 г. за изменение на щат на Дирекция "Специализирани полицейски сили" към Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, считано от датата на встъпване в длъжност. От приложеното по делото предложение от Директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" МВР се установява че Симеонов е заемал длъжност в МВР от 01.09.1994 г. до момента на издаване на процесната заповед, като е заемал различни длъжности. Със заповед рег. № К-1051 от 05.03.2009 г. на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР служебното му правоотношение е било прекратено, но тази заповед е била отменена с влязло в сила решение № 11029 от 29.09.2010 г., по адм. дело № 7560/2010 г. на Върховния административен съд, при което същият е бил възстановен на работа. При това служебното му правоотношение се счита за непрекъснато до момента на постановяване на процесната заповед. С отмяната на заповедта е възстановено съществуващото положение, преди издаването й, като се заличават с обратна сила нейните последици. Ето защо в случая не са налице фактическите предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 15 ЗМВР, тъй като служебното правоотношение на Симеонов не е възникнало след като е упражнил правото си на пенсия. Обстоятелството, че междувременно същият е упражнил това си право, не води до обратен извод, тъй като не е налице предпоставката служебното правоотношение да е възникнало след упражняването на това право. Предвид изложеното настоящият състав на Върховния административен съд - Пето отделение, намира жалба за основателна, при което обжалваната заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,