Решение № 7656 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2017 г.

Решение № 7656 от 8.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2739/2017 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от М. Д. К. от гр. П., подадена чрез пълномощник адв. И. М., против решение № 3 от 04.01.2017 г. по адм. дело № 1433/2016 г. на Административен съд - П., 15-ти състав, с което е отхвърлена жалбата й против Нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/678 от 18.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-П., с която се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/04470 от 16.02.2010 г., както и се иска връщане на изплатената първа част от финансовата помощ в размер на 24446,00 лева и е осъдена да заплати в полза на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 1263.38 лв. В касационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, тъй като нотариалната покана не отговаря на изискванията за форма на административния акт. Касаторът твърди, че в нотариалната покана липсват мотиви, защото не е посочено основанието на което се отказва плащане и се иска връщане на вече изплатени суми. Излага, че съдът неправилно е кредитирал констатациите на вещите лица, тъй като изводите им са ирелевантни към предмета на спора. Моли, да се уважи касационната жалба и по същество да се отмени нотариалната покана, с която е отказано плащането и се изисква връщането на полученото първо плащане по Договор № 16/112/04470 от 16.02.2010 г., както и да му се присъдят направените разноски по делото. Ответникът - директора на Областна дирекция - П. на държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник ст. юриск. К. Н. - Гърова, с писмени бележки оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение и искане да бъде потвърдено, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че лицето като ползвател е сключило договора от 16.02.2010 г. с ДФ "Земеделие" за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" за предоставяне на безвъзмездна помощ в два етапа, като съобразно клаузите на договора е предвидена възможност да се откаже плащане и да се възстанови вече платеното, при липса на увеличение на икономическия размер на земеделското стопанство най-малко с три икономически единици. Излага, че позоваването на клаузите на договора относно наличие на основания за отказ без да се посочва изрично Наредба № 9/2008 г. не е нарушение на изискването за форма в контекста на посочване на правни основания, още повече, че посочените фактически основания са идентични с тези по Наредбата. Сочи, че изложените мотиви са в достатъчна степен ясни, непротиворечиви и съответни на фактическите обстоятелства, за да се направи обоснован извод за изпълнение на изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Излага, че от назначената съдебно-агротехническата експертиза е установена липсата на данни за проведени агротехнически мероприятия, необходими за създаване и отглеждане на лешникови насаждения като изпълнение на бизнес-плана. Сочи съще, че представените доказателства за закупуване са един ден преди крайния срок, което при липсата на данни за работници и техника, не може да обоснове изпълнение. Предлага решението да бъде оставено в сила. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 3 от 04.01.2017 г. по адм. дело № 1433/2016 г. на Административен съд - П., 15-ти състав, е отхвърлена жалбата на М. Д. К. против Нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/678 от 18.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., с която се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/04470 от 16.02.2010 г., както и се иска връщане на изплатената първа част от финансовата помощ в размер на 24446,00 лева. Със същото решение М. К. е осъдена да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по делото в размер на 1263.38 лв. Съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и същият представлява ИАА. Приел е, че спорът между страните е дали има основание за изпращане на процесната нотариална покана за доброволно изпълнение, поради неизвършването на инвестиции в договорения срок, предвиден в Наредба № 9, при наличие на които за ползвателят на помощта възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към нея и същият не следва да получи второ плащане. Приел е, че в случая, бизнес плана на настоящият касатор по одобрения за подпомагане проект и предмет на изпълнение съгласно сключения Договор за отпускане на финансова помощ включва задължение да извърши всички посочени мероприятия включени в бизнес плана в срок до 16.02.2013 г. като срокът започва да тече от датата на подписване на договора, съгласно чл. 3.2 от Договора. Съдът е съобразил изслушаното по делото и прието без оспорване заключение на съдебно - агротехническата експертиза, изцяло потвърждаващо изводите на административния орган по отношение на факта, че не са проведени агротехнически мероприятия, необходими за създаване и отглеждане на годно лешниково насаждение и е налице неизпълнение на договорните задължения. Съдът е приел, че в случаи като процесния, когато има неизпълнение на нормативно (от Наредба № 9) и договорно задължение на ползвателя (от Договора), административният орган в съответствие с чл. 8, ал. 1, т. 10. от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. е изискал ползвателят на помощта да възстанови цялата сума на полученото по чл. 6, т. 1 плащане заедно със законната лихва към нея и е отказал плащането по чл. 6, т. 2 тъй като е установено изкуствено създаване на условия, включително функционална несамостоятелност, с оглед получаване на предимство за получаване на помощта в противоречие на целите на мярката. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното решение е правилно. Производството пред административния съд е образувано по жалба от М. Д. К. против Нотариална покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/678 от 18.04.2016 г. на директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие" - П., с която се отказва изплащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по Договор № 16/112/04470 от 16.02.2010 г., както и се иска връщане на изплатената първа част от финансовата помощ в размер на 24446,00 лева. С обжалвания акт са посочени и причините за наложения отказ. От приложения Договор № № 16/112/04470 от 16.02.2010 г. се установява, че М. Д. К. е сключила договор за отпускане на финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. на основание чл. 21, ал. 2 за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., наричана само "Наредба № 9". Предвидено е помощта да се изплати на два етапа: първо плащане в размер на 24 446 лева, а второ плащане в размер на 24 446 лв. се изплаща при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици /ИЕ/. Срокът за извършване на всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана е определен в срок до 16.02.2013 г. По договора ползвателят е длъжен да извърши всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана към годината на проверката, в срока по т. 3.1 - 16.02.2013 г. и в съответствие с одобрения бизнес план. В Договора са предвидени основания за отказ да се извърши второто плащане и изисква да се възстанови цялата сума, които са отразени в обжалваното решение. Основните дейности и цели е създаване на годно лешниково насаждение, като началният икономически размер на стопанството в икономически единици е 2,01 ИЕ, а икономическият размер на стопанството към периода на проверката и изпълнението на бизнес-плана е 7,10 ИЕ. При извършените проверки по допустимостта на плащането, е установено, че ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за изпълнение в бизнес плана в срока по договора или ги е изпълнил неточно и/или изискуемите документи за доказването им не са представени. Съдът точно е посочил, че след извършена проверка от ДФ "Земеделие" на 25.07.2012 г., обективирана в Контролен лист за посещение на място е констатирано че инвестицията не е извършена, като по договор засадената площ е 2,3 дка, а на място са 0,65 дка. В извършена последваща проверка обективирана в Контролен лист за посещение на място с дата 26.06.2014 г. л. е констатирано за парцел № 004057, в землището на с. Д., че три броя от стартерите не са свързани със захранваща тръба, следователно тези редове не се напояват, а за парцел № 029142, в землището на с. Г. И., е констатирано, че направеният сондаж не функционира, следователно и системата за капково напояване не може да функционира и не се използва по предназначение. По делото е изслушано заключение на съдебно - счетоводна експертиза, която изцяло е потвърдила фактическите констатации в оспореното уведомително писмо. Експертизата е установила, че бенефициентът има засадени 6,500 дка трайни насаждения с лешници при договор 23,00 дка, т. е. не е изпълнена инвестицията да създаде нови 16,500 дка с лешници. В производството административният съд е допуснал и приел и съдебно - агротехническа експертиза, по заключението на която е констатирано, че към датата на проверката няма създадени и отглеждани лешникови насаждения в процесните имоти. Двата поземлени имота са изорани и има бразди, в които на дълбочина 30-40 см и разстояние 5м./5 м. са заровени/забити пръчки от лешник/леска, като при изваждането им от почвата се установява, че те нямат коренова система. Съдът обективно е установил, че неизвършването на инвестиции в договорения срок е едно от основанията предвидени в Наредба № 9, при наличие на които за ползвателят на помощта възниква задължение да възстанови цялата сума на полученото първо плащане, заедно със законната лихва към нея и същият не получава второ плащане, доколкото предоставянето на финансовата помощ по Наредба № 9/2008 г. е обусловено от изпълнението на инвестициите, дейностите и целите, предмет на бизнес плана. Въз основа на установените фактически обстоятелства правилно съдът е приел, че административният орган е приложил материалния закон - след извършените по реда чл. 25, чл. 26, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 9, административни проверки и проверки на място е установил, че не са извършени в срок и в договорения размер предвидените инвестиции, поради което и в съответствие с чл. 4, т. 8 от Регламент /ЕС/№ 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент /ЕО/ № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, без да се засягат специфичните разпоредби, не се извършват плащания на бенефициери, за които бъде установено, че изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания, с оглед да получат облага в противоречие с целите на схемата за подпомагане. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е неправилно. В съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК, съдът е извършил обективно установяване на фактическите обстоятелства, като въз основа и на допуснатите и приети ССЕ и САЕ, е установил съществуването на фактическите основания, посочени в уведомителното писмо, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден в предвидената от закона форма, като фактическите основания за постановяване на отказа са изложени в него. Посочените в административния акт правни основания съответстват на фактическите основания, установени от административния орган и потвърдени от заключението на вещите лица по делото. Обективно съдът е съобразил заключенията на вещите лице, че предвидените дейности за създаване и отглеждане на лешникови насаждения не са извършени, за това е налице неизпълнение на договорните задължения, които кореспондират с фактическите констатации на органа, послужили като основания за отказ от подпомагане и за прекратяване на договора. Неоснователно е и възражението в касационната жалба относно формата на обжалвания ИАА - Нотариална покана. Освен процесната за доброволно изпълнение с изх. № 01-163-6500/678 от 18.04.2016 г., в която е обективиран отказ, е издадена и изрична заповед № 03-160-РД/305 от 18.04.2016 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" - П., в която са посочени същите мотиви, фактически и правни основания, като в нотариалната покана (отказ). Изрично в мотивната част на отказа административният орган е посочил, че: "Ползвателят не е изпълнил всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени за изпълнение на бизнес плана", както и че: "Икономическият размер на стопанството не се е увеличил най-малко с 3 ИЕ към периода на проверка на изпълнението на бизнес плана. При проверката е установено, че голям процент от насажденията и в двата парцела са изсъхнали и пропаднали" . В съответствие с ТР № 16/1975 г. на ВС следва да се съобрази наличието на съпътстващи документи издадени от помощните органи на административния орган в административното производство по издаване на акта в съответствие с изискванията на чл. 31а от Наредба № 9 (ред. ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 7.08.2012 г.), в каквато насока са контролните листи от извършените проверки на място, които са констатирали неизпълнение на бизнес плана, както и че не е увеличен икономическият размер на стопанството. Официалните свидетелстващи документи приложени към административната преписка, които се ползват с материална доказателствена сила в съответствие с чл. 179 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК са съставени от длъжностни лица на административния орган при извършени теренни проверки на място и въз основа на които е направена констатацията, че ползвателят на финансовата помощ не е изпълнил една от основните цели, предвиден в бизнес плана и не е постигнато нарастване на икономическия размер на стопанството съгласно Договор № 16/112/04470 от 16.02.2010 г. Приложените по преписката официални документи за извършени проверки и направени констатации, не са оспорени в съдебното производство по реда на чл. 193 от ГПК, поради което се ползва в пълна степен тяхната доказателствена сила. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател следва да заплати разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Д. фонд "Земеделие", Разплащателна агенция, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд- четвърто отделение