Решение № 5614 от 30.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна при Агенция Митници, подадена чрез юрк. Роева, срещу Решение 29 от 10.10.2022 г., постановено по адм. дело 550/2021 г. по описа на Административен съд Русе, с което по жалба на Астра Биоплант ЕООД е отменено Решение с рег. 32-253250 от 06.08.2021 г. към митническа декларация с MRN 21BG002002045285R8 от 22.02.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито в размер на 46 176,27 лева и ДДС в размер на 9235,25 лева, ведно с лихвата за забава върху тях. Агенция Митници е осъдена да заплати на Астра Биоплант ЕООД разноски по делото в размер на 1 438.80 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че в хода на административното производство по безспорен начин, посредством митническа лабораторна експертиза (МЛЕ), е установено, че стоката представлява растителна мазнина, поради което правилно е класирана под код по ТАРИК 1518009990 и допълнителните задължения за мито и ДДС са законосъобразно определени. Твърди се, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по комплексната съдебно икономическа-техническа експертиза (СИТЕ) и въз основа на него необосновано е приел, че са налични и животински мазнини в процесната стока. В случая не е бил изследван видът на холестерола. Оспорен е и изводът на съда, че пробите от процесната стока са взети неправилно от административния орган. В тази насока се твърди, че протоколите са подписани от представител на Астра Биоплант ЕООД без възражения относно начина и/или методите на взимане на пробите от специализирано дружество, с регистриран предмет на дейност инспекция на товари и стоков контрол. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против административния акт, а в условията на евентуалност - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанция, а в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. В настоящото производство касаторът, представляван от юрк. Димитрова, в писмено становище от 05.05.2023 г., излага подробни съображения за неправилност на обжалваното решение Ответникът Астра Биоплант ЕООД, чрез адв. Механджиева, оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Подробни аргументи излага в представена поделото писмена защита. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Русе е Решение рег. 32-253250 от 06.08.2021 г., издадено от директора на ТД Митница Варна при Агенция Митници, с което на основание чл. 29, чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 вр. чл. 5, т. 39, чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1 и чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013 вр. чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, митническа декларация MRN 21BG002002045285R8 от 22.02.2021 г. е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 %, и са установени публични задължения за досъбиране, както следва: мито в размер на 46 176.27 лв. и ДДС в размер на 9 235.25 лв., ведно с лихвата за забава върху тях. По делото е установено, че на 22.02.2021 г. с митническа декларация MRN 21BG002002045285R8/22.02.2021 г. дружеството е декларирало стока отработено масло за технически цели за режим допускане за свободно обращение с код по ТАРИК 1518009590 със ставка на митото 2% и държава на произход и износ Китай. Към митническата декларация са представени: фактура, опаковъчен лист, сертификат за произход, кантарна бележка, сертификат за анализ, известие за доставка, декларацията за устойчивост. На 27.02.2021 г. е взета проба от стоката за проверка на тарифното класиране, като е изготвена МЛЕ в Централната митническа лаборатория (ЦМЛ). Според експертизата, анализираната проба от стоката представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Въз основа на МЛЕ и придружаващите стоката документи е прието, че декларираната стока представлява негодна за консумация смес от растителни мазнини, поради което не се класира в посочения с МД код 15180095 от КН, а в код 15180099 от КН. В хода на съдебното производство е допусната и изслушана комплексна СИТЕ, която първинстанционният съд е кредитирал. Въз основа на допълнителен анализ на стероловото съдържание на пробата, експертизата е констатирала, че стеролите в пробата са малко количество - около 0,4%, но от тях холестеролът е 71,7%, което несъмнено доказва наличието на мазнини от животински произход в пробата. Първоинстанционният съд е обсъдил възраженията на страните, събраните по делото доказателства и заключението по комплексната СИТЕ и въз основа на тях е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е посочил, че административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170, ал. 3 вр. ал. 1 АПК и предоставената възможност за ангажиране на доказателства, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е прието в административния акт. Формирал е извод, че стоката е била неправилно тарифно класирана от митническите органи в код по ТАРИК 1518009990 Други, за който приложимата ставка на митото по отношение на трети страни е 7,7 %. Административният съд е приел, че приложеният способ за вземане на проби изцяло не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т.нар. флекситанкове). Това обстоятелство, според съда, изцяло компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото й преминаване от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите. Направен е извод, че процесната стока е смес от негодни за консумация растителни масла и животински мазнини, предназначена единствено за технически цели, поради което правилното ѝ тарифно класиране е стореното от дружеството с код по КН 15180095 и приложима ставка на митото 2 %. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение. При правилно тълкуване и приложение на материалния закон е обосновал правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предмет на спора пред административния съд е било правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на процесния продукт, описан в митническата декларация, като отработено масло от растителен произход за технически цели, а именно дали същият следва да се класира в код по КН 1518009590 или в код по КН 15180099. При определяне тарифното класиране на внасяните стоки, с приоритет се ползват обективните характеристики и качества на стоките. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C423/10). Пак според трайната съдебна практика предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C568/11, т. 41 и Oliver Medical, C547/13, т. 47). В допълнение предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C339/09). В разглеждания случай, като се е позовал на изслушаната по делото комплаксната СИТЕ, първоинстанционният съд обосновано е приел, че процесната стока съдържа животински мазнини, поради което първоначално декларираният от дружеството - вносител код 15180095 е правилен. В тази връзка следва да се посочи, че според заключението на експертизата в пробата от внесения продукт присъстват животински масла и мазнини, което се доказва от количеството на холестерола 27,6% от общата стеролово съдържание. Вещото лице посочва, че стоката е негодна за консумация смес, но не единствено от растителни мазнини, а от растителни и животински масла и мазнини. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът неправилно е кредитирал заключението на вещото лице по комплексната СИТЕ. Същата е компетентно и обективно изготвена, като АС Русе е съобразил, че констатациите на вещите лица кореспондират с приетите по делото писмени доказателства, в т.ч. търговските документи, придружаващи стоката и представени с митническата декларация. Не се споделя от настоящата инстанция и становището на касационния жалбоподател, че от проведената в хода на административното производство експертиза се установява изцяло растителният произход на внесената стока, тъй като въз основа на събраните в съдебното производство доказателства и констатациите на експертизата са установени нарушения при вземане на пробата от процесната стока. Настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд в тази насока, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК препраща към тях. В тежест на административния орган е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В случая административният орган не е доказал, че процесната стока представлява единствено смес от растителни мазнини, респ. не е доказал законосъобразното й тарифно класиране в код по КН 15180099. Като е достигнал до извод за противоречие на оспореното митническо решение с приложимия материален закон, АС Русе е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. Ответникът не е претендирал присъждане на разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,