Решение № 12837 от 15.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3567/2018 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Кавръков, от гр. Пловдив, чрез пълномощника си адвокат Чечова срещу Решение 755 от 09.02.2018 г., постановено по адм. дело 7307/2017 по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което се уважат предявените от него искове. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Ответника Българска народна банка чрез процесуалния си представител адвокат Найденов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба и частична неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е допустима. Производството пред Административен съд София град се е развило по предявените от А. Кавръков срещу Българска народна банка (БНБ) обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди: в размер на 8 627,97 лв. за забавено изплащане на гарантираните вземания от 196 000 лв. в Корпоративна търговска банка АД, за периода 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г. и в размер на 3 693,95 долара, представляващи курсовата разлика във валута, получена в резултата на повишаване на курса на валутата за периода на забавеното изплащане на гарантирания депозит и законната лихва върху всяко от вземанията от завеждане на иска до окончателното й плащане. Вредите се основават на твърдяно незаконосъобразното бездействие на БНБ да изпълни свое задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 1, § 3 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 30.05.1994 г. относно схемите за гарантиране на влоговете. Претендира се и законната лихва върху всяко от вземанията, считано от датата на предявяването им пред съда. С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявените искове, при приетото, че не са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините (ЗОДОВ) на които ищеца основава отговорността на ответника. Съобразно този изход на спора е осъдил ищеца да заплати на ответника разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и частично неправилно. Установено е от доказателствата по делото и не е спорно, че: ищецът е имал рамков договор за безсрочен депозит, с анекси към него, като видно от представеното удостоверение от Корпоративна търговска банка АД, към 06.11.2014 г., сумите са били: 352 582,87 лева, от които към Фондът за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) е подадена информация за подлежаща на изплащане сума в размер на 111 052.40 лв.; 50 828.11 EURO, от които към ФГВБ е подадена информация за изплащане на сума в размер на 16 009.24 евро; 107 363.93 USD, от които към ФГВБ е подадена информация за изплащане на сума в размер на 33816.22 USD; с решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ; на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и гарантираният размер от влога на ищеца е изплатен. При установената по делото фактическа обстановка несъответен на закона е извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения от ищеца иск за обезщетение на претърпени вреди, пропуснати ползи, произтичащи от несвоевременно изплащане на гарантирания размер на вложенията му в КТБ. БНБ е надлежен ответник съгласно разпоредбата на чл. 205 , ал. 1 АПК. Макар и структурирана като независима институция, отчитаща се пряко пред Народното събрание, при упражняване на вменените й от Закона за кредитните институция надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите, БНБ действа като държавен (публичен) регулаторен орган, като правоотношенията между БНБ и поднадзорните й търговски банки не са отношения между равнопоставени правни субекти, поради което редът за ангажиране отговорността на БНБ за вреди, причинени от нейни органи във връзка с осъществяване или неправомерното неосъществяване на вменената й от закона надзорна дейност може да се ангажира по реда на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ. Искът за вреди се основава на неприлагане от страна на БНБ на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство, гласяща: неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата) БНБ в качеството си на надзорен по отношение КТБ орган е дължал активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за неналични депозити, от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните от същата максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на Корпоративна търговска банка, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за съответния компетентен орган. В случая, постановявайки Решение 73/20.06.2014г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл.1, § 3 буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). Следва да се вземат предвид и постановените в хода на производството по делото решения на Съда на Европейския съюз по дело С-571/16 и С-501/18, постановени по преюдициални запитвания по дела със сходен предмет. Така съгласно Решение С-571/16 член 1, точка 3 и член 10, параграф 1 от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити, изменена с Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г., трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат, от една страна, национално законодателство, съгласно което установяването на неналичността на депозитите зависи от неплатежоспособността на кредитната институция и от отнемането на нейния банков лиценз, и от друга страна, отклоняване от предвидените от тези разпоредби срокове за установяване на неналичността и за изплащане на депозитите по съображение, че е необходимо кредитната институция да бъде поставена под специален надзор, както и че член 1, точка 3, подточка i) от Директива 94/19, изменена с Директива 2009/14, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявяват искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите. За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ /отм./ обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно, тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са да не се възпрепятства бързото изплащане като удължаване на императивните срокове може да се извършва само при изключителни обстоятелства. Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящият случай, вредата за ищецът се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 196 000 лева. Настоящия състав относно началната дата на периода приема, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, §3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищеца започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищцата липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11 2014 г. Неоснователни са доводите на ответника за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищецът е начислявана договорна лихва от КТБ. В хода на производството по делото БНБ е формирала изрично възражение, че до датата на изплащане на гарантирания размер на влоговете, КТБ е начислявала договорна лихва върху депозита на ищеца, съответно, че в изплатения му размер от 196 000 лева, е включена както главница, така и договорна лихва за периода 30.06.2014 г. до 06.11.2014 г. Видно обаче от представеното по делото писмо от КТБ с изх. 6524 от 28.12.2017 г. банката не може да удостовери каква част от изплатените от ФГВБ представлява главница и каква лихви. Отделно от това, салдото на депозита към 04.12.2014 г. е 241 530.47 лева, 73 547.71 долара и 34 818.87 евро значително надхвърлящо изплатения гарантиран депозит, незначителна част от което се явява начислената договорна лихва. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 196 000 лева за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г., възлиза на сума в размер на 5 624.38 лева при извършеното изчисление. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за тази сума и период като неправилно следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което същата се присъди. Решението се явява неправилно и в частта му относно присъдените на ответника разноски, с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в приложимата й редакция (ДВ, бр. 43 от 2008 г.) такива не се дължат. В останалата му част предявеният иск се явява неоснователен и като правилно решението в тази отхвърлителна част следва да бъде оставено в сила. Неоснователни са доводите на ответника за неоснователност на предявения иск, основани на т. 1 от Решение С-501/18 на Съда на Европейския съюз, съгласно която Директива 94/19/ЕО не дава основание да се приеме, че вложителят в банка има право на обезщетение за вреди, причинени от забавено изплащане на гарантирания размер на депозитите. В т. 6 от същото решение съдът приема, че принципите на равностойност и ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не задължават съда, сезиран с иск за обезщетение, формално основан на национална норма за отговорността на държавата за вреди от административна дейност, но в подкрепа на който се твърди нарушение на правото на Съюза вследствие на такава дейност, да квалифицира служебно този иск като предявен на основание член 4, параграф 3 ДЕС, стига приложимите разпоредби на националното право да не са пречка този съд да разгледа твърденията за нарушение на правото на Съюза, изтъкнати в подкрепа на този иск. Правилно е приета в обжалваното решение неоснователност на предявения иск за обезщетяване на реално претърпяна вреда със сума в размер на 3 693,95 долара, представляваща курсовата разлика във валута, получена в резултат на повишаване на курса на валутата за периода на забавеното изплащане на гарантирания депозит. В исковите производства, по реда на чл. 203 и сл. АПК, доказателствената тежест е на ищеца, който с допустимите от АПК и ГПК доказателства и доказателствени средства следва да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда в претендирания размер. Налице е и припокриване на претенцията с тази по първия предявен иск, доколкото изплатената сума като гарантиран депозит включва и част от наличния влог във валута. Следва също да се отбележи, че ако изплащането бе станало на посочената в исковата молба дата, както се твърди в исковата молба, то при посочения от самия ищец валутен курс, количеството валута включено в гарантирания депозит би било в друг размер. Ето защо обжалваното решение в частта му, с която е отхвърлен предявения иск за обезщетение в размер на 3 693,95 долара, представляващ курсова разлика във валута, получена в резултата на повишаване на курса на валутата за периода на забавеното изплащане на гарантирания депозит и законната лихва от завеждане на иска до окончателното им плащане, като правилно следва да бъде оставено в сила.