Решение № 767 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2008 г.

Решение № 767 от 20.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1967/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на И. Р. М. и Т. И. М. против въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1* от 2.11.2007 г. по гр.д. № 1061/2007 г., с което е оставено в сила решение № 769 от 16.03.2007 г. по гр. д. № 2630/2006 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иска на жалбоподателите за обявяване за окончателен на сключен между страните на 7.10.2004 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ къща и стопански постройки изградени в парцел **** (държавен) с площ от 1220 кв. м, заедно с отстъпено право на строеж в кв. 2 по плана на с. С., община А. за сумата 10 000 лв. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответниците И. В. Р., Д. В. К., Д. В. М. и Р. В. И. не са взели становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. За да отхвърли иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, съдът е посочил, че ответниците Д. В. К. и Д. В. М. - съсобственици на обещания от първия ответник И. Р. М., като техен пълномощник, недвижим имот не са дали съгласие по реда на чл. 37 ЗЗД - писмено с нотариално заверяване на подписа и съдържанието извършени едновременно за разпореждане с техните наследствени части от процесния недвижим имот, нито е налице потвърждаване на извършените действия във формата предвидена в чл. 42, ал. 2 ЗЗД от ответницата Д, поради което липсват предпоставките за сключването на окончателен договор по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Касаторите правят оплакване за неправилност на решението, с твърдение, че след като е прието, че за двама от съсобствениците няма валидно изразена воля за разпореждане с недвижимия имот, то съдът е следвало да обяви предварителния договор за окончателен по отношение частите на тези съсобственици, от които има валидно дадено съгласие за продажба. Оплакването е основателно. По делото е представено нотариално заверено пълномощно от ответницата Р. В. И., с което е упълномощила брат си ответника И. В. Р. да се разпореди с процесния имот, както сам прецени, включително и да сключва предварителни договори. За ответниците Д. В. К. и Д. В. М. не са представени доказателства за предоставени от тях права по пълномощие в полза на първия ответник за разпореждане с техните наследствени части от имота. Д. Н. не е взела становище по делото, а Д. М. е представила писмено становище пред първоинстанционния съд и възражение пред въззивния съд, процесуални действия правилно преценени от решаващия съд, че нямат характер на потвърждаване на извършените от първия ответник действия без представителна власт, с оглед разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД. При тези обстоятелства за съда не е имало пречка да обяви предварителния договор за окончателен по отношение на тези съсобственици, които са дали валидно съгласие за продажба на техните части от имота. Съдът е приел за безспорно, че имота предмет на предварителния договор е съсобствен по наследяване между четиримата ответници, но за да се уважи иска е необходимо да се установи, чрез съответните доказателства, че отчуждителите са собственици - чл. 298, ал. 1 ГПК (отм.). Съобразно изложеното, решението се явява неправилно и следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.