Решение № 3632 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2010 г.

Решение № 3632 от 14.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12115/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Светла Николаева Йовева срещу решение № 165 от 6.08.2010 г. по адм. дело № 426/2010 г. на Административен съд - Добрич. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на ОД на МВР - Добрич не е изразил становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Добрич е отхвърлил жалбата на Светла Николаева Йовева с искане за обявяване на нищожност на заповед № з-109/5.01.2010 г. на в. н. д. директор на ОД на МВР - Добрич, с която на основание чл. 75, т. 6 от Закона за българските лични документи й е наложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на Република България". Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма и на валидно правно основание. След като е обсъдил доводите на жалбоподателката за противоречие на оспорената заповед с текста на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО е посочил, че възраженията са принципно основателни, но прилагането на нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД като противоречаща на Директива 2004/38/ЕО не води до нищожност на административния акт, а до неговата унищожаемост поради материална незаконосъобразност. При тези съображения е приел, че не са налице основания за обявяване нищожността на обжалваната заповед и постановил оспорения резултат. Решението е правилно. АС - Добрич правилно е преценил, че не са налице основания за обявяване нищожността на оспореният административен акт. С оглед данните по делото обосновано е счел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД и в съответната форма. При издаването му не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление на органа. Ограничителната мярка е приложена на визирано в закона правно основание, предвид констатирано по съответния ред парично задължение на жалбоподателката в големи размери към българско юридическо лице. Наведените доводи в касационната жалба във връзка с оспорването на дължимостта на вземането пред гражданския съд са релевантни към законосъобразността на обжалваната заповед, но не и към нейната действителност. Изцяло се споделят от настоящата инстанция изводите на решаващия съд относно правните последици от прилагането на разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД в противоречие с нормите на Директива 2004/38/ЕО. Съдът точно е посочил, че ограничаване правата на жалбоподателката в нарушение на общностните правила води до незаконосъобразност на принудителната административна мярка, но не обуславя нейната нищожност. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,