Решение № 3429 от 19.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14046/2017 г.

Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за обществените поръчки, т. е. касае се за съществени промени в документацията за обществената поръчка. Смята за основателно възражението на касатора, че е налице нарушение на чл. 100, ал. 7 ЗОП от страна на възложителя, изразяващо се в това, че не е удължен срока за получаване на оферти, а същевременно е извършил съществени изменения в условията на обществената поръчка, налагащи промяна на офертите на участниците. Излага, че е неправилен изводът на КЗК, че с внесеното изменение не налага удължаване на срока за изготвяне и съответно получаване на оферти, тъй като с него възложителят е облекчил изискванията към участниците за изготвяне на ценовото предложение. Излага също, че съгласно разпоредбата на чл. 114 ЗОП, когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят трябва да посочи това обстоятелство в обявлението и да предвиди в проекта на договора клауза за отложено изпълнение, като нормата е императивна и нарушаването, представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното решение. Смята, че доколкото в обявлението възложителят не е посочил, че обществената поръчка е при условията на отложено изпълнение, намира за основателно възражението на касатора, че е налице нарушение на императивната норма на чл. 114 ЗОП. По отношение на останалите възражения в жалбата смята, че са неоснователни и решението на КЗК в тази част за правилно, но доколкото е налице нарушение на чл. 100, ал. 7 и чл. 114 от ЗОП смята, че решението на КЗК следва да бъде отменено, както и се отменят решенията на възложителя, а производството се върне за продължаване от етап последно законосъобразно действие. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, след като прецени данните по делото и доводите в жалбата в съответствие с чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема че жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 216, ал. 1 от ЗОП, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С решение № 1332 от 16.11.2017 г. по преписка № КЗК-827/2017 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), е оставена без уважение жалбата на "Е. С. С." ЕООД срещу Решение № РД-15-275 от 21.08.2017 г. на Кмета на община Б. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Канализация на село К., община Б." и Решение № РД-15-283 от 25.08.2017 г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация. КЗК е приела, че въведените от възложителя изисквания с обявлението и документацията за участие съответстват на ЗОП, не са дискриминационни и не ограничават участниците в процедурата, а одобрената методика за оценяване е законосъобразна. КЗК е изложила подробни правни изводи по всяко от възраженията на жалбоподателя по въведените от възложителя изисквания. Обжалваното решение е постановено в съответствие с чл. 215, ал. 2, т. 1 и чл. 217 от ЗОП, при правилно приложение на материалния закон, обосновано е и при спазване на съдопроизводствените правила. Въз основа доказателствата по преписката КЗК обективно е установила фактическите обстоятелства по откриване на процедурата за обществена поръчка. В съответствие с чл. 220 от АПК настоящия съдебен състав приема за правилно установени фактическите обстоятелства, въз основа на които правилно е приложен материалния закон. Производството пред КЗК е образувано по жалба на "Е. С. С." ЕООД срещу Решение № РД-15-275 от 21.08.2017 г. на кмета на община Б. за откриване на процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет: "Канализация на село К., община Б.", с което одобрени обявлението и документацията за участие и срещу Решение № РД-15-283 от 25.08.2017 г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация. Във фактическата част на обжалваното решение (т. 1-10) КЗК подробно е изложила въведените от възложителя изисквания, по които жалбоподателят е направил оплакване за незаконосъобразност. Възраженията на жалбоподателя пред КЗК и в настоящето производство са идентични. С касационната жалба се твърди, че решението на КЗК е неправилно по отношение направените правни изводи по въведените изисквания. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че са неправилни изводите на КЗК относно нарушение на чл. 110, ал. 7, т. 1 от ЗОП (има се предвид чл. 100, ал. 7, който е цитиран). Обективно е установено от КЗК, че с Решение № РД-15-283 от 25.08.2017 г. за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация, възложителят е направил следната промяна: В Образец № 10 "Ц. предложение" от Документацията се правят следните промени: Вместо: ПРИЛОЖЕНИЯ (окомплектовани заедно с настоящия образец): - Количествено-стойностна сметка (КСС) - Приложение № 10а - попълнено и подписано, оригинал и в електронен формат exl; - Анализи на единичните цени - заверени от участника. Да се чете: ПРИЛОЖЕНИЯ (окомплектовани заедно с настоящия образец): - Количествено-стойностна сметка (КСС) - Приложение № 10а - попълнено и подписано, оригинал и в електронен формат exсel. С изменението е премахнато изискването в ценовото предложение да се представят и "Анализи на единичните цени - заверени от участника". Обосновано и законосъобразно КЗК е приела, че не е допуснато нарушение на чл. 100, ал. 7, т. 1 от ЗОП и възложителят не е бил длъжен да удължи срока за получаване на офертите след като възложителят е облекчил изискванията към участниците за изготвяне на Ценовото предложение, което от своя страна, не налага удължаване на срока за изготвяне и съответно получаване на оферти. Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗОП възложителят може, по собствена инициатива или по искане на заинтересовано лице, еднократно да направи промени в обявлението, с което се оповестява откриването н а процедурата, в поканата за потвърждаване на интерес, в документацията за обществената поръчка и в описателния документ. Съгласно чл. 100, ал. 7, т. 1 от ЗОП възложителят удължава сроковете за получаване на оферти, когато в случаите по ал. 1 са внесени съществени изменения в условията по обявената поръчка, които налагат промяна в офертите на участниците. Съгласно чл. 100, ал. 8 от ЗОП удължаването на срока по ал. 7 трябва да е съобразено с времето, необходимо на лицата да се запознаят и да отразят разясненията или промените при изготвяне на офертите, а съгласно ал. 9 не се изисква удължаване на сроковете, когато разясненията не налагат съществени промени в офертите или когато те са предоставени в случаите по чл. 33, ал. 3. Съгласно чл. 100, ал. 10 от ЗОП с обявлението за изменение или допълнителна информация в случаите на промени по ал. 7, т. 1 възложителите не трябва да въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица. От анализа на представените разпоредби на ЗОП следва да се има предвид, че възложителят може да променя еднократно условията в обявлението, при спазване на изискванията и сроковете по ЗОП, като в хипотезата на чл. 100, ал. 1, т. 1 е свързано с удължаване на сроковете за получаване на оферти, при условие, че с измененията са "внесени съществени изменения на условията и които налагат промяна на офертата на участниците". В тази връзка е и указанието по ал. 8 срокът да бъде съобразен с времето необходимо на лицата да се запознаят с промените и да ги отразят в своите оферти. Изрично чл. 100, ал. 9 от ЗОП указва, че не се изисква удължаване на сроковете, когато разясненията не налагат съществени промени в офертите. Определящо по отношение задължението за удължаване на срока е разясненията да не налагат съществени промени в офертите (ал. 9), както и промените по ал. 7, т. 1 не трябва да въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица (ал. 10). Смисълът на посочените изисквания е свързан с основните забрани по чл. 2, ал. 2 от ЗОП и не трябва да са свързани с изменение на предмета и дейностите на поръчката, както и не насочват към определен кандидат или участник или да дават предимство на един или няколко лица, както и да водят до ограничаване на конкуренцията. Задължението на възложителя за удължаване на сроковете за получаване на офертите е винаги в случай когато са въведени съществени изменения в условията, които налагат промяна в офертите на участниците. Преценката за "съществени изменения" водещи до "промяна на офертите" следва да бъде направена с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП и доколко изменението води до промяна на офертата и изисква запознаване на лицата и да бъдат отразени тези промени. В случая е установено, че изменението на условията е свързано с отпадане на изискването на възложителя в Ценовото предложение да бъдат прилагани и "Анализи на единичните цени - заверени от участника". Законосъобразно КЗК е приела, че с посочената промяна в обявлението възложителят е облекчил изискванията към участниците за изготвяне на Ценовото предложение, което от своя страна, не налага удължаване на срока за изготвяне и съответно получаване на оферти. Изводът на КЗК е в съответствие с чл. 100, ал. 9 и ал. 10 от ЗОП предвид на това, че изменението не води по съществени промени в офертите, както и не се въвеждат условия, които биха променили кръга на заинтересованите лица. Отнася се до изменение на условията, които не водят до съществени промени в офертите и не променят кръга на заинтересованите лица, а представляват облекчение спрямо всички лица кандидати и/или участници във връзка с отпадане на първоначалното изискване за прилагане на анализ на единични цени, за което изменение не е необходимо време за запознаване и за отразяване на промените при изготвяне на офертите, поради и което не следва да бъде квалифицирано като съществена промяна, която изисква задължително удължаване на срока за получаване на оферти по смисъла на чл. 100, ал. 7, т. 1 от ЗОП. На следващо място са неоснователни възраженията на касатора, че КЗК неправилно е приела, че не е допуснато нарушение на чл. 114 от ЗОП. Обективно е установено от КЗК, че обявената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка е 1 613 795 лв. без ДДС. У. е също от КЗК, че в т. 10 от Документацията за участие е записано, че към момента на обявяване на настоящата обществена поръчка е осигурено частично финансиране за изпълнение чрез предоставяне на целеви средства от Държавния бюджет на Р. Б. с Постановления на Министерският съвет № 153 от 28.07.2017 г., за одобряване на допълнителни разходи/трансфери за 2017 г., приети на основание чл. 51, ал. 2 и чл. 109, ал. 3 от Закона за публичните финанси и чл. 90, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Р. Б. за 2017 г., в размер на 416 666.67 (четиристотин и шестнадесет хиляди шестстотин и шестдесет и шест лева и 0.67) лева без ДДС или 500 000.00 (петстотин хиляди) лева с ДДС. С. така е установено, че в чл. 4, ал. 2 от проекта на договор е записано, че срокът на договора за изпълнение на обществената поръчка е при условията на отложено изпълнение по реда на чл. 114, предл. 1 от ЗОП. При тези данни КЗК е приела, че дори в обявлението да липсва посочване, че за процедурата не е осигурено финансиране, то такова посочване е налице в проекта на договора, като всички участници са задължени да попълнят декларация за съгласие с клаузите на приложения проект на договор - Образец № 7, а оттам съответно следва, че са запознати с това условие на възложителя. Приела е, че с предоставянето на достъп до обявлението и документацията на една и съща дата, не може да се твърди, че е налице съществено нарушение на чл. 114 от ЗОП в частта, с която информацията не е включена в обявлението. В съответствие с чл. 114 от ЗОП когато при откриване на процедурата не е осигурено финансиране, възложителят посочва това обстоятелство в обявлението или поканата за потвърждаване на интерес и предвижда в проекта на договор клауза за отложено изпълнение. В този случай всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие след изтичане на тримесечен срок от сключването му. Съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗОП с решението по ал. 1, т. 1 възложителят одобрява обявлението, с което се оповестява откриването на процедура, както и документацията към обявлението. Съгласно чл. 24 от ЗОП с обявление за обществена поръчка възложителите оповестяват откриването на процедура за възлагане на обществена поръчка в определените от закона случаи. Съгласно чл. 31, ал. 3 от ЗОП документацията може да съдържа и други документи, които възложителят предоставя или на които се позовава, за да определи характеристиките на поръчката или проекта и реда за провеждане на процедурата, или които са необходими за подготовката на заявленията за участие, офертите или проектите. В съответствие с чл. 32, ал. 1 от ЗОП възложителите предоставят неограничен, пълен, безплатен и пряк достъп чрез електронни средства до документацията за обществената поръчка от датата на: 1. публикуване на обявлението в "Официален вестник" на Европейския съюз; 2. публикуване на обявлението в Регистъра на обществените поръчки, когато не подлежи на публикуване по т. 1; или 3. изпращане на поканата за потвърждаване на интерес, а съгласно ал. 2 в обявлението се посочва интернет адресът, на който е достъпна документацията за обществената поръчка. Разпоредбата на чл. 114 от ЗОП регламентира правилата при сключване на договор под условие, в случаите, когато при откриването не е осигурено финансиране, като изисква от възложителя да посочи това обстоятелство в обявлението и да предвиди в проекта на договор клауза за отложено изпълнение. В случая възложителят е посочил в т. 10 от Документацията, че е осигурено частично финансиране, както и е предвидил в чл. 4, ал. 2 от проекта на договор, че срокът на договора за изпълнение на обществената поръчка е при условията на отложено изпълнение по реда на чл. 114, предл. 1 от ЗОП. След като възложителят е посочил в Документацията, която съгласно чл. 22, ал. 2 от ЗОП е към обявлението и е задължително публикувана заедно с обявлението и е била достъпна за лицата, не е допуснато съществена нарушение на чл. 114 от ЗОП след като възложителят е посочил, че е осигурено частично финансиране. Друг е въпроса, че чл. 114 от ЗОП е приложим при липса на финансиране при откриване на процедурата, както и е свързан с отлагане на изпълнението за срок от три месеца, след изтичане на който всяка от страните може да поиска прекратяване на договора без предизвестие. В случая преценката на КЗК, че не е допуснато нарушение на материалния закон е правилно, предвид на това, че възложителят е изпълнил изискванията по чл. 114 от ЗОП, макар и да не е била налице хипотезата - "при откриване на процедурата не е осигурено финансиране", след като е било осигурено частично финансиране, като е посочил в Документацията като част от обявлението и в проекта на договор, че срокът на договора за изпълнение на обществената поръчка е при условията на отложено изпълнение по реда на чл. 114, предл. 1 от ЗОП. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че изводите на КЗК за липса на съществено нарушение на чл. 114 от ЗОП са правилни. Неоснователно е възражението на касатора относно изводите на КЗК, че не е допуснато нарушение на чл. 111, ал. 10 от ЗОП след като в проекта на договор липсва клауза за поетапно освобождаване на гаранцията за изпълнение. Обективно е установено и посочено по-горе, че с т. 10 от Документацията възложителят е посочил, че е осигурено частично финансиране за изпълнение на поръчката, което е и отразено в чл. 4, ал. 2 от проекта на договор. От фактическа страна не се спори, че в проекта на договор не е включена клауза за поетапно освобождаване на гаранцията за изпълнение. По направеното възражение от жалбоподателя КЗК е приела, че всеки участник след като се запознае с икономическите и финансови условия за участие в съответната поръчка сам преценява с какъв финансов ресурс разполага за изпълнение на нейния предмет и дали да подаде оферта за участие, както и че чл. 111, ал. 10 от ЗОП се отнася до поръчки, при които има изпълнение на етапи, а документацията по настоящата поръчка не предвижда изпълнението да е на етапи. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗОП възложителят може да изисква от определения изпълнител да предостави гаранции, които да обезпечат изпълнението на договора или авансово предоставените средства. Съгласно чл. 111, ал. 10 когато договорът за обществена поръчка се изпълнява на етапи, възложителят включва в проекта на договор клауза за частично освобождаване на гаранциите, съответно на изпълнената част от предмета на обществената поръчка, а когато предметът на поръчката включва гаранционно поддържане, възложителят определя в проекта на договор каква част от гаранцията за изпълнение е предназначена за обезпечаване на гаранционното поддържане. Обосновано и при правилно приложение на материалния закон КЗК е приела, че в случая не се отнася до изпълнение на обществената поръчка на етапи, след като в обявлението, документацията и проекто договора не е предвидено изпълнението на предмета на поръчката, както и отделните видове дейности да бъдат извършване на етапи. Обстоятелството, че е посочено осигурено частично финансиране и отложено изпълнение по реда на чл. 114 от ЗОП не обуславя извод за изпълнение на поръчката на етапи, което да изисква предвиждане в съответствие с чл. 111, ал. 10 от ЗОП на клауза за частично освобождаване на гаранции. В тази връзка правните изводи на КЗК са правилни. Неоснователно е възражението на касатора относно изводите на КЗК, че не е допуснато нарушение на чл. 55, ал. 2, във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗОП. Обективно е установено от КЗК, че в Раздел III 1.3. от обявлението, възложителят е изискал участникът да разполага с технически и ръководен персонал с професионална квалификация и опит, съответстващи на спецификата на обществената поръчка и пряко ангажирани с изпълнението на строителството, както следва: Ръководител на обект - висше образование "Строителен инженер" или "строителен техник", Технически ръководител - висше образование "Строителен инженер" или "строителен техник", Геодезист - висше образование "Геодезия", Отговорник за контрола на качеството: да притежава удостоверение за контрол върху качеството на изпълнение на строителството. Също така в Раздел VI. 3 от обявлението възложителят е посочил основанията за отстраняване на участниците по чл. 54, ал. 1, т. 1-7 и едно или повече обстоятелства по чл. 55 от ЗОП. В т. 3.2. от Документацията за участие, основания за отстраняване съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗОП, е записано: всеки участник, за когото са налице следните обстоятелства: лишен е от правото да упражнява определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено деянието. Съгласно чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗОП възложителят може да отстрани от участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или участник, за когото е налице някое от следните обстоятелства - лишен е от правото да упражнява определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено деянието. Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗОП възложителят посочва обстоятелствата по ал. 1 в обявлението, с което се оповестява откриването на процедурата. КЗК е приела, че посочените в Раздел III 1.3. от обявлението технически и ръководен персонал с професионална квалификация и опит, с които участникът трябва да разполага, представляват професиите свързани с реализирането на съответната обществена поръчка, от чието право на упражняване посочените лица не следва да бъдат лишени, за да може съответно участника в процедурата - юридическо лице да отговори на изискването за лично състояние заложено в чл. 55, ал. 1 от ЗОП. Следва да се отбележи, че основанията за отстраняване съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗОП посочени от възложителя в обявлението т. 3 от Документацията са тези посочени в самата законова разпоредба и представляват незадължителни основания за отстраняване. Направените изводи на КЗК са правилни, но излизат извън установените фактически обстоятелства относно посочените от възложителя незадължителни основания за отстраняване. Самото посочване на основанието по чл. 55 от ЗОП в обявлението, както и цитиране на основанията по чл. 55, ал. 1 в Документацията на възложителя, не обуславя незаконосъобразност на решението на възложителя. Липсата на конкретизиране на лишаването от право да упражнява определена професия или дейност съгласно законодателството на държавата, в която е извършено деянието по отношение на коя професия или дейност не съставлява нарушение доколкото от това не са настъпили конкретни негативни последици за участник и неговото отстраняване. Действително лишаването от право да се упражняват професиите или дейности свързани с изискването участникът да разполага с технически и ръководен персонал с професионална квалификация и опит, след като не е изрично посочено от възложителя, не би могло да доведе до отстраняване на самия участник, а наличието на лишаване от право по отношение на някой от експертите би съставлявало несъответствие на предложения експерт с изискванията на възложителя, след като е лишен от правото да упражнява съответната професия или дейност, което би довело и до отстраняване на самия участник. С оглед на изложеното следва да се приеме, че въведените от възложителя основания за отстраняване по чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗОП не противоречат на материалния закон, като изводите на КЗК, макар и неточни не обуславят неправилност на решението. Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно изводите на КЗК, че не е допуснато нарушение на чл. 64, ал. 3 от ЗОП. Обективно е установено от КЗК, че в Раздел III. 1.3) Технически и професионални възможности от Обявлението възложителят е изискал: "Участникът следва да притежава сертификати, които удостоверяват съответствието на участника със стандарти за системи на управление на качеството и за управление на околната среда с предметен обхват в областта на строителството: - ISO 9001:2008 и/или еквивалентно - за уп равление на качеството; - EMAS и/или ISO 14001: 2004 и/или еквивалентно - за управление на околната среда". КЗК е извършила служебна проверка в официалният интернет сайт на Българския институт за стандартизация и е установила, че изисканите от възложителя сертификати представляват международен стандарт (включително и европейски) и съдържат обозначението EN, като в обявлението възложителят не е посочил изрично системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти ("EN"). КЗК е приела, че липсата на това обозначение не представлява съществено нарушение, което обосновава отмяна на решението за откриване на процедурата, поради това, че ISO 9001:2008 е Международен стандарт, еквивалентни на който са единствено стандартите, означени със същото цифрово изражение, но с различна абревиатура в различните страни, а именно EN ISO 9001:2008 за Европейски стандарт, БДС EN ISO 9001:2008 за Български стандарт и BS EN ISO 9001:2008 за Английски стандарт, както и че зад всичките тези обозначения стои един и същ стандарт. Посочила е, че по аналогичен начин стои и въпроса с ISO 14001: 2004. КЗК е приела, че възложителят е спазил императивната разпоредба на чл. 48, ал. 2 от ЗОП като е допълнил към наименованието на изисканите сертификати и думите "или еквивалентно/и", поради и което изискването за сертификати не ограничава необосновано кръга на потенциалните участници в процедурата. Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗОП за доказване на техническите и професионалните способности на кандидатите или участниците се представят един или няколко от следните документи и доказателства, във връзка с поставените изисквания - сертификати, издадени от акредитирани лица, за контрол на качеството, удостоверяващи съответствието на стоките със съответните спецификации или стандарти. Съгласно чл. 64, ал. 3 от ЗОП когато възложителят изисква представяне на сертификати, които удостоверяват съответствието на кандидата или участника със стандарти за управление на качеството, включително такива за достъп на хора с увреждания, възложителят посочва системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти. Обосновано и законосъобразно КЗК е приела от правна страна, че не е допуснато съществено нарушение в решението за откриване на процедурата, след като посочени от възложителя сертификати представляват международен стандарт (включително и европейски) и съдържат обозначението EN, като непосочването на изрично системите за управление на качеството чрез съответната серия европейски стандарти ("EN") в обявлението не съставлява нарушение, след като в съответствие с чл. 48, ал. 2 от ЗОП е посочено "или еквивалентно/и". Също така след като ISO 9001:2008 и ISO 14001: 2004 са международни стандарти, които съдържат обозначението EN, неизписването на означението EN в обявлението, при наличие на указание "или еквивалентно/и", не обуславя незаконосъобразност на изводите на КЗК, респ. незаконосъобразност на решението за откриване на процедурата. Неоснователно е възражението на касатора, че КЗК не се е произнесла по възражението по жалбата, че възложителят е въвел незаконосъобразен показател за оценка в нарушение на чл. 70, ал. 4, т. 2 от ЗОП, а именно: "предложена организация на персонала", който е с тежест 60 %, както и че са неправилни изводите за липса на нарушение на чл. 70 от ЗОП на одобрената методика. Обективно КЗК е установила в т. 9 от обжалваното решение, че в Документацията за участие е представена Методика за определяне на комплексната оценка на офертите, която подробно е посочена във фактическата част. Посочено е по отношение на Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката (П1), че в съответствие с чл. 70, ал. 4, т. 2, във връзка с чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП, показателят Техническо предложение на участника за изпълнение на поръчката (П1) представлява оценка на качеството на офертата въз основа предложената организация на персонала, на който е възложено изпълнението на поръчката. Посочено е, че Максималната стойност на П1 е 60 точки, като конкретният брой точки по под- показател П1 се определя за всяка оферта на базата на експертна оценка, извършвана от комисията по методика, която е разписана подробно в обжалваното решение. Обосновано и законосъобразно КЗК е приела, че определянето на показателите за оценка на офертите е част от оперативната самостоятелност на възложителите, като последните сами определят онези показатели, които имат преимуществено значение за избора на участниците, като посочват отделно и тяхната относителна тежест, като при изготвяне на методиката следва да се спазват основни законови положения, установени в ЗОП и ППЗОП. От правна страна правилно КЗК е приела, че оценката по техническия показател действително съдържа известен субективизъм, тъй като преценката е оставена на оперативната самостоятелност на всеки чл. на оценъчната комисия, но същевременно същата очертава стъпките на оценяване на офертите в зависимост от съответните предложения на участниците, а именно, дали те отговарят в най-пълна степен на изискванията на възложителя. Посочила е, че оценката по техническия показател няма математически израз и не би могла да се вмести в математически алгоритъм, за да се обективира съответния резултат в конкретен брой точки, а се формира от експертната преценка на помощния орган на възложителя. Приела е, че определения начин на оценяване не влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 70, ал. 7 от ЗОП, доколкото в т. 3, буква "б" на същата норма от закона, изрично се допуска такава възможност, както и че оценката, която помощния орган на възложителя извършва в резултат на своята експертни познания е необходимо да бъде мотивирана, чрез излагане на ясни и прецизни, собствени мотиви на комисията в протокола от нейната работата по разглеждане и оценяване на предложенията на участниците, което обезпечава възможността за извършване на съответен контрол от страна на КЗК и ВАС върху дейността на оценъчната комисия, с оглед спазване и правилно прилагане на законовите разпоредби. Преценката на КЗК относно законосъобразността на Методиката е обща и кореспондира на възраженията направени от жалбоподателя, включително е относима и по отношение на подпоказателя "предложена организация на персонала". Обективно КЗК е приел а, че възложителят, в съответствие с разпоредбата на чл. 70, ал. 2, т. 3 от ЗОП, във връзка с чл. 70, ал. 5 от ЗОП е избрал като критерий за възлагане "оптимално съотношение качество/цена съобразно утвърдените показатели" с тежест на "цената" - 40, т. и на "техническия показател" - 60, т. Съобразено е, че техническият показател е качествено измерим, в съответствие с чл. 70, ал. 4, т. 1 от ЗОП. Съобразено е също, че възложителят в съответствие с чл. 70, ал. 7, т. 3, буква " б" от ЗОП в методиката за комплексна оценка на предложенията е определил стойностите на показателя в цифри като е посочил начинът за тяхното изчисляване от коми сията с конкретна стойност чрез експертна оценка, т. е. всеки чл. на комисията е длъжен да изтъкне конкретни мотиви при присъждането на съответния брой точки. Това без съмнение е относимо и към показателя "предложена организация на персонала", който е с тежест 60 %, за който са разписани подробно критериите за оценяване на предложената от участника организация на персонала за осигурява изпълнението на минималните изисквания на Възложителя, посочени в Техническата спецификация, по степен на съответствие и определен брой точки. В съответствие с чл. 70, ал. 7 от ЗОП в документацията възложителят посочва методиката за комплексна оценка и начина за определяне на оценката по всеки показател. Начинът трябва: 1. да дава възможност да се оцени нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, в съответствие с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации; 2. да дава възможност да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения в офертите; 3. да осигурява на кандидатите и участниците достатъчно информация за правилата, които ще се прилагат при определяне на оценката по всеки показател, като за: а) количествено определимите показатели се определят стойностите в цифри или в проценти и се посочва начинът за тяхното изчисляване; б) качествените показатели, които са количествено неопределими, се посочва начинът за тяхното оценяване от комисията с конкретна стойност чрез експертна оценка. Видно от представената в т. 9 от решението на КЗК Методика за оценяване е налице съответствие с законовите изисквания на обявените от възложителя показатели и начинът на тяхното оценяване. В тази връзка обективно и правилно КЗК се е позовала на чл. 70, ал. 7, т. 3, б. "б" от ЗОП относно допустимостта на експертната оценка на комисията, като във всички случаи следва тази оценка да е съобразена с определения от възложителя начин на оценяване и преценка за съответствие на техническото предложение на участника по степените обявени в Методиката. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав на ВАС приема изводите на КЗК за законосъобразност на решението на възложителя за обосновани и съответни на материалноправните разпоредби на ЗОП. Право на възложителя е да определи условия към участниците, които смята, че ще съответстват на качественото и точно изпълнение на предмета на поръчката, при съобразяване на изискванията на закона. Основателно е възражението на касатора, че КЗК неправилно е възложила на дружеството да заплати направените от възложителя разноски в размер на 200 лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. В съответствие с чл. 217, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 143 от АПК КЗК е уважила искането на възложителя за заплащане на разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв. (двеста лева), определени съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г. и във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Видно от приложената преписка - папка № 1 по подадената жалба пред КЗК е представено становище вх. № към КЗК -827 от 29.09.2017 г. от кмета на община Б., което е подписано лично от кмета и с него е поискано заплащане на юрисконсултско възнаграждение. По преписката и производството пред КЗК възложителят не е бил представляван от юрисконсулт и не са налице доказателства за възлагане извършване на процесуално представителство. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на КЗК в частта, в която са възложени на "Е. С. С." ЕООД разноски пред КЗК в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, е неправилно, постановено в нарушение на чл. 217, ал. 1 от ЗОП, във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, поради което в тази част следва да бъде отменено. Предвид на изложеното решението на КЗК в останалата част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на касатора за присъждане на разноски по делото. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде осъден касаторът да заплати на община Б. направените по делото разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 147233 от 24.01.2018 г. в размер на 4000,00 лв. и при липса на възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.