Решение № 10333 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2010 г.

Решение № 10333 от 2.08.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3041/2010 г., I о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет /ОбС/ Димитровград срещу решение № 516/15.01.2010 г. по адм. дело № 699/2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отменено решение № 729 по протокол от заседание на ОбС Димитровград от 24.09.2009 г., с което се изменя Наредба № 10 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, като се допълва с нова т. 24 Приложение № 2 към същата. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на оспорването по заповед на Областен управител на решението на ОбС. Ответникът по касационна жалба - Областен управител на област Хасково, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, тричленният състав на АС е приел, че оспорването на Областен управител на област Хасково с негова заповед, издадена на основание чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията на решение на ОбС Димитровград е основателно. Решението на ОбС е прието от компетентен орган. С нормата на чл. 9 от ЗМДТ е установено, че определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги се осъществява с акт, приет от Общински съвет /наредба/. В изпълнение на тази норма е прието оспореното решение при наличие на кворум и с необходимото мнозинство. Решението обаче е прието при особено съществени нарушения на административно - производствените правила и в противоречие с матералното право. Не е спазена процедурата по чл. 26, ал. 2 ЗНА, изискваща публикуване на официалния сайт на община Димитровград на проекта, заедно с мотивите, съответно доклада, в 14 дневен срок преди заседанието, което е лишило заинтересованите лица от възможността да направят предложения или вземат становища. С изменението на Наредбата е приета такса за издаване на разрешение за разкопаване по чл. 72 ЗУТ . За извършване на дейностите по чл. 72 ЗУТ се изисква разрешение за строеж, а не разрешение за разкопаване. Няма законово основание за издаване на индивидуален административен акт - разрешение за разкопаване, поради което и общината не може да събира такса за техническа услуга - издаване на разрешение за разкопаване. Тази услуга не е предвидена нито в ЗМДТ, нито в специален закон, поради което не са налице правните основания на чл. 6, ал. 1 или 2 ЗМДТ за определяне на цитираната местна такса. Отделно от това липсват и материално - технически и административни разходи за общината по извършване на услугата по смисъла на чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като съгласно чл. 74, ал. 1, т. 8 ЗУТ задължение на строителя на улични мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура е да извършва за своя сметка необходими възстановителни работи в срокове, определени от общинската администрация. Основното възражение на касатора е, че при издаването на нормативния административен акт е спазил изискването на чл. 77 АПК за обсъждане на проекта му и независимо от препращащата разпоредба на чл. 80 АПК към ЗНА, чл. 26, ал. 2 ЗНА не намира приложение, тъй като приетият нормативен акт не е от категорията, уреждащ по различен начин обществените отношения в дадена област. Оплакването е неоснователно. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, намираща приложение по силата на препращащата норма на чл. 80 от АПК, определя, че при внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В конкретния случай това императивно предписание на закона не е изпълнено и административният съд правилно е посочил това нарушение като едно основание за отмяна на атакуваната разпоредба. Правилен е анализът, че общината може да събира местни такси, предвидени в ЗМДТ или друг специален закон и във всички случаи таксата се определя въз основа на разходите на общината и възстановява тези разходи - чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 ЗМДТ. Доколкото за дейностите по чл. 72 ЗУТ се изисква единствено разрешение за строеж и ЗУТ не предвижда издаване на разрешение за разкопаване, то и общината не може да предостави техническа услуга по издаване на разрешение за разкоповане, нито да събира такса за нея. Основателен е и доводът, че предвид нормата на чл. 74, ал. 1, т. 8 ЗУТ, възлагаща разноските за възстановителните работи на строителя, не е ясно какви са разходите на общината за тази техническа услуга, още повече когато таксата се изчислява на линеен метър изкоп. Недопустимо е с касационната жалба да се разяснява истинската воля на нормотвореца, като се твърди, че е имал предвид разрешение за строеж. Предвид изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо "а" отделение