Решение № 3 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2244/2013 г.
ВКСI наказателно отделение20.01.2014 г.докладчик Евелина Стоянова
Диспозитив
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО определение от 09.09.2013 г., постановено по нохд № 345/13 г. на Районния съд - гр. Нови пазар, по приложението на чл. 23 - 25 НК спрямо И. А. А. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание.
Мотиви
Решение № 3 от 20.01.2014 г. на ВКС по н. д. № 2244/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Евелина Стоянова Главният прокурор на Република България е направил искане за възобновяване на нохд № 345/13 г. на Районния съд - гр. Нови пазар, отмяна на определението от 09.09.2013 г. и връщане на делото за ново разглеждане за законосъобразно групиране на наказанията на И. А. А. Пред ВКС прокурорът при Върховната касационна прокуратура поддържа искането. Осъденият лично и защитата му изразяват становище за основателност на направеното искане. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: В производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, с определение от 09.09.2013 г. по нохд № 345/13 г. НПРС на основание чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23, ал. 1 НК определил на И. А. А. едно общо наказание измежду наложените му по нохд № 345/13 г. на НПРС и нохд № 81/12 г. на Окръжен съд-гр. Шумен, като му наложил най-тежкото от тях, а именно наказание лишаване от свобода за срок от 6 години и 8 месеца при първоначален строг режим на изтърпяване в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК съдът приспаднал от общото наказание изтърпяната част от наказанието по нохд № 81/12 г. на ШОС. Така постановеното определение не е оспорено от страните и съгласно чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК влязло в сила на 25.09.2013 г. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането е допустимо и основателно. Налице е претендираното от прокурора касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като съдът по същество, при приложението на правилата по чл. 23 - 25 НК не е съобразил принципа за възприемане на най-благоприятното за осъдения съчетание. Осъжданията на А. по нохд № № 1439/10 г. на ШРС, 81/12 г. на ШОС и 345/13 г. на НПРС предпоставят най-малко две възможни съвкупности, от които едната е по-благоприятна за осъдения. НПРС не е изследвал посочените осъждания от гледна точка на възможности за различни съвкупности, нито пък е преценил коя от тях е най-благоприятна за осъдения А. Предложената от прокурора оценка на коментираните осъждания, свързано с правилата за групирането им, при съблюдаване на споменатия принцип, е правилна. Така установеното предопределя отмяна на оспорения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение