Решение № 16390 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2013 г.

Решение № 16390 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3578/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция "Пътна инфраструктура" против решение № 7238/27.12.2012 г., постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 1797/2012 г. С обжалваното решение е уважен иск с пр. осн. чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен от Нели Екимова срещу Агенция "Пътна инфраструктура" (наричана за краткост по-долу Агенцията). Фактическото основание за предявяването му е бездействието на ответника през определен период от време за плащане на определеното обезщетение за отчуждения й имот. С обжалваното решение Агенцията е осъдена да заплати на ищцата сумата от 18 912, 65 лева, представляваща законната лихва върху дължимото й се обезщетение за периода на забавата, за обезщетяване на причинените й от забавата имуществени вреди. Със същото решение Агенцията е осъдена да заплати на ищцата направените от нея по делото разноски в размер на 610 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска неговата отмяна. Поддържаните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон, допуснати съдопроизводствени нарушения и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Основното оплакване на касатора е, че до изплащане на обезщетението не настъпва ефектът на отчуждаването, респективно ЗДС като специален закон дава възможност на засегнатите лица да искат отмяна на отчуждаването, а не да претендират лихви за закъсняло плащане на обезщетението. Ответникът в касационната жалба - Нели Екимова чрез процесуалния си представител оспорва жалбата по съображения в писмен отговор, поддържани и в съдебно заседание. Доводите на ответника по касация, с които се поддържа правилност на обжалваното решение се свеждат до това, че правилно е установено от съда бездействието на ответника за периода 30.05.2009 г. -15.04.2011 г., претърпените имуществени вреди от ищцата и причинно-следствената връзка между тях. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен съства преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от страна по съдебен спор и в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване. Касационната жалба е основателна, но не по възраженията в касационната жалба. Неоснователно е възражението на касатора за недопустимост на решението, като постановено по недопустим иск, тъй като не е налице влязло в сила решение, което да установи незаконосъобразното бездействие на ответника за изплащане на обезщетението. В конкретния случай се твърди, че претендираните вреди са от незаконосъобразното бездействие на ответника, което в хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Преценката на съда относно основателността, респективно неоснователността на твърдението за наличие на незаконосъобразно бездействие е в основата на решението му по иска за обезщетение и не изисква нарочен диспозитив, какъвто е случаят с претендирани вреди от незаконосъобразен административен акт. Искът, разгледан от административния съд е квалифициран като такъв с пр. осн. чл. 1 от ЗОДОВ, която квалификация му е дадена с определение на петчленен смесен състав на ВКС и ВАС във връзка с повдигнат спор за подсъдност на иска. Съдът е приел за установено, че с решение № 777/30.11.2007 г. на Министерски съвет на РБ е отчужден недвижим имот № 99042 с площ от 1.508 дка, за което е определено обезщетение в размер на 95 144 лева. Съдът е посочил, че съгласно забележка към това решение, обезщетението за този имот следва да се изплати на правоимащите лица след представяне на документ за собственост. Прието е, че ищцата е представила своите документи за правото си на собственост върху имота на 30.05.2009 г., а размерът на дължимото й се обезщетение й е преведен по банков път на 15.04.2011 г. Въз основа на така установените факти съдът е формирал извод, че е налице забава за периода от 30.05.2009 г. до 15.04.2011 г. за изплащане на дължимото обезщетение за отчуждения за държавни нужди недвижим имот, представляваща незаконосъобразно бездействие на ответника при изпълнение на неговата административна дейност, регламентирана в глава III, раздел I от ЗДС. Съдът е приел също така, че в случая не е налице хипотезата на чл. 39а от ЗДС, защото собственикът на имота още към 30.11.2007 г., когато е постановено решението на МС е бил известен, както и е представил на 30.05.2009 г. писмени доказателства за правото си на собственост, поради което сумата на обезщетението не е следвало да бъде превеждана по сметка на областния управител на Област София. Също така съдът е установил, че ответникът е допуснал нарушение на чл. 39, ал. 6 от ЗДС, тъй като не е публикувал съобщение по надлежния ред за уведомяване на собствениците на отчуждените недвижими имоти, в коя банка е внесено обезщетението и началната дата, от която започва изплащането му, за да се вмени във вина на ищцата, че не е потърсила своето обзщетение в определения й 3 месечен срок, и да се приложи от съда нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Съдът е приел, че вземането на ищцата, което е установено по основание и размер е станало изискуемо на 30.05.2009 г., като след тази дата и за посочения исков период, ищцата е претърпяла имуществени вреди, които следва да бъдат репарирани от ответника, вследствие на чието незаконосъобразно бездействие същите й са причинени. Съдът е приел, че е налице непосредствено причинно-следствена връзка между бездействието на ответника за периода от 30.05.2009 г. до 15.04.2011 г. и претърпените имуществени вреди в размер на исковата сума. Съдът е приел, че размерът на претърпените вреди е доказан посредством заключението на съдебно-икономическата експертиза. Решението на административния съд е допустимо и неправилно, но както се посочи по-горе, не по възраженията в касационната жалба. Неоснователно е възражението на касатора, че правата на собствениците на имотите, които не са доволни от неспазването на 6-месечния срок за плащане на обезщетението, са защитени от законодателя с предвидената за тях възможност в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ЗДС, да искат отмяна на решението за отчуждаване. Както самият касатор сочи, това е само една правна възможност за засегнатите собственици, от която те могат да решат да се възползват или да не се възползват. Тази правна възможност обаче, в случаите като настоящия, когато е допуснато и предварително изпълнение на решението за отчуждаване, не ги лишава от предоставената им от закона (ЗОДОВ) възможност да претендират обезвреда от бездействието на административния орган за своевременното изпълнение на задължението за заплащане на дължимото обезщетение за отчуждаването на имота. В хипотеза на допуснато предварително изпълнение на решението за отчуждаване, собственикът на имота, макар и да не е загубил правото си на собственост върху него по силата на самото решение, а едва след изплащане на обезщетението, не може ефективно и пълноценно да се ползва от собствеността си, тъй като във всеки един момент, той следва да е готов да го предостави на инвеститора за осъществяване на инвестиционните му намерения във връзка с които е отчужден. Възможността собственикът на имота, засегнат от решението за отчуждаване възмездно да се разпореди с него в периода след решението на МС до изплащането на обезщетението за него, е само хипотетична, тъй като практически много трудно до степен на невъзможност е да се намери купувач, който да има интерес и пожелае да купи такъв имот за цената на определеното обезщетение или на по-висока цена. Следователно, в конкретния случай, с оглед изпълняемостта на решението на МС в частта относно имота на ищцата и представянето от последната на документите й за собственост на инвеститора ( с което е изпълнила задължението си, визирано в самото отчуждително решение на МС), на 1 май 2009 г. за ищцата е възникнало парично вземане срещу държавата в лицето на АПИ, което е притежание и в този смисъл собственост по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПС (съобразно решението по делото Ангелов срещу България, т. 34 от него, решение по делото Манчева срещу България, т. 65 и 66 от него, делото Кирилова и други срещу България, т. 104) и което Държавата в лицето на АПИ е длъжна да защитава, което в конкретния случай означава, да изпълни своевременно задължението си за заплащане на обезщетението. Следователно, задачата на съда е да установи налице ли е посегателство върху правото на жалбоподателката да се ползва от притежанието си, изразяващо се в продължително неизпълнение на задължението на инвеститора, за плащане на дължимото й се обезщетение, евентуално установената забава има ли своето фактическо и правно основание, по какъв начин следва да се определи обезщетението при установено незаконосъобразно бездействие на ответника. В конкретния случай наличието на бездействие за плащане от страна на ответника и периодът му са останали неизяснени по делото, което е и в резултат на допуснати от съда нарушения на съдопроизводствените правила. Тези нарушения се изразяват в неприемане на представени с исковата молба документи, които съдържат данни от значение за спора, както и с липсата на указания от страна на съда по реда на чл. 171, ал. 4 от АПК към страните, за установяване на относими към спора обстоятелства. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява допуснатите нарушения като съществени, тъй като са от значение за правилността на решението. Ищцата поддържа, че е претърпяла вреди от бездействието на ответника да й плати. За да е налице бездействие на ответника за посочения период е необходимо да се установи, настъпила ли е и кога изискуемостта на вземането на ищцата, как, по какъв начин ответникът е следвало да плати, какви конкретни задължения възлага законът (ЗДС) на ответника и на ищцата във връзка с това плащане и налице ли е бездействие на ищцата да иска принудителното изпълнение на решението на МС. В конкретния случай, относимо обстоятелство е и наличието на плащане на сумата на процесното обезщетение в хода на исковия период, но по сметка на областния управител, за което има индицията (писмо на АПИ изх. № 17-00-476/25.11.2010 г. до Банка "ДСК " ЕАД - ЦУ), но не и категорични данни, за които не е съществувала пречка да бъдат установени с допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза. По част от тези релевантни за спора обстоятелства, съдът не е формирал обосновани изводи. Обоснован и правилен е изводът на административния съд, че изискуемостта на вземането на ищцата е настъпило на 30.04.2009 г. Отчуждаването на имота на ищцата е решено по силата на решение № 777 на МС от 30.11.2007 г., като в самото решение е допуснато и предварителното му изпълнение. Решението на МС е публикувано в ДВ, бр. 104 от 11.12.2007 г. и за ищцата е влязло в сила, поради необжалването му на 25.12.2007 г. Тълкуването на приложимите разпоредби - чл. 39 и чл. 39а от Закона за държавната собственост (ЗДС) в редакцията йм към момента на влизане в сила на решението на МС по отношение имота на ищцата води до извода, че обезщетението за отчуждения недвижим имот се дължи от момента, в който решението на МС в частта му касаещо имота на ищцата стане изпълняемо. Кога това решение, което е индивидуален административен акт по своя характер става изпълняемо разпорежда чл. 268 от АПК, а именно, когато влезе в сила или когато подлежи на предварително изпълнение. Решението на МС подлежи на предварително изпълнение. След като е допуснато предварителното му изпълнение, последното не касае само завземането на имота и започването на строителните дейности в него, но и изплащане на обезщетението. Относно имота на ищцата решението е влязло в сила на 25.12.2007 г., т. е. в конкретния случай, освен, че решението е предварително изпълняемо, то е и влязло в сила. Следователно налице е индивидуален административен акт, годен да бъде изпълнен. Това означава, че за инвеститора на обекта възниква правото да завземе имота, за да започне строителните работи в него, а задължението му да плати става изискуемо след изпълнение на определено действие от страна на ищцата, предвидено в самото решение на МС, а именно след представяне на документ за собственост (т. 2 от забележката в решението на МС). Изискуемостта на вземането на ищцата, за която е налице отбелязване със знака "*" в решението на МС, възниква на датата, на която представи документа си за собственост, което както административният съд правилно е установил, е станало на 30.05.2009 г. С оглед на тези съображения, неоснователно е оплакването на касатора, че задължението на ответника за заплащане на обезщетението не е било изискуемо към началото на процесния исков период. За да се определи налице ли е бездействие на ответника през процесния исков период, следва са се установят конкретно дължимите от него действия във връзка със задължението му за заплащане на обезщетението, респективно дължимите от ищцата действия ( в случай, че законът и възлага такива) във връзка с получаването на обезщетението, за което следва да се съобразят отделните редакции на приложимите разпоредби през процесния исков период. Членове 39 и чл. 39а от ЗДС са неколкократно допълвани и изменяни през процесния исков период. При липсата на изрична норма в ЗИДЗДС, обнародвани и влезли в сила в рамките на процесния исков период, която да предвижда приложение на досегашния ред ( редът, заварен при обнародването на решението на МС) по отношение на изплащането на определеното обезщетение, изменените и допълнени норми на чл. 39 и чл. 39а следва да проявят действие към завареното и неприключило правоотношение, възникнало между ищцата, държавата и инвеститора по повод решението на МС № 777 от 30.11.2007 г. за отчуждаването на имота й. Независимо от различните редакции на чл. 39 и чл. 39а от ЗДС, тълкуването им води до извода, че плащането на обезщетението за отчуждените имоти по този закон става по два начина - чрез внасяне на сумата в търговска банка по сметка на правоимащите (което е правилото) или чрез превеждане на сумата на обeзщетението по сметка на областния управител (което е изключението). Независимо от начина на плащане, последното следва да е извършено своевременно, което в конкретния случай означава веднага след представяне на документите за собственост от ищцата. Следователно, на 1 май 2009 г. ответникът е следвало да преведе по смета в търговска банка (било по сметка на областния управител или по сметка на ищцата) обезщетението за имота й. Начинът, по който е следвало да се извърши плащането е от значение за определянето на периода на бездействието и размера на обезщетението, поради което преценката на съда е следвало да започне именно от дължимия начин на плащане в конкретния случай. Съдът е формирал извод, че сумата от 95 144 лева не е следвало да бъде превеждана по сметката на Областния управител на Област София, без да се обосновава въз основа на кои данни по делото приема, че тази сума е била преведена по този начин. Прието е за установено, че същата тази сума е преведена по сметка на ищцата в "Булбанк"АД, без да се сочи, кой е извършил превода. Следователно, не може да се приеме, че съдът е формирал изводи по релевантните за спора въпроси - кога и как ( по кой от посочените по горе два начина) е извършено плащането на обезщетението на ищцата. Тези въпроси са от значение за спора, тъй като от отговорите им ще се определи налице ли е забава от страна на ответника, кой е крайният й момент (дали това е денят, в който сумата е преведена по сметка на областния управител или това е денят, в който сумата е преведена по сметка на ищцата в Булбанк), по какъв начин ще се определи размера на обезщетението-чрез начисляване на законната лихва върху обезщетението или чрез начисляване на съответната лихва, която обслужващата сметката на областния управител банка би начислила върху сумата на обезщетението за периода на забавата . Във всички случаи от значение за спора е установяването на факта, дали и кога точно обезщетението на ищцата е преведено по сметка на областния управител. В тази връзка, от значение е обстоятелството, защо въпреки че ищцата е представила на АПИ документите си за собственост, сумата на обезщетението й е преведена по сметка на областния управител (ако това се установи) и във връзка ли е с изменените редакции на чл. 39 и чл. 39а от ЗДС. Съдът следва да да даде указания на ответника, че за това релевантно за спора обстоятелство е необходимо да се направят уточнения и да се ангажират доказателства. Ако се установи, че и обезщетението на ищцата е преведено по сметка на областния управител и съдът приеме, че това процедиране от страна на ответника намира своето основание в закона, в редакцията му към момента на паричния превод, то след тази дата не може да се приеме, че ответникът е в забава. Съгласно чл. 39а, ал. 2 от ЗДС закъснялото фактическо получаване на дължимата сума от ищцата се компенсира с получаването на начислената лихва от банката върху обезщетението на ищцата за периода, в който то е преседяло като депозит по сметката на областния управител. В този случай, съдът следва да прецени наличието или не на забава на ответника за внасянето на сумата за периода от 30.04.2009 г. до датата, на която сумата е преведена по сметка на областния управител. При забава в този случай, размерът на обезщетението за обезвреда за посочения перода следва да се изчисли не въз основа на законната лихва, а въз основа на размера на съответната лихва на банката, в която е сметката на областния управител, която би била начислена за периода на забавата върху сумата на обезщетението, ако то би било своевременно преведено, тъй като именно в този размер би била финансовата загуба на ищцата в случай, че инвеститорът е изпълнил несвоевременно задължението си за плащане на обезщетението чрез превода му по сметка на областния управител. Ако се установи, че и обезщетението на ищцата е преведено по сметка на областния управител и това процедиране от страна на ответника не намира своето основание в закона в редакцията му към момента на превода, то периодът на евентуалната забава от 30.04.2009 г. се удължава до фактическото плащане на обезщетението по сметка на ищцата. В този случай, за да прецени налице ли е бездействие за плащане на обезщетението от страна на ответника на ищцата, съдът е следвало да се мотивира, как конкретно е следвало да стане това - чрез откриване на обща сметка на всички правоимащи в търговска банка и внасяне на сумите на обезщетенията на всички известни легитимира ли се собственици по нея, или чрез превеждане на сумата на обезщетението по персонална сметка на ищцата. В първия случай, от значение са обстоятелствата - внасяна ли е сумата въ търговска банка по сметка на правоимащите, кога е станало това, инвеститорът изпълнил ли е задължението си по чл. 39, ал. 6 от ЗДС. Във втория случай от значение би било обстоятелството - ищцата посочила ли е и кога сметка, по която да й бъде преведена сумата на обезщетението, както и че за нея не съществува правна възможност за принудително изпълнение на влезлия в сила индивидуален административен акт в частта му относно изплащането на обезщетението предвид забраната за допускане на принудително изпълнение на парично вземане срещу държавни учреждения съгласно чл. 519 от ГПК В този случай размерът на обезвредата следва да се изчисли въз основа на законната лихва върху дължимата сума. Правното основание за този начин на обезвреда се извежда от чл. 39, ал. 7 от ЗДС. Посочената разпоредба гласи: "Когато решението на Министерския съвет или заповедта на областния управител са обжалвани по отношение на размера на обезщетението и съдът е постановил по-висок размер, инвеститорът изплаща на правоимащия разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение.". Регламентираният случай е за частично неточно (от гледна точка на размера и времето) изпълнение на паричното задължение на инвеститора, но per argumentum a fortiori тази регламентация следва да е приложима и при пълно закъсняло плащане на обезщетението от инвеститора. От друга страна § 1 от ЗР на ЗОДОВ препраща за неуредените случаи към гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 86 от ЗЗД обезвредата при забавено парично изпълнение е в размер на законната лихва върху размера на сумата за перода на забавата. В конкретния случай обаче се налага и една допълнителна преценка от съда, а именно-дали ищцата е получила обезщетението ведно с начислената лихва от банката, в която сумата евентуално е престояла по сметката на областния управител. В случай, че това е така, от размера на обезщетението, изчислено на база законната лихва следва да се приспадне размерът на изплатената на ищцата лихва, начислена от банката, в която е било преведено обезщетението й по сметка на областния управител. По тези съображения обжалваното решение следва да се отмени, а делото се върне на друг съдебен състав за ново разглеждане. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и т. 2 от АПК, Върховният административен съд